Как се става... татко - I

Напоследък чувам оттук- оттам, по градинки и форуми едни и същи оплаквания от страна на майките – „Той ( мъжът ми ) не участва изобщо в гледането на детето”. И оглеждайки се наоколо, виждам значителен брой майки с колички, триколки и колела, без таткото да е там. Сякаш бащите се включват в живота на детето в училищната възраст, а дотогава прекараното им време с децата е измолено от изтормозени майки. Същите, които не откриват почти никакво време за домакинстване, работа, а какво остава за себе си и своя си живот.

Разбирам ги тези жени - заключени в капана на безпомощността и вечното надбягване с времето. Но и си мисля, че много отдавна кардинално са сбъркали в наместването на отношенията „жена + мъж + дете”.

Особен и много индивидуален е моментът, в който се решаваме да имаме деца. (Разбира се не винаги е планирано) Всеки има свои представи, свои подбуди, намесват се и други хора, външни фактори. Въпреки това никой не е готов да стане родител, независимо дали вече имаш пет- шест племенника, отгледал си по- малките си братя и сестри или любимата ти игра като малка е „на майка”. Няма училище за това, няма книга, няма научно- популярно телевизионно предаване. Всичко е в крачка, всичко е на база опит- грешка- трупане на опит. И за нас, и за тях. И макар ние жените да сме натоварени с някои обществени очаквания и от малки си играем с кукли и все храним някое „бебе”, навярно мисълта за дете ни е далеч по- близка. Като прибавим едва доловимото тиктакане на биологичния часовник, обикновено ние жените сме инициатори на решението. Оттук нататък мисията ни е да навием и половинката с различни похвати.

Обаче
Не се и замисляме какъв баща би бил той, мислим само колко ще е хубаво да има бебе, за което да се грижим и какви чудесни и различни от всички останали майки ще бъдем, колко ще ни отива едно коремче и колко са прелестни детските дрешки. А какви татковци ще бъдат мъжете ни – никой не може да каже. Каква роля ще играят – също. Но едно е сигурно – двама участват в тази игра – от „правенето”, та чак до края. Затова, водени от инстинкта и от опита си, базиран единствено на физически повечето време, прекарано с детето, ние жените сме просто длъжни да водим мъжа си по този път. Макар да вървим само с една крачка по- напред от него. И извинение за едно не- въвличане в този свят, просто няма. Ако си мислим, че фактът, че бащата не познава детето си, не прекарва време насаме с него, не играе и не се интересува от живота му, е по вина само на мъжа, ние дълбоко се лъжем - виновни сме само ние, мъжете просто се пускат по течението на собственото си удобство.


Как все пак започва всичко?

Дали той е готов? Казал ви е, че иска?
За повечето мъже децата стават само за игра. Същество, което да му се радва и боготвори или с което да си поиграе, особено, когато се върне от работа. Ако ще си говорим и ще се учим на нещо, стигаме до училищната възраст, когато някои мъже си представят едни умни, възпитани деца, с които могат да си бъбрят за футбол или да учат на карти. Лошо няма, разбира се, и това е част от родителството. Но времето междувременно сякаш липсва в представите им, а чисто физиологичните грижи са едно бяло петно, мъгла. „Затова има майка, нали?” Ето затова само „искането” нищо не означава. Наблюдавайте го – харесва ли му да е с деца, гушка ли бебоци, издава ли смешни звуци, забравил макар за минута чутовната си мъжественост и че може би някой себеподобен ще го сметне за смешник? Може би няма чак толкова против да бъде наплют, изцапан с пюре и хубаво поритан? Има едни дребни неща, които само една жена усеща и който издават „готовия” мъж. Естествено, че сигурната, надеждна работа, грижите за дома и за вас като любима, жена и домакиня, не са за пренебрегване. Но те нямат такава пряка връзка с бащинството. Този мъж може никога да не пожелае да стане баща.

И така
Отговорността около „бебе- правенето” е смъкната от плещите му, той отново се е доказал, че е мъж и „я може И тая работа”. За вас започва чудото на бременността, а за него – някоя сделка или пък световното по футбол. Грешка! Да, пак продължавате да сте двама. И в тази игра, нищо, че бебето не е в неговия корем, не се буди нощем два- три пъти да ходи до тоалетната, не повръща всяка сутрин и определено не го боли кръста. Говорите ли за бебето? Представяте ли си го? Ходете на прегледите заедно, четете му за развитието на бебето във всеки месец. Когато бебето зарита, сложете ръката му на корема си. Това ще го възхити. Въвличайте го в това преживяване. То и без това е толкова чуждо за него, ако не го направите вие – той едва ли ще има инициативата. И не прекалявайте с оплакванията. За повечето мъже жените им се променят до неузнаваемост – нервни, плачливи, взискателни, вечно уморени и разсеяни. Така ще го отблъснете със сигурност от себе си. Той просто ще се зарине с работа и ангажименти, „докато мине тази лудост”. Да, знам, че не ви е лесно, но мъжете бягат от мрънкането като от чума. Ако искате той да ви разбира и утешава, просто го направете – поговорете. А ето, че има нещо, в което той може да се включи с ентусиазъм. Ремонтът, сглобяването на леглото, купуването на количката. Пазарувайте заедно, но не и два часа за едно бебешко боди или шапчица, придружено от ахкане и охкане „колко са сладки”, а делово и акуратно на въпроса. С наближаването изборът на име е другото нещо, с което той със сигурност ще се ангажира. Обяснете му как протича раждането ( без подробности, повечето мъже загубват мигновено от мъжествения си стоицизъм само при споменаването на контракции, разкритие и другите подбни термини ), какво се очаква от него, документи, кога да дойде и какво да носи при изписването ви – фотоапарат, цветя за акушерката и други такива.