Безразличието ли е най-лошото, на което сме способни един към друг?
 Вярвате ли, че безразличието наистина съществува? В коя част на спектъра на отношенията ни можем да го сложим? Кога всъщност достигаме до него и не ни ли прави то по-малко съпричастни към живота и чувствата на другите?
Всъщност, безразличието и безчувствието са абстрактни величини. Те не съществуват наистина. Винаги някъде там се прокрадва някоя мисъл или чувство, които не можем да наречем неутрални. В интерес на истината, често сами не си даваме сметка, че безразличието няма как да си го наложим, а стигнем ли до него, то може коренно да ни промени в отрицателна посока. В не малка част от ситуациите е далеч по-достойно да проявиш отношение (независимо положително или отрицателно) към даден човек, вместо да „гледаш през него“, сякаш не го виждаш.
Не си ли въобразяваме твърде често, че сме спрели да чувстваме нещо към даден човек? Защото охладняването и преминаването в режим „безразличие“ не са никак лесен процес. А дали след няколко поредни разочарования, не идва и онзи момент, в който разбираме, че сме загубили изобщо чувствата си и сме се превърнали в едно не особено човечно същество, което е напълно готово да погребе душата си завинаги?
Безразличието е неутрално афективно състояние, което се отличава с липса на каквито и да било чувства. Именно безразличието е чувството, което държи човека встрани - понякога обаче встрани от всички останали човеци, което не е никак социално. А все пак едно от „условията“, които притежаваме, е именно това - да се свързваме помежду си, да сме общество, да си помагаме. Да бъдеш безразличен означава, че "нищо не е важно за теб". Какво означава това в действителност? Ако другите не са важни за нас, кое всъщност е? Възможно ли е наистина да изолираме емоциите си по този начин?
“Животът е изпълнен с моменти и обстоятелства, при които изборът да се покажеш безразличен определено не е правилният. Отделен е въпросът дали наистина се чувстваш такъв или това състояние е твоето оправдание да избягаш от другите - от техния живот, от техните радости и проблеми.”
Абсолютното безразличие никога не е възможно. А успеем ли да го приемем в себе си (след твърде много разочарования както от партньори, така и от приятели), можем да се окажем в капан, от който измъкването е наистина трудно. Свикнеш ли веднъж без другите, не е никак лесно да се върнеш обратно в техния свят. Всъщност, безразличието обикновено идва след дълго потискана агресия и болка, които в даден момент просто „заравяме“ завинаги. С тях обаче погребваме и много други чувства, които са били там още преди да дойдат болката и гневът.
Кои са основните характеристики на безразличието:
1. Липса на съчувствие - едно е да кажеш, че не можеш да си навсякъде и да помогнеш на всички и съвсем друго- тотално да се отчуждиш напълно от всички с цел да не бъдеш емоционално товарен с проблемите им. Едно е да откажеш емоционална подкрепа на колега и съвсем друго да го направиш спрямо половинката си. А в даден момент границите на допустимото безразличие започват да се прескачат, без сами да го осъзнаваме.
2. Стремеж към измислено щастие - смятаме, че ако се обградим с хора, които нямат проблеми (не, че това ще е завинаги), ние самите ще се чувстваме далеч по-щастливи. На всички ни е познато онова чувство, при което в щастието ни всички ни „подкрепят“ и гледат да са наблизо, а в нещастието ни внезапно някои от тях изчезват. Тези хора смятат, че е излишно да се обременяват с чуждите неволи, защото така или иначе не могат да помогнат, за да бъдат разрешени. Не веднъж съм чувала израза „не мога да ти помогна“, последван от „покриване“ на съответния човек, без дори да си е дал сметка, че помощта, която всъщност искам, е единствено прегръдка и две окуражаващи думи. Това обаче също се оказва непосилна задача за онзи, който се стреми към безразличие, защото смята, че то му носи спокоен и щастлив живот.
3. "Имам ангажименти само спрямо собствения си живот" - Всички сме чували израза „достатъчно съм ангажиран с моите си неща, за да помагам и за чуждите“. Този тип хора бягат от всякакви ангажименти. Те отговарят на почти всичко с „не знам, не мога да променя ситуацията“, понякога преди дори да са чули с какво точно ги молят за помощ. Бягането от чуждите ангажименти ни прави антисоциални, егоисти, а понякога и откровено безполезни същества.
В някои случаи наистина не е лошо да притежаваме умението да бъдем безразлични, за да не се вълнуваме от малки неразбирателства, да не издребняваме и да не превръщаме всеки незначителен проблем в голяма драма, да сме над нещата. Друг път обаче е абсолютно задължително да сме съпричастни, за да покажем уважение, отношение и обич. А ако не ги показваме тях, за какво всъщност живеем? И как да ги очакваме, ако първо не ги дадем?
Джордж Бърнард Шоу има една мисъл, за която си заслужава по-често да се сещаме:
“Най-лошият грях към нашите събратя не е да ги мразим, а да ги третираме с безразличие: това е същността на нечовечеството.”
|
|
|
Неделя 27 Април 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Можем ли да обичаме твърде много и какви са последствията от това?
Прието е вярването, че няма как да обичаме "твърде много", но в действителност това не е съвсем...
 Моля, заповядайте!
Къде е най-добре да се видим с познати – да ги поканим на домашна вечеря или просто на чай, на барбекю...
  Бащата и новата му роля
Ролята на таткото в отглеждането на детето съвсем доскоро изглеждаше доста пасивна и скучновата. Докато...
 Адът - това са роднините
Семейните празници са прекрасни, нали? Повод да се събере фамилията, да се опреснят спомените и на 100...
  Голямото кърмене - Варна 2014 + снимки
Варненските майки се включиха днес в Голямото кърмене по повод Световната седмица на кърменето от 1-7...
  Нуждаеш ли се от това?
Домът ми е задръстен от хиляди вещи. Предполагам, че вашият също. Но замисляме ли сме се, колко от от...
 Внимание – деца на пътя
Едва ли има съмнение у някой, че днешните улици са като бойно поле – невинни жертви, безкрупулни убийци...
  Ролите, които играе жената - II
Жената - в обществото
Тук деловият вид също е част от "реквизита", с който си служите за изпълнението...
  Омъжена за родителите му
Омъжена уж за Него, но по всички важни въпроси преговаряте с родителите и те всячески участват във вашия...
 Как да станем по-добър събеседник и да подобрим общуването?
Днес комуникацията е всичко. За малко време да изразиш максимално, да направиш впечатление, да бъдеш...
  Женските сълзи – сила или слабост
Ние жените плачем от болка и радост, от обида и самосъжаление, от премного чувства и от техния недостиг....
 Клюката – антидот на скуката
„Не обичам, как’ Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана...
 Любов от разстояние
Дългата раздяла е изпитание за всяка една връзка. В едни случаи, тя може да се окаже фатална за отношенията,...
  Силата на визуализацията
„Един закон на психологията гласи, че ако си представиш какъв искаш да бъдеш, и задържиш тази мисловна...
  Стресът и първолачето
Първи клас – нова роля, на ново място, сред нови хора, с нови правила, всичко е толкова ново, че малкото...
 Опасните типове мъже
Запознанствата, флиртовете, първа среща, втора среща...може да мине наистина много време, преди да разберем,...
  Еуфорията на влюбването
Влюбването е почти мистично изживяване. То ни покорява изведнъж, възражда сетива ни и преобръща целия...
 Как бащите да изградят добра връзка с порастващите си дъщери?
Бащината фигура е еднакво важна по значение като майчината. Двата образа допълват представата у едно...
 Какво вземат жените по света за родилното
Поредният вълнуващ и социално значим фотопроект ни разкрива какво взимат жените със себе си за най-важния...
 Къде е мистерията на любовта в днешното свръхсподеляне?
Да провериш някой в социалните мрежи е условен рефлекс - научаваш името му и ровичкането започва. Снимки,...
 "Здравословен обяд за ученика" - царевични мечета със сирене в усмихнато настъпление
Това е ден втори от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика". От...
 Съвети за повече хладнокръвие преди първия учебен ден
На прага сме на поредната учебна година. Родителите на пораснали ученици вероятно за изработили своя...
 Изгубени в превода - I
Дори тези с небогат опит в между половото общуване знаят – тя и той си говорят на различни езици. Уж...
 Насоки към хиперактивните деца
Казват, че днешните деца не са като едновремешните деца. И нормално да е така, предвид времето, в което...
  Кое е секси у един мъж?
Постоянно попадам в интернет на снимки със секси мъже, с и без дами с рошави коси до тях, вплели с тях...
  Мъжките хитрости и как да се справим с тях - II
Дотук беше теорията – кога и защо мъжете използват хитрости. Сега идва ред на практиката – някои от до...
  Ябълката на раздора
Легендата разказва как богинята на раздора Ерида не била поканена на сватбата на Пелей и Тетида и от...
 Как да възпитаме днес силно и уверено момче
Да възпиташ момче…Започвам с уговорката, че имам и се опитвам да възпитавам две момичета. Само момиче...
 Ф. М. Достоевски за децата
На детето може всичко да се каже — всичко; винаги съм се чудил колко зле големите познават децата, а...
  Ода за рутината
Всекидневието убива любовта. Или поне така твърдят женската литература, съседката, която често повтаря,...
|