Госпожица Съвършенство
 Изпрати
Колко пъти сме чували през детството си: "Трябва да бъдеш най-послушната вкъщи, най-умната в училище, най-добрата сред приятелчетата си". И ние сме давали всичко от себе си, за да бъдем гордостта на мама и татко, за да заслужим любовта им. С възрастта желанието да бъдем най-най понякога не изчезва, а дори може да стане по-натрапчиво. Например да чистим докато не остане и прашинка или просто до припадък. Да бъдем прекалено грижовни към детето си, за да сме достойни за титлата Идеална майка. А що се отнася до кариерата, да поставяме винаги максимални цели – на себе си и на околните.
Перфекционизмът е една от най-разпространените женски болести на XXI век. Но на пръв поглед, какво лошо има в това? Стремежът за все по-добри и добри резултати във всичко предизвиква възторг и уважение, особено у работодателите. Работохолик – тази дума днес звучи гордо, макар че очевидно се родее с алкохолик.
Вредим на себе си
Може би е правилно да говорим за перфекционизма изобщо, а не за мъжки и женски. Но разликите между двата пола в това отношение са съществени. При жената стремежът да прави всичко „идеално” е показател за вътрешен стрес, който често води до невротизиране.
Взискателността към себе си, разбира се, не е порок. В края на краищата без това качество не бихме могли да постигнем голям успех. Актьорите отработват всяка сцена, за да постигнат точното внушение. Спортистите тренират на границата на човешките възможности и именно поради това тези граници постоянно се разширяват. Хората, които искат да изградят добра кариера, всяка минута научават нещо ново и неуморимо усъвършенстват уменията си. Проблемите започват тогава, когато престанем да се радваме на всяка една победа и продължаваме да изпитваме стрес, че постигнатото е все още далеч от идеала.
Вредим и на околните
„Когато ни представиха новата мениджърка на отдела, веднага почувствах, че в нея има нещо нередно” – разказва Таня, служителка в голяма компания. „Тя определено не беше красавица, но изглеждаше плашещо безупречно. Винаги с идеален маникюр, изгладени без гънчица риза и пола, обувки без прашинка, дори когато навън вали дъжд или има киша. Но детайлът, който най-много ми се набиваше на очи беше парфюмираната й, белоснежна носна кърпичка, която тя не ползваше, но всеки ден вадеше от чантичката си. Интуицията не ме подведе. Новата шефка се оказа истински тиран – изискваше идеално изпълнение на задачите и при най-малката небрежност изпадаше в истерия. Ако трябва да съм справедлива, тя беше също толкова безмилостна и към себе си. Затова в началото я намразихме, но после всички започнахме да я съжаляваме.
Живот в черно-бяло
Действително Госпожица Съвършенство е не само тиран, но и жертва – най-често на прекомерни родителски амбиции. От нея са изисквали винаги да бъде първа – в семейството, в класа, в университета, наказвали са я за всяка 5-ца, а за едно петно върху тетрадката е трябвало, да я преписва от корица до корица.
За перфекционистката светът е само в черно-бели краски – работата или е свършена правило или съвършено неправилно. Трето положение не съществува, а всяка грешка е фатална и затова тя не пести обвиненията си.
Лечение
Преди всичко трябва да си дадете сметка, че ако не работите като сърдечен хирург, ядрен физик или нещо подобно, пропуските в малките детайли няма да доведат до края на света. Ако за десети път днес подреждате бюрото си или проверявате доклада за някакви грешки – спрете! Опитайте се да се отпуснете – с хубава музика, дълбоко дишане или всякакви други релаксиращи техники. Важното е съзнанието ви да се проясни, за да можете да различите важното от второстепенното. Така ще работите за достигането на основната си цел, вместо да губите време и енергия за изпипването на незначителни детайли.
Опитайте се да разберете, какви мотиви ви тласкат към това поведение. Най-вероятно чувството за дълг – но пред кого и за какво? Заменете стресиращата реплика: „Длъжна съм да направя това” с уверената: „Аз мога или искам да направя това”. И непременно си позволете мисълта, че можете изобщо да Не го правите. |
Коментари
2011-07-10 #2  Боряна Или просто не познават друг тип живот, затова им харесва.....
2011-02-04 #1  Lil Бях сигурно,че това е болест и извинение за прекалената педантичност.Жалко за пропуснатите емоции и цветни моменти.Такива хора са наистина черно-бели, а и им харесва... 
|
|
Неделя 2 Април 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 На какво може да ни научат интровертите?
Понякога попадаме в ситуации, които сами не знаем как точно сме създали. Отговаряме на някого по начин,...
  Как да насърчим мъжа да изпълни обещаното?
„Ще направя ремонт!” – тържествено обещава той на излизане от банята, защото заради старите тръби водата...
 Как да предпазим децата да не се превърнат в консуматори
Едва ли има родител, който не познава досадата от непрекъснатите детски искания за нови покупки - играчки,...
 За предразсъдъците без гордост - I
„Тя е със страхотна фигура и се усмихва на всички, млада е, а вече е главен мениджър”. Зад този неприятен...
 Емоционалните нужди, за които не трябва да се извиняваме
Нуждаете ли се от повече разбиране или внимание? Усещате ли, че нещо не ви достига, а някак нямате смелост...
 Пътеки между "нормалните" деца и децата със специални потребности
Различните деца са навсякъде около нас, но продължават да остават невидими. Аутизъм, синдром на Даун,...
  Можем ли да загърбим миналото?
„Минало – заминало”, казват старите хора. „Гледай напред” – чуваме от другите, когато си припомним с...
  Помощ, изневеряват ми!
Ако току-що сте разбрали, че любимият ви изневерява вероятно ушите ви бучат и не сте в състояние да мислите....
 Изумителни детски площадки от Дания
Скандинавските деца се сочат за пример в много отношения - и по интелектуално развитие, успехи в училище,...
  Прошката и нейната измъчена, но освобождаваща сила
На всеки от нас рано или късно се случва да бъде предаден. Понякога дори от най-близкия си човек. И на...
  Има много начини да бъдем родители, дори и да нямаме свои деца
Голяма част от хората определят създаването и отглеждането на деца като най-важната си мисия в живота....
 Безразличието ли е най-лошото, на което сме способни един към друг?
Вярвате ли, че безразличието наистина съществува? В коя част на спектъра на отношенията ни можем да го...
|