Липсата на цел

Възможен ли е смислен живот без да имаш цели? Мнозина живеят по този начин, но тогава това е съществуване, а не съзнателен живот. Който цени живота, не го пропилява, а го изживява максимално, което изключва безцелното блуждаене. Целта може да е незначителна и сравнително обикновена, но важна за нас точно в този момент. Да приготвя вкусна вечеря, която да сбере заедно обичаните хора; да прочета до край тази интересна книга; да изляза на разходка с дъщеря си, да я почерпя с капучино, а после да отидем на гости на възрастната ми майка... Целите ни може и да са и по-значими, а има едни такива, дето са с главна буква в съзнанието ни – да създам дом на себе си и на близките си, в който да се чувстват прекрасно; да обичам детето си и своя любим така, че те да го усещат непрекъснато; да не преставам да бъда духовно обогатяващ се човек – как – чрез хубавите книги или статии в Интернет, музика, разговори с готини хора, които после ме карат дълго да мисля над думите... Да стане детето ми добър човек, с професия, да може само да се справя в живота... Да бъда щастлива... със себе си и с хората, които обичам. Да пътувам – много, защото има безброй интересни места, където никога не съм била и не съм виждала.

Липсата на цел е нещо страшно. То означава духовна пустота. Макар че истински важното е, което става по пътя към целта. Така както гласи всеизвестното, че животът е всичко онова, което се случва, докато си правим планове за него. По време на това пътуване се променяме и ние, и нещата, към които се стремим. Затова и не е изключено, стигайки до целта, да се окажем разочаровани – да не получим очакваната награда удовлетворение. Но в живота всичко е изменчиво – и ние, и целите ни.

Страшното е, че липсата на цели е често срещана сред голяма част от младите хора. Не знаят защо живеят, какво искат да направят с живота си и в това безцелно реене във времето и пространството те са като изгубени. Не живеят, а съществуват, лутат се просто така, защото са се родили. Всъщност това духовно блуждаене приема съвсем буквални измерения. Качваш се в леката кола на тати и обикаляш безцелно улиците. Ей така – само за удоволствието да се шляеш на четири колела по булевардите. Ако шофираш с мобилния в ръка е още по-жестоко. Какво по-естествено от това да тръгнеш да обикаляш вечер дискотеките и заведенията – не за да потанцуваш или да слушаш музика с приятели, а само така – ходиш напред-назад ту тук, ту там. Често можеш да чуеш от тези хора: „Скучно ми е. Няма какво да правя, не знам какво да сторя.“ Това е тяхното нормално състояние – празнота и пустота. И бездейното очакване някой от някъде да дойде да ти я напълни.

С лекота обвиняваме времето, в което израснаха сегашните млади хора, училището и най-много родителите. Вина имат всичко и всички, но винаги на първо място си остава личният да избор и собствената отговорност. Изборът да живееш с цели или безцелно. А и целите не са нещо, което може да се постави под един знаменател. Ако целта е непременно и веднага да имаш скъпи технически джажи, модерни дрехи, лъскав автомобил и да разполагаш с неограничено количество пари, младият човек лесно може да се сурне по свлачището на живота. Престъпността и проституцията, например, представят подобна цел за измамно постижима. Или пък да се сърдиш да родителите си, че не са богати като на някой си друг, който получава всичко наготово.

Стойностната цел винаги има духовни измерения и ако по пътя към нея се проявят качества на характера, тя рано или късно ще изведе личността и до по-добро материално битие. Но то е само следствие. Имаш за цел да работиш върху себе си, да ставаш все по-добър в това, което истински ти е интересно и ти се отдава, искаш да си по-умен, образован и начетен, искаш да започнеш свой бизнес, за да докажеш на себе си и на света, че можеш да се справяш - това е естественият път и към благополучие. Но не само, защото е свързано със сила на духа, с вътрешно развитие. През това време личността търпи промяна, израства и става по-силна, но и повече осмисляща околния свят, повече познаваща и себе си. Искаш да пътуваш, защото към това те тегли неутолимото ти любопитство и жажда за приключения. Искаш да срещнеш любовта, защото си представяш пълноценния живот само с друго обичано човешко същество и поставяш над всичко семейните ценности. Това са цели, които те правят духовно богат.

Ако някой се чувства без видими причини нещастен и празен, твърде вероятно е източникът да е липсата на значима духовна цел, която да да го дърпа напред по пътя му. На такъв човек би му прилягало, макар и зловещото заглавие на популярен сериал - „Живите мъртви“. Животът, който ни се дава, е само една възможност, оттам насетне топката е в нашето поле.