Детската ревност – как да я избегнем - II

В някаква степен ревността е неизбежна, затова не драматизирате нейната поява. Най-важното в тази ситуация е да запазите доверието помежду ви.

Не създавайте погрешни очаквания
За да настроят положително първородното дете към появата на новия член на семейството, много родители убедително разказват, колко как двамата ще си играят. Представете си разочарованието на малкото същество, когато вместо другарчето, което чака с нетърпение, мама се върне от родилния дом с малка пищяща топка.

Затова, няма нищо по-добро от честността. По време на бременността показвайте на детето новородени в парка, за да знае какво да очаква. Разказвайте му, че самият той е бил толкова мъничък, как се е учил да пълзи, да говори и как е трябвало постоянно да бъдете до него. А сега заедно ще трябва да научите малкото братче или сестриче на същото. Не бива обаче, да казвате на детето, че оттук нататък ще му обръщате по-малко внимание и ще се наложи да потърпи. По-добре предвидливо му намерете нови занимания – например запишете го на приложен кръжок или на танци. А късно вечерта, когато новороденото заспи, обезателно отделяйте час-два за общуване и милувки с него. По-този начин голямото дете ще приеме появата на новия член на семейството по-спокойно и безболезнено.

Не се нагърбвайте с непосилни задачи
Препоръката да делите грижите и ласките по равно звучи справедливо, но дали е мисия възможна? Колкото и голямо желание да имате за това, новороденото е напълно безпомощно и не няма как да го оставите гладно, плачещо или с подгизнал памперс, за да обърнете внимание на каката или баткото. Това не означава, че вече обичате голямото дете по-малко, а просто ви се налага да го показвате по друг начин. Например като го хвалите, поощрявате и разговаряте с него. Разкажете му, че ви е трудно в момента и се радвате, че то е до вас и ви дава опора.

Колко е хубаво да бъдеш голям
В появата на новороденото неминуемо настъпва преразпределение на ролите. На каката или баткото обаче не винаги им се харесва да бъдат „големи”. Много често те започват, да се връща към бебешките си навици – капризничат, смучат си пръста и се напикават нощем, за да привлекат внимание и грижи. Но ваша задачата е, да му обясните, че да бъдеш голям, си има не малко много предимства. Например можеш да ядеш сладко, да се гониш с приятели, да милваш съседското коте, да не спиш на обед и сам да си миеш зъбите. Със сигурност детето ще предпочете тези забавления, пред това просто да реве безпомощно.

Не му се карайте за ревността
Чрез ревността детето индиректно иска да ви каже, че не му се нрави промяната във вашите отношения. Да му се скарате или да го накажете означава още повече да задълбочите усещането му, че е отхвърлено. Дори и оттук нататък да се прикрива, то ще притаи недоверие и злост. По-добре поговорете с него – какво точно не му се нрави и намерете взаимен компромис.

Изначално виновен
Много родители наказват детето си по принципа на старшинството – по-големият е винаги виновен. Други се опитват да изяснят, кой е станал причина за разпрата. В първия случай има явна несправедливост, а във втория се стимулира предателството и взаимните обвинения. Ако децата се карат, боричкат се или са счупили нещо, озаптете ги и не търсете виновни. Така ще им дадете възможност, сами да разрешат конфликта си. Ако това не се случи, в краен случай, накажете и двамата. Но и хвалете също, особено, когато са постигнали нещо заедно. Така няма да създавате съперничество помежду им, а ще създадете дух на взаимопомощ.