Тези трудни тригодишни...

Почти всеки от нас (без да е необходимо да е родител) е бил свидетел на потресаващи случки с деца, които се държат като..."хванати от гората". Защо това се получава така и как можем да го предотвратим, когато вече сме родители? Основната причина е в нас самите, разбира се и в невъзможността ни да приемем порастването на децата. Нима не познавате твърде много деца, които се държат като по-малки, отколкото всъщност са? Наскоро се сблъсках с едно такова детенце, а след това и с майка му и се замислих за доста наши грешки, които рядко осъзнаваме в самата ситуация или само от нашата гледна точка.

Смята се, че до 3-годишна възраст детето е "бебе" - неспособно, зависимо, пасивно. Но след втората годинка се усеща промяна. Необходимо да започнем да променяме една част от навиците си и отношението спрямо него, за да то самото разбере, че вече е голямо човече, което не може да се търкаля по пода в средата на магазина, защото не искат да му купят близалка. А в същото време детето показва, че е голямо в своите очи и иска да ни го покаже. Иска самостоятелност, има мнение, показва независимост. Трудността на тази възраст е двупосочните знаци на промяната - от нас и от детето да вървят в синхрон, а не да се разминават.

Децата след тригодишна възраст разбират всичко, което им се обяснява и показва, а и самите те вече общуват сравнително ясно. Именно от там започва всичко - общуването. Когато обяснявате как и защо трябва да се случи дадено нещо, вие позволявате на детето да разбира, а не да се чувства командвано. Да, не става от първия път, да, не става безпроблемно, но после ще откриете колко ползотворно е всяко ваше усилие детето да е самостоятелно и да се вслушва.

Храненето
Може да е твърде чудно за голяма част от родителите, но моята дъщеря започна да се храни сама с лъжица, още преди да навърши две години. Просто и слагах един лигавник, голям колкото самата нея и я оставях да се маже от глава до пети. На три вече се хранеше наистина прилично за възрастта си. Нима не сте виждали деца, които са хранени от родителите си дори на 5 години? Тригодишна възраст е удачното време, в което да спрете да бутате лъжицата в устата на детето и да го научите да се храни самичко. Колкото повече отлагате, улеснявайки себе си, за да не бършете изцапано по 20 минути след всяко хранене, толкова по-лоша услуга правите на детето си.

Обличането
Вярно е, че на петгодишна възраст, аз все още обличах дъщеря си, но не и връхните и дрехи, а и признавам, че малко закъснях точно с това умение, за да улесня себе си и да си спестя време. Тригодишна възраст е твърде рано, за да малчуганът успее да си пъхне сам главата и ръцете в тясна блузка, но пък спокойно може да започне сам да избира дрехите, които иска да облече. След четири вече може да започне и да се облича с малко повече усилия. Тук, обаче има едно предупреждение- много внимавайте (най-вече с малките госпожици) как ги свиквате да си избират дрехи, защото тази самостоятелност може да ви изиграе лоша шега. Не искате четиригодишно момиченце, което ви се тръшка, че ще облече къс ръкав в късна есен или зима, нали? Най-добре вие вземете няколко дрехи от гардероба и оставете на него да избере измежду тях, а не да хване най-цветната си блузка и да не иска да я пусне след това.

Оправяне на стаята
Започнете да включвате детето в различни домашни дейности. Да ви донесе парцала за под или метлата, или пък просто да се опита да подреди играчките си. В началото под подреждане се разбира прибирането им в кош, разбира се. Постепенно започва разпределянето им по различни места, шкафове и кутии. Децата след три годишна възраст могат да осъзнаят какво е работа и отговорност. Не им спестявайте тези понятия, за да в бъдеще ви е по-лесно на вас самите.

Сънят и нощното будуване
Нима още се случва? След тригодишна възраст децата могат да спят сами в стая, а ако все още не искат, все пак трябва да е ясно, че през нощта се спи. Ако не му се ходи до тоалетна или не му се пие вода, едно тригодишно дете не бива да будува нощем. Твърдо убедена съм, че спокойният сън на едно дете също се „възпитава“. След тригодишна възраст е недопустимо да не успявате да се наспите заради детето. Самостоятелната стая не е задължителна и е въпрос на избор спрямо разбиранията на родителя и особеностите на детето (дали се плаши от тъмното, буди ли се да ходи до тоалетна и т.н), но нормалният сън е задължителен, когато имате пораснало дете.

Истериите в магазина
Достатъчно е просто да кажете, че няма да купите дадена храна или играчка. Обяснете като на голям човек защо няма да го направите - защото е вредно, защото е скъпо,защото скоро сте купили подобно и поради най-разнообразни причини. В началото няма да ви разберат или ще се направят, че не ви разбират. Когато сте достатъчно упорити и търпеливи обаче, с подходящия тон и категорично излъване, без колебание и отстъпване - и това ще стане. На някои родители им се струваше смешно как тригодишната ми дъщеря обяснява на другите деца, че шоколадът е вреден, а авокадото полезно, но аз бях изключително доволна, че с малко повече обяснения, получих това, което исках - мир и спокойствие, когато пазарувам в компанията на детето си. И когато я научих да не иска всичко и да пита „може ли?“, аз самата започнах да и купувам разни дребни неща като награда за доброто й поведение. Не всеки път, разбира се.

И като споменахме нещата, които купуваме, да се спрем и на подаръците и глезотиите - една много важна точка за вас относно порасналия тригодишен малчуган. Подаръци се купуват само с повод и те не са само вещи, близалки и играчки, а могат да бъдат и посещения на парк, музей, кино, защо не и интересно приготвен кекс - във формата на мече, например. Или пък рисунка на любим детски герой, ако умеете да рисувате. Сблъсквали сте се с деца, които от вратата ви питат „какво ми носиш?“, нали? Няма нищо по-лошо от това да научите детето си да очаква от вас всеки ден по нещо, пък било то и миниатюрен бонбон! Просто обяснете, като на голям човек, че подаръците се правят само с повод и че струват пари. В твърде консуматорско общество живеем така или иначе. Не превръщайте децата си в консуматори от малки. Точно, защото на три години вече са достатъчно големи, за да разберат, че не могат да имат всичко.

Някои казват, че децата се раждат с характер, който не можем да променим. Други от прекалена обич забравят, че малкото човече, освен съкровище, е и бъдещ голям човек, който трябва от рано да започнем да подготвяме за света на възрастните. Всеки си има своите оправдания, когато съзре пропуски във възпитанието на детето си. Знаем, че първите седем години са най-важни и въпреки всичко понякога малко пропускаме важността на първите три, „изгубени“ в радостта и обичта към децата си, мислейки за тях като за бебета, докато те вече са част от социалния свят. Да очертаваш граници изисква усилие и немалко нерви, разбиране и постоянство, повтаряне до безкрайност и устояване на всички драматични номера. Но необходимо е да помислим сега, за да сме по-спокойни за в бъдеще. За да имаме прекрасни, умни и отговорни пораснали деца.