Как да си отгледаме четящо дете? Ранната възраст

В ерата на технологиите е по-важно от всякога децата да четат, да обичат книгите и да отдават това така безценно време за четене. Така стоят нещата, че четящите хора рязко ще се различават от онези, които не четат, и това винаги, винаги ще бъде в тяхна полза. Четящите деца запазват критичното си мислене будно, фантазията си жива, развиват емпатия и кой каквото ще да казва - това би довело до щастие и пълна себереализация в по-голяма степен от каквото и да е.

И ако вие сте четящи хора, без съмнение сте дълбоко убедени в това, защото съдите по себе си и намирате книгите за висша ценност, която ви е направила по-стойностни хора. Защо имате нужда в такъв случай от съвет как да въведете книгите в света на детето си? Не е ли достатъчно да купуваме много книжки, да четем приказки, да ги научим рано да четат и да им осигурим достъп към онези стойностни книги, които се водят "класика" и без които никой не може да се нарече читател?



Днес децата се разсейват бързо, имат множество стимули, които освен че им крадат времето, обезценяват книгата и четенето. Днес бебетата се хранят на фона на телефон с детски песнички, заспиват на таблети и могат да стоят с часове, учейки игри, докато родителите им крадат безценни минутки тишина. Не осъждам никого, но по-добре тихо дете, което чете, отколкото тихо дете с джаджа в ръцете.

Във възрастта, когато четящото дете си проличава и се разграничава от останалите - преди и около началото на пубертета, е късно да бъде "накарано" да чете. Това е възрастта, в която детето прави свободен избор как да прекара времето си. От тази възраст нататък, ако не сме свършили тази работа, да направим детето си читател, то го оставяме съвсем само да открие книгите. Което може да стане, може и да не стане. Далеч по-лесно е да се играе на таблет, телефон, да "цъка" приложения и да виси в социални мрежи и чатове.



Ние не помним как сме станали читатели, как е посято семенцето на тази любов, но след като го искаме също и за децата си, може да потърсим идеи за нашите деца. Идеи, които биха ни накарали да разберем по-добре тях и връзките им с книгите.

Читател от бебе

Бебешките книжки са напълно задължителни. Да, бебето не може да чете и те имат по-скоро развиваща тактилността и моториката функция, но този тип играчка трябва да бъде разпознавана и обичана наред с другите. Колкото по-тиха среда, толкова повече книжките ще изпъкват. Намалете или премахнете изобщо играчките с мелодии, движения и онези, които говорят или дори разказват приказки.

Четете на глас на бебето от самото му раждане. И то не само детски книжки, четете му от вашата книга. Нека свикне с този по-различен тон, който придобиваме, когато четем на глас, нека свикне с този ритъм на писаната реч. Новородените реагират изключително интензивно на гласа на майката и бащата. Не се притеснявайте да четете на глас в парка или докато го приспивате.

Гледайте бебето в очите от време на време, четете артистично и му позволявайте да гледа в книгата и да пипа страниците. Четенето ангажира всички сетива и отвъд тях - на емоционално ниво. Този отзвук е труден за разбиране за нашите сетива, но е много силен за едно малко човече, което тепърва развива когнитивните си умения.

Бебетата реагират - слушайте ги. Понякога, отговор на вашето емоционално четене, бебето издава звук, засмива се, плаши се. Оставете тази емоция да премине през него, изслушайте го и чак тогава продължете нататък. Четенето не е статичен процес, а постоянна интеракция. Четящ-слушател, автор-читател.

Възпитавайте естетичен вкус и подбирайте книгите, които купувате. Нека не са с грозни, изопачени илюстрации, с твърде ярки цветове, герои с изцъклени очи. На пазара има достатъчно книжки със семпли, естетични и смислени илюстрации, които имат концепция отвъд думите. Нека бебето свикне с ненатоварващото излишно участие на книгите, вместо с отблъскващи лица и муцуни.



По-големите дечица, между 1-3 години:

Задължително трябва да имат книжки с твърди страници. Те не бива да се купуват в големи количества. Нека свикне, опознае, проучи докрай новата книга, преди да му се предложи нова. Не бързайте и не го презадоволявайте в стремежа си. Уважавайте вкуса му и не натрапвайте, само защото е по-"педагогическо". Четенето е свобода и тя започва тогава - когато детето ви осъзнае границите на своята зависимост и търси своята независимост от вас.

Четенето вечер също е ритуал, но трябва да четете по всяко време на деня, на всяко място. На ваканция, на село, в автобуса, сутрин, в събота, докато се разбуждате спокойно. Четенето не бива да се ограничава само с вечерите, то е свободна дейност, за която винаги имаме време.

Нормално е и е желателно детето ви да ви прекъсва и да задава въпроси. Задавайте му и вие, търсете мнението му. Това кара детето да се осъзнае като активен участник в това важно нещо, в този огромен свят. Уважавайте, без да се прехласвате, неговото участие и дори да нямате отговори - поне го изслушвайте внимателно. Размишлявайте заедно.

Детето може да избира книгите само, да държи и да отгръща страниците. Това е свързано с радостта, свободата, удоволствието да държиш и притежаваш тази или онази прекрасна книга. Оставяйте го и само да се заиграва, да си говори, да се преструва, че чете. Не се месете всеки път да го поправяте или насочвате към "правилното". Нека следва собственото си чувство.