От къде започва извращението - I

Днес използваме думичката „извращение” с лекота – ту за да опишем странните сексуални предпочитания на другите, ту за да възпрем в зародиш собствените си шокиращи фантазии. Какво обаче означава тя в действителност и къде се намира границата между нормалното и отклонението?

„С мъжа ми бяхме на гости у познато семейство. След вечерята домакините ни предложиха да останем...да „се позабавляваме” четиримата. Стана ни толкова неловко – дори и представа си нямахме, че тези хора се занимават с извращения” – разказва възмутена 35-годишната Яна. Защо това предложение се е оказало толкова шокиращо за нея? Става дума за суинг – приятелска размяна на партньорите, която от гледна точка на сексологията не се смята за извращение. В конкретния случай обаче се е получило недоразумение – домакините явно са били съвсем неопитни, защото или са допуснали грешка или твърде много са прибързали.

В рамките на приличието
Това, което е шокиращо за едни хора, за други е обичайна практика. Трудно би могло да се каже, кое е нормално в отношенията на двама възрастни души. Размиването на мярката идва от там, че нашите представи за допустимото постоянно се менят. „Изпепеляващите” лубриканти и вагиналните топчета, които преди можеха да се намерят само по секс-шоповете, вече се продават открито във всяка аптека. Оралната любов – смятана някога за гнусна перверзия, днес е част от интимния живот на едва ли не всяка порядъчна двойка. Нормите се менят в зависимост от времето и мястото. Това, което в едно общество се е смятано за аморално и дори болестно състояние, в друго се е считало за съвсем допустима практика.

Пример за това са хомосексуалните отношения – в Древна Гърция на тях се дължал непобедимият възход на армията (тъй като любовниците се биели рамо до рамо и яростно се защитавали един друг), а в много полиси отношенията между еднополовите двойки дори били уредени от държавата. След залеза на Античността обаче, че чак до средата на XX век, хомосексуализмът се е смятал за престъпление както пред бога, така и през закона. След 1940 г. различните европейски държави започват да декриминализират еднополовите отношения и днес официално се признават три възможни сексуални ориентации: хетеро-, хомо и бисексуалност. Напълно възможно е след време садомазохизмът също да се възприема само като вариант на лично предпочитание.

Не бива обаче да си мислим, че единствената посока на развитие е към отпадането на табутата. Съществува и обратната тенденция – това, което някога се е възприемало за нормално от обществото, днес вече е неприемливо. Например патриархалния семеен модел, в който жената е била изцяло в подчинено положение и често е отнасяла бой за „непослушанието си”. По същество това разпределение на ролите може да засенчи много от садо-мазохистичните практики.

Но въпреки размитите граници между нормалното и отклонението, мярка има и тя гласи, че в сексуалните отношения каквото и да било насилие е недопустимо и независимо на какви ласки се отдават двамата партньори, участието им трябва да бъде напълно доброволно.