Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Безразличието ли е най-лошото, на което сме способни един към друг?



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Вярвате ли, че безразличието наистина съществува? В коя част на спектъра на отношенията ни можем да го сложим? Кога всъщност достигаме до него и не ни ли прави то по-малко съпричастни към живота и чувствата на другите?

Всъщност, безразличието и безчувствието са абстрактни величини. Те не съществуват наистина. Винаги някъде там се прокрадва някоя мисъл или чувство, които не можем да наречем неутрални. В интерес на истината, често сами не си даваме сметка, че безразличието няма как да си го наложим, а стигнем ли до него, то може коренно да ни промени в отрицателна посока. В не малка част от ситуациите е далеч по-достойно да проявиш отношение (независимо положително или отрицателно) към даден човек, вместо да „гледаш през него“, сякаш не го виждаш.

Не си ли въобразяваме твърде често, че сме спрели да чувстваме нещо към даден човек? Защото охладняването и преминаването в режим „безразличие“ не са никак лесен процес. А дали след няколко поредни разочарования, не идва и онзи момент, в който разбираме, че сме загубили изобщо чувствата си и сме се превърнали в едно не особено човечно същество, което е напълно готово да погребе душата си завинаги?

Безразличието е неутрално афективно състояние, което се отличава с липса на каквито и да било чувства. Именно безразличието е чувството, което държи човека встрани - понякога обаче встрани от всички останали човеци, което не е никак социално. А все пак едно от „условията“, които притежаваме, е именно това - да се свързваме помежду си, да сме общество, да си помагаме. Да бъдеш безразличен означава, че "нищо не е важно за теб". Какво означава това в действителност? Ако другите не са важни за нас, кое всъщност е? Възможно ли е наистина да изолираме емоциите си по този начин?

Животът е изпълнен с моменти и обстоятелства, при които изборът да се покажеш безразличен определено не е правилният. Отделен е въпросът дали наистина се чувстваш такъв или това състояние е твоето оправдание да избягаш от другите - от техния живот, от техните радости и проблеми.


Абсолютното безразличие никога не е възможно. А успеем ли да го приемем в себе си (след твърде много разочарования както от партньори, така и от приятели), можем да се окажем в капан, от който измъкването е наистина трудно. Свикнеш ли веднъж без другите, не е никак лесно да се върнеш обратно в техния свят. Всъщност, безразличието обикновено идва след дълго потискана агресия и болка, които в даден момент просто „заравяме“ завинаги. С тях обаче погребваме и много други чувства, които са били там още преди да дойдат болката и гневът.

Кои са основните характеристики на безразличието:

1. Липса на съчувствие - едно е да кажеш, че не можеш да си навсякъде и да помогнеш на всички и съвсем друго- тотално да се отчуждиш напълно от всички с цел да не бъдеш емоционално товарен с проблемите им. Едно е да откажеш емоционална подкрепа на колега и съвсем друго да го направиш спрямо половинката си. А в даден момент границите на допустимото безразличие започват да се прескачат, без сами да го осъзнаваме.

2. Стремеж към измислено щастие - смятаме, че ако се обградим с хора, които нямат проблеми (не, че това ще е завинаги), ние самите ще се чувстваме далеч по-щастливи. На всички ни е познато онова чувство, при което в щастието ни всички ни „подкрепят“ и гледат да са наблизо, а в нещастието ни внезапно някои от тях изчезват. Тези хора смятат, че е излишно да се обременяват с чуждите неволи, защото така или иначе не могат да помогнат, за да бъдат разрешени. Не веднъж съм чувала израза „не мога да ти помогна“, последван от „покриване“ на съответния човек, без дори да си е дал сметка, че помощта, която всъщност искам, е единствено прегръдка и две окуражаващи думи. Това обаче също се оказва непосилна задача за онзи, който се стреми към безразличие, защото смята, че то му носи спокоен и щастлив живот.

3. "Имам ангажименти само спрямо собствения си живот" - Всички сме чували израза „достатъчно съм ангажиран с моите си неща, за да помагам и за чуждите“. Този тип хора бягат от всякакви ангажименти. Те отговарят на почти всичко с „не знам, не мога да променя ситуацията“, понякога преди дори да са чули с какво точно ги молят за помощ. Бягането от чуждите ангажименти ни прави антисоциални, егоисти, а понякога и откровено безполезни същества.

В някои случаи наистина не е лошо да притежаваме умението да бъдем безразлични, за да не се вълнуваме от малки неразбирателства, да не издребняваме и да не превръщаме всеки незначителен проблем в голяма драма, да сме над нещата. Друг път обаче е абсолютно задължително да сме съпричастни, за да покажем уважение, отношение и обич. А ако не ги показваме тях, за какво всъщност живеем? И как да ги очакваме, ако първо не ги дадем?

Джордж Бърнард Шоу има една мисъл, за която си заслужава по-често да се сещаме:

Най-лошият грях към нашите събратя не е да ги мразим, а да ги третираме с безразличие: това е същността на нечовечеството.

Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Защо арогантността е опасно заразна?
· Бавно научавам...
· Най-важното умение, на което никой не ни учи
· Най-добрите игри за вечер с приятели
· 9 юни - Международен ден на приятелството
· Въображаемите ни врагове
· Уморена ли е душата ви?
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
· Как да спрем социалните мрежи и смартфоните да провалят връзките ни?
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Петък
9
Декември 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Приятелките в нашия живот
Казват, че женското приятелство не е така силно и в него винаги се промъква и по малко завист. Въпреки...
Защо жените изневеряват?
Жените често бързо и твърде категорични осъждаме изневярата на мъжа, но стане ли дума за нас, можем да...
За и против гражданския брак
Гражданският брак е договор за материална и морална сигурност, но в никакъв случай не гарантира добро...
Долу Свети Валентин, да живее любовта!
Започва се още през януари. Не сме се отърсили напълно от коледния панаир по улиците, магазините, кьошетата,...
Как да избираме детски играчки. И какви? - II
- Книги – любовта към четенето и книгите се възпитава още от най-ранна детска възраст. Затова започнете...
Второто дете – дали и кога?
Едно българско семейство средно има 1.4 деца. Статистика. Оказва се, че да имаш второ дете е едно нелеко...
Колко е лош лошият успех в училище?
Учебната година отдавна започна и вече не повод за вълнения. Очакванията на родителите към собствените...
Честит първи учебен ден!
Първият учебен ден и цветя за класната - този път от бабината градинка... Тази година с класната и...
Чувството за семейна общност се ражда в малките истории, разказани между нас
Всяка година на рождения ми ден майка ми звъни рано сутринта и ми разказва за деня, в който съм се родила....
Детето – жертва на опасни link-ове
Знаете ли какви сайтове посещава вашето дете, когато е пред компютъра? Имате ли му доверие, че внимава...
Закуската на децата по света
След като ви показахме храната на семействата по света и какво готвят бабите по света, ред е на още една...
Митът за блондинките - II част
Не е тайна, че светлокосите жени възбуждат по-силно мъжкия пол. Дали защото русата коса навява асоциация...
Дневник за вашето семейство - II
Другата част от вашият дневник се отнася за бъдещето, всичко, което е текущо и е хубаво да бъде отбелязвано....
Извинете, може ли да мина?
Ето това изречение присъства често в ежедневието ми. Разбирам, че не сме мравки да вървим в колона,...
Дали той все още обича бившата си?
Сигурно ви се е случвало да излизате с мъж, който до съвсем скоро е бил в сериозна връзка. И още по-сигурно...
Не приемайте нападките твърде лично
Критикуват ли ви често? Умеете ли да приемате забележките и каква е стратегията ви към критиката? В действителност...
В навечерието на сватбата – някои важни въпроси - II
Гласно: „Кога ще имаме деца?” – не е казано, че трябва да има точен отговор във времето, но една перспектива...
Фантазиите на жените и мъжете в секса -I
Всеки човек, мъж и жена, имат хиляди фантазии и мечти за живота и случващото се около тях. Някои действително...
Излизане по женски
В излизането по женски има особено очарование. В чисто дамския формат сме сто процента волни и истински....
Порасналите недоносени бебета в един даващ надежда фотопроект от Канада
Всеки ден милиони бебета по света се раждат преди определения термин. По една или друга причина, тенденцията...
Поостарелите абитуриенти: Отново на среща с класа
Срещата на класа е едно от големите житейски изпитания. Гордееш ли се толкова със себе си, че да отидеш...
Бебето – главният герой по време на раждането - II
Втора фаза на раждането – решителната атака Този етап е много по-кратък, но интензивен и изтощителен,...
Свекървата - кратък разговорник за начинаещи снахи
Съчетанието снаха-свекърва е в центъра на много фамилни войни и размирици. По-често звучи взривоопасно...
За хранителните навици на малкия човек
Колко майки досега сте чували да казват за детето си “нищо не яде”? Много, нали? Разбира се, под “нищо”,...
Изборите на нашите пораснали деца
Всеки ден ни се налага да правим десетки избори – какво да облечем, какво да си купим, по кой път да...
Колко струва щастието, старче?
Колко струва щастието, старче? - Безсънни нощи, чедо, над детското креватче; умение да се погребваш...
Съвети за поведение при тежки зимни условия
Зимните условия не трябва да се подценяват, затова от Българския червен кръст разпространиха някои полезни...
Приятелството на работното място
„Прекарвам на работа две трети от времето си и без приятелските отношения с колегите не бих могла да...
Изгубени в превода - II
Тя иска желанията й да бъдат предугаждани/ Той реагира само на конкретни молби За жената любовта се...
Куклата Барби посреща промени в имиджа си и стъпва здраво на земята
Куклата Барби вече десетилетия е в дома на почти всяко момиче. Тя изразява съвършената жена, която всяко...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook