Защо имаме нужда от повече уязвимост?

Да бъдеш лесно уязвим е слабост. Съгласни ли сте с това изречение? Всъщност по-голямата част от нас ще се съгласят. Защото често от малки чуваме изрази като „недей да плачеш, ти си мъж“ или „не се излагай, отиди плачи сам в стаята“. Дали обаче тези фрази са правилни и правят ли ни след време по-силни? Дали уязвимостта е тази, която ни прави слаби или напротив - тя може да е сила, която не осъзнаваме? Не осъзнаваме, защото никой не ни го е казвал. Не са ни казвали, че няма нищо срамно в това да излееш мъката си, да изглеждаш слаб. С какво уязвимостта всъщност ни помага? Нека разберем.



Нима можем да се ограничим само до тези, които ни „издигат“ в очите на хората? Можем ли винаги да бъдем спокойни, сдържани и силни? Всъщност, това ни „криене“ от хората е абсолютно безсмислено. Защото хората около нас са точно такива, каквито сме и ние. И на тях не са им чужди страхът, отчаяността, гневът и сълзите. Какво по-естествено от това да имаш чувства!? И точно с това трябва да се гордеем. Уязвимостта показва, че не сме бездушни същества, готови да контролират себе си като роботи. Така можем единствено да се осакатим. Да осакатим душите си в буквалния смисъл.



Няма как да не изглеждаш поне малко лицемерен и някак странен, ако никога не показваш чувствата си. Сдържаните емоции оказват отрицателно въздействие както върху тялото, така и върху ума ни и отнемат от силите ни. И така, в даден момент, когато трябва да бъдем най-силни, внезапно рухваме, защото толкова време сме се измъчвали да демонстрираме сила, която не притежаваме, че това ни е изтощавало все повече и повече. Понякога потискането на емоциите може да доведе до саморазрушително поведение и да ни вкара в много сериозна депресия. Когато не сме себе си, ние се затваряме в „черупка“, в която по принцип не сме пригодени да живеем. Или поне не дълго време, без да се сблъскаме с последствията след това. А те наистина могат да бъдат опасни. Потисканият яд от обикновено скарване за дреболия, в даден момент може да се превърне в сериозна агресия, от която самите ние да се уплашим. Същото се случва и със сълзите. С тях пречистваме душите си, но когато не го правим от страх да не изглеждаме слаби, трупаме твърде много мръсотия там, където трябва да е най-чисто.



Много често силата се проявява точно, когато покажем слабостта си открито и факта, че не ни е страх от нея. Задължително е да минеш през всякакви емоции, позволявайки на душата си да ги изпита докрай, за да можеш да откриеш истината за себе си, да разбереш кой си всъщност, кое и по какъв начин те прави слаб. Ако не си позволяваш да изпитваш дадено чувство и постоянно бягаш от него, постепенно започваш дори да забравяш каква е тази емоция. Тя ти става някак далечна и сякаш ненужна.



Ако не сте себе си и не позволявате на околните да видят емоциите, които изпитвате, те няма да разберат кой сте в действителност и какво чувствате. Това се отнася най-вече за връзките ви. Аз лично преди време бях във връзка, в която мъжът до мен не говореше нищо за чувствата си, беше някак резервиран, вечно студен и прекалено странен за моите разбирания. Естествено, това му поведение, продължило доста дълго време, ме накара да мисля, че той няма истински чувства към мен, въпреки че с действията си показваше, че не е така. Докато стигна до заветното „обичам те“ бях вече толкова изтощена от премисляне на чувствата и мислите му, че вече не можех да повярвам в каквото и да било. Изразяването на емоциите винаги играе огромна роля във връзките. Обикновено, когато единият е свръх емоционален и не страхуващ се да го покаже, а другият е точно обратното, нещата няма как да се получат.



Слабост е да бягаш от себе си само, за да не изглеждаш твърде „ревлив“ в очите на останалите. А понякога точно това ги отблъсква най-много. Неспособността да изразиш чувствата си за някои хора е чисто и просто липса на такива. И понякога може да изгубите наистина ценни приятели или любими хора, които биха ви помогнали да бъдете силни, когато трябва, само, защото не сте искали да бъдете слаби и някак смешни (според вас) в техните очи. А това наистина е жалко. Затова научете се да се оставяте по-често на емоцията. Разумът е хубав съветник, но без силата на чувствата, няма как да бъдем истински човеци. Позволете на тази сила да се прояви. Най-голямата ви грешка ще е да я потиснете. И помнете, че всичко може да потискате до даден момент. Когато настъпи онзи час на „изповядване“, ще бъде страшно и за околните, и за вас самите.