Хората „без емоции“

Човешкият индивид не може да съществува без емоции. Способни сме да изпитваме от много силна обич до много силен гняв и омраза. Има хора обаче, които като, че ли привидно са лишени от всякаква емоция. Лицата им рядко могат да изразят мимика. Сравненията за такива хора са- каменно лице, коравосърдечен, безчувствен, опериран от емоции, желязна маска и т.н. Често можем да ги наблюдаваме седящи съвсем безучастно сред група от хора, познати или непознати. Рядко влизат в оживен словесен контакт, ако го сторят то ще бъде хладнокръвно и умерено без излишество в думите. Обикновено отговарят кратко и ясно.

Навярно всеки от нас е срещал или познава поне един такъв човек. Не прибързвайте с изводите. Преди всичко те са човешки същества като самите нас. Емоциите им са дълбоко и добре прикрити под безизразно лице. Ако имате възможност да ги опознаете достатъчно сами ще достигнете до тези техни скрити кътчета. Те също могат да покажат усмивка, която е уместно да уловите на момента. Обикновено такива хора притежават доста богата ерудиция и могат да изненадат събеседника си ако им се отдаде възможност. Често могат да бъдат срещнати сред артистите, хората на изкуството, творци или музиканти, разбира се това не би следвало да се възприема като аксиома. Това може и да е колега от офиса, охрана на банка, счетоводител, лекар и т.н.

При все това има лица оприличавани като икони. Красиви, чисти и непорочни излъчващи всичко друго, но не и способност за злонамереност. В ежедневието си са порядъчни, учтиви, отзивчиви с възпитан тон поздравяващи близки съседи. Осторожни в работата си и прилежни ученици. Не създаващи конфликти, едва забележимо е съществуването им. Надали някой би дръзнал да помисли за злина от тяхна страна. И се случва така, че в извънредните рубрики именно тези невинни на пръв поглед същества са сторили страховити и коварни престъпления. Ако обърнем внимание, зад много от провиненията злосторникът е окачествяван от шокираните близки и познати като чист, вежлив, отличен, изключително изряден и добър човек. Целият този антураж от добри качества всъщност прикриват една огромна празнота, омраза и горест към света. Разбира се, че и тези хора притежават емоции, ала много често са били неразбрани, нечути, необичани и превръщат цялото това недоразумение в щит, който всъщност ги погубва.

Хората „без емоции“ са като тихи движещи се сенки сред нас. Всеки един носи някъде в душата си ковчеже пълно с усещания. Деликатната им природа често е невидима за очите на околните. Припряният извод спрямо тях може да ни лиши от ценен съмишленик и другар за цял живот. Тези хора са много по- чистосърдечни и открити в отношенията си. Спътниците им в интимния живот ще трябва да се заредят с търпение и разбиране по отношение на поведението им. Обичта, признателността и любовта при хората „без емоции“ е също толкова дълбока и всеотдайна, колкото при излияния на темпераментните романтични индивиди. Само, че тяхната изразност се демонстрира по- особено рафиниран и специфичен начин.

2014-04-07 #5

Силвия Ганова

Г-н Малинов, далеч съм от целта да водя спор с вас или да се заяждам, което сякаш излъчва вашият коментар, но всичко, което съм написала се осланя на личен опит ( да имам такива познати и приятели, дългогодишни, които никога до този момент не са ме подвели в преценката ми, обещането си или поведението) и до някъде разбира се на наученото през годините. Ако никой не се осланя поне малко на наученото през годините, то накъде изобщо вървим? Далеч съм също от идеята да откривам топлата вода, която отдавна е факт и да пиша точно тук философски изказвания в задълбочената сфера на психологията. Обърнете внимание на формата на сайта. И разбира се, написала съм тези хора с кавички именно, защото няма хора без емоции, били те позитивни или негативни, а последиците от тях е друга тема на разговор. Статията съм я чела много пъти, и след като е поместена тук значи и други са я чели преди това и вероятно са схванали идеята за да я публикуват, защото не се работи с материали недостъпни за усвояване. Вие колко пъти я прочетохте и какво точно не Ви е ясно, мога да се опитам да помогна? С най-дорби чувства.

2014-04-06 #4

Radoslav Malinov

Само ще допълня , че ако сте срещали такива хора ( без емоции ) и сте общували с тях . хич няма да мислите , че са лицемери или с ниска самооценка .

2014-04-06 #3

Radoslav Malinov

Здравейте , Госпожо или Госпожице Силвия . В коментара ми няма акцент върху определено качество , а по–скоро изводи от това , което сте писали .Не е задължително да сте подчертали определено нещо и аз да коментирам .Твърде лесно е . Но с помощта на философската антропология и съответно психология , съчетано с жизнен опит нещата придобиват съвсем друг оттенък .Прочетете си още един път публикацията , но не я сравнявайте с това , което пише в учебника . И не слагайте кавички , защото хора без емоции съществуват и те са описани много добре .Усмивки !

2014-04-06 #2

Силвия Ганова

Здравейте, Радослав. Мисля, че се фиксирате върху неща или абзац от текста, който разчитам в редовете, но смисълът на темата е за съвсем различен тип личности, както и самото заглавие е обозначено с кавички за да подскаже това. Никъде не се споменава за фанатичен ред, което може да се отнесе към натрапливостите, което пък е съвсем трето нещо. Описаните от вас хора по-скоро клонят към лицемери и лишени от себеуважение хора с ниска самооценка, което е много далеч от смисъла на темата.

2014-03-30 #1

Радослав

Анализите на такива хора в повечето случа за съжаление са напълно излишни ,Единствено жизнения опит може да помогне . Не могат да се променят , нито с любов , нито с компромиси . Зад привидното благонамереност и загриженост не ми се иска дори да предполагам какво може да се крие .Унищожават бавно и неусетно и физическото и психическото Ви здраве , ако не се усетите на време . Най-лошото е , че някои вреди са необратими. Думите \"Съчувствам ти , и те разбирам \" или \"Обичам те \" разкодирай те като \"Проклех те \" . Един от начините да ги разпознаете е това колко често плачат , било на филм , музика , дори и на книга . Те са непоколебимо спокойни и непричастни , въпреки , че задължителни ще Ви кажат колко са развълнувани и трогнати . Средно интилигентните умеят да разпознават кога е тъжно и кога весело , но в душата им нищо не трепва . Това може да бъде вид заболяване , но може и съзнателно да се толерира от индивида с цел изразяване на превъзходство , но тук вече говорим за посредствени хора . Вниманието действително трябва да ни се изостри , когато става дума за фанатично подредени хора , както се посочва в статията по-горе . Зад тази подреденост зее такъв безпорядък , че на човек могат да му настръхнат косите. Разсъждаването , че имат заключени някъде дълбоко емоции е като да разсъждавате върху катинар и той чрез разсъждение да се отключи . Единствено и то при много малко от тях дистанцирането и безразличието може да има някакъв ефект , но при другите това е просто дори желано .