За мъжките момичета и истинските жени

Нима поне веднъж не сте чували думите “ще се справиш, ти си мъжко момиче”? Или не сте ги изричали сами? И замисляли ли сте се всъщност дали сте мъжки момичета и дали точно тази роля изпълнявате в живота си?



Какво е да си "мъжко момиче"? Да се справяш сам във всичко, да не ти личи самотата, да не се вайкаш и разчувстваш на филм или тъжна песен? Да не реагираш емоционално и да не сваляш гарда никога пред никого, да бъдеш като от ковано желязо...Знам, че жените често не знаем какво точно искаме или не искаме, но ето една малка порция на едно "мъжко момиче"

Не искам да бъда винаги силна. Смятам, че да си силна не е равнозначно на това да нямаш право да поплачеш на нечие рамо, когато те боли. И силните изпитват болка и имат нужда от лек.

Не всичко в този свят е светло и розово и не всичко е под мой контрол. Искам да има някой, който да огрее и оцвети в ярки багри денят ми и да се отпусна там.

Всяка от нас има проблеми и нужди. Когато са споделени, са по-лесно разрешими. А щом има с кого да поговориш вечер след работа, всичко останало има смисъл.

Понякога се чувствам безкрайно уморена да знам и мога всичко. Да знаем и да умеем много неща е хубаво, но когато понякога някой иска да ги каже или свърши вместо нас, е прекрасно.

Искам да вярвам на някого безрезервно, да се доверявам и да знам, че има заради какво да се боря, да успявам и да искам още.

Искам сгушена на топло до някого да заспивам и да се събуждам, да ми е уютно и комфортно и в най-студените и мрачни дни.

Не искам да сменям крушки и да местя шкафове, не защото не мога, а защото искам някой да пожелае да го направи вместо мен. Както аз искам да приготвя нещо вкусно за този, когото обичам. Любовта е грижа преди всичко останало.

Не искам да съм порцеланова кукла, но искам да съм пазена като такава, защото аз си харесвам ролята на жена- крехка, красива, нежна, мила ...

Не искам да съм сама. Ако живеем живота си сами как ще разберем какво е да имаш до себе си някой, който дава живота си за твоя? А има ли нещо по-хубаво от това?



Да сме смели, решителни, упорити, вярващи в себе си, умеещи много неща, но не и да се срамуваме, когато не можем да различим винт от болт. Ние сме жени и трябва до край да останем такива. И това няма нищо общо с факта, че е добре понякога да притежаваме и някои по-мъжки умения, но е добре и да ги изоставяме понякога. Не заради друго, а за да покажем, че имаме нужда да се почувстваме слаби, обгрижени и утешени. Понякога точно това е неустоимо привлекателното в нас - "мъжкото момиче" да стане просто "момиче".