Долу Свети Валентин, да живее любовта!

Започва се още през януари. Не сме се отърсили напълно от коледния панаир по улиците, магазините, кьошетата, прозорците, дърветата и още къде ли не и ето, че Свети Валентин направо се изсипва. Сърца, сърца, червено, розово, къдри и дантели, музикални плюшени възглавнички с покъртителния надпис: „ай лав ю”. Докато жените влажно гледат розите и плюшените животинки, които се разхождат в ръцете на минувачите, мъжете предпочитат тежката маса и руйното вино. Въпреки това и те мятат по един поглед на предизвикателното бельо по витрините. Някои от тях предпочитат да противопоставят двата празника – Свети Валентин и Трифон Зарезан, докато други се провикват: „И двата, и двата”. Тоест стабилно хапване и пийване с надежда за подобаващо продължение в спалнята. На сутринта дамата е нацупена, тъй като количеството на погълнатия алкохол е разказало играта на мъжката физиология, докато половинката се събужда с тежък махмурлук и с недоумението, какво толкова е станало.

Настъпва следпразничен разрив между двата пола. Жените обсъждат помежду, как любовта не е достатъчно, да се изразява един ден в годината и затова хич не го уважават този празник. Обаче тайничко завиждат на прясно влюбената колежка, която е получила букет рози и шоколадови изкушения. Мъжете пък си мислят – как това са романтични глупости, които само дават на жените повод да мрънкат „ти вече не ме обичаш” и да вменяват вина: „Поне веднъж в годината бъди романтичен”.

Свети Валентин – кошмарът на самотните. Да, тези които все още не са намерили сродната си душа – цариците на „излизането по женски” (разбирай, ние сме 4-5 необвързани) и царете на тъпата свалка в бара. С тази разлика, че кошмарът на самотните жените не може да се утеши с Трифон ( Зарезан ) или Трифон ( комшията дето все и предлага да и смени крушката, ако се наложи ) – да не изпадаме все пак под нивото си.

Честно, не харесвам Свети Валентин. Един ден клишета и сладникави представи, който ни кара да робуваме на предразсъдъци, да станем обекти на съжаление или жертви на огорчение. Любовта е здраво бачкане. Любовта е превъзмогване на завистта (към любовните връзки на приятелките ти, които смяташ, че са по-вълнуващи от твоята), на егоизъма („давам, само толкова, колкото и ти дадеш")

Любовта е борба с битовизма, борбата с рутината и безразличието. Борбата да запазиш спомена на влюбеността колкото се може по- дълго. Борбата с неуютната тишина, изпълнена единствено от говоренето по телевизията. Кой е казал, че любовта е сладко щастие и прочие поетичности?! Кой е казал, че с намирането и задържането на Човека, играта свършва и сега предстои лесното?! О, я стига! Компромиси, отстъпки – нима това е лесното?!

Защо го правим?! Защото си заслужава. Защото ти го заслужаваш, всяка една несполучлива любов те е водила към този човек и знаеш, че това е, което ти трябва, търсенето свърши. Защото имахте наистина весела сватба, на която бяха всички, които са важни за вас. Защото, макар да правите секс един път в месеца, все още ти припарва като се сещаш, как преди 25 години сте събирали чаршафите. Защото виждаш децата си, родени или не, в очите на другия. Толкова много са спомените, но още правите планове и „ние” в тях се подразбира. Защото понякога наистина се разбирате само с един поглед и сте приятели, можете да си кажете всичко.

Това ли сте вие? Е, защо ви е Свети Валентин.? Имате се един друг. Какво повече?