Моля, заповядайте!

Къде е най-добре да се видим с познати – да ги поканим на домашна вечеря или просто на чай, на барбекю сред природата или в ресторант? Вариантът, на който ще се спрем говори много не само за нас самите, но и за нашите очаквания.

Решението да споделим храната си с някой друг, винаги означава желание за сближаване. Храненето е интимен момент – сядайки на масата, ние се разкриваме пред нашите сътрапезници...както и те пред нас. Затова тази инициатива крие в себе си известна доза риск – обективен (защото поемаме ангажимента да предложим вкусна храна и сносна хигиена), психологически (защото позволяваме на другите да навлязат донякъде в личното ни пространство) и социален (тъй като носим отговорност за забавлението и доброто прекарване на гостите). Доколко сме готови да поеме този риск, личи от мястото, което сме избрали.

Пикник сред природата: желание да станем близки
В този случай имаме намерение не само вкусно да похапнем, но и да споделим общи преживявания. Сред природата ние много по-лесно се отпускаме и загърбваме обичайните ограничения. Един ще разпали огъня, друг ще изпече шишовете, трети ще поиграят федербал, ще хапнем с ръце и без никакви официалности – всички тези спонтанни дейности създават непринудена и задушевна атмосфера, която неминуемо ни сближава. Затова отправяме тази покана към гости, чиято компания наистина ни е приятна, а не в случаите, когато искаме само „да отбием номера”.

Изискана вечеря: демонстрация на стил и вкус
Приготвянето на изискана вечеря от самите нас изисква много усилия – внимателно съставяне на менюто, избор на качествени продукти, добри кулинарни умения и естетически вкус за създаване на уютна атмосфера. Но именно това ни изстрелва в центъра на вниманието и ни кара да се чувстваме ценни за дригите, надявайки се да спечелим тяхното възхищение. В този случай обикновено разговора се върти около качеството на храните и напитките и, разбира се, около домакинята, която ги е избрала и приготвила.

Непретенциозна кухня у дома: приятелство без цермонии
Без особена подготовка и с прости блюда на масата – така посрещаме само най-близките си приятели, пред които нито има нужда да се представяме, нито изпитваме някакви притеснения. За разлика от строгата изискана вечеря тук акцентът не е върху храната или кулинарните способности на собствената ни особа, а желанието да се чувстваме непринудено и комфортно.

Покана в ресторант: необходимата дистанция
В този случаи не се налага нито да правим подготовка, нито да влагаме сърце и душа в приготвянето на храната. Освен това ресторантът е неутрална територия – там ни заобикалят други хора, а не личните ни вещи, които малко или много издават интимния ни свят. С една дума това е идеалното място, където да поканим хора, към които поради една или друга причина сме резервирани и с които не искаме да стъпваме в прекалено близки отношения.

Следобедно кафе или чай: нека да се опознаем
Поканата на топло кафе и бисквити не предполага близък контакт. Целта е по-скоро да опознаем другия, докато обсъждаме незначителни неща от ежедневието или телевизионната програма. Това е удобен начин за създаване на както на нови контакти, така и за поддържане на стари познанства, защото запазваме мобилността си. Така, ако ни е приятно заедно винаги можем да продължим вечерта навън – да хапнем или просто на разходка.