Не обичам детето си... - II

Прекалено рано
Идеалната възраст за раждане на дете съществува само от гледна точка на медицината. Според психологията такава възраст няма. Възможно е напълно зряла (по паспорт) жена да е все още дете, което не е получило достатъчно любов, за да може да я отдава на друго същество. В отношенията с любимия човек тя цени неговото внимание, а детето възприема като още един начин да се погрижат за нея самата. Затова този тип жени се отнасят позитивно към бременността, но когато детето се появи на бял свят, губят интерес към него. То не само им отнема голяма част от необходимото внимание, но и изисква допълнителни грижи.

Напомня ми за него
Майките с радост откриват у детето си чертите на своя любим или своите собствени. Ако обаче партньорът ги изостави или не оправдае очакванията им, то тези прилики вече предизвикват негативни емоции. Жените прехвърлят чувството за болка и разочарованието върху съществото, което най-много им напомня за „него” – детето. , която им е причинил той върху съществото, което им напомня най-много за него – детето. Това се случва най-често, когато в живота на майката се почви нов мъж, с които тя отново създава семейство, а първото дете се превръща в „грешка”.

Следродилна депресия
Понякога отсъствието на любов е временно и фалшиво, вследствие на обърканите чувства и хормони на майката след раждането. Това емоционално разтройство, наречено следродилна депресия се проявява с апатия, чувство за необяснима тъга и раздразнение към малкото същество. Мислейки за своето състояние, жената често бърка причината със следствието: „Не обичам своето дете – затова ми е трудно да се грижа за него – и следствие на това съм психически подтисната”. И колкото по-дълго продължава разстройството, толкова майката се убеждава в правотата на своите разсъждения – седмици, месеци, почти година.

Прогноза за бъдещето
Как ще развият занапред отношенията между майка и детето? Точен отговор на този въпрос няма – всичко е много индивидуално. Ако студенината продължава да властва, малкото същество ще расте неуверено в себе си и завинаги ще притаи страхът да не бъде отново и отново отхвърляно. Проявите на това чувство могат да бъдат различни – от патологична ревност в интимния живот, през прекалена обидчивост и взискателност към другите до агресивност. Така нелюбимото дете на свой ред започва да наранява близките си хора.

В други случаи отчуждението преминава и за майката дори е трудно да си припомни, че е изпитвала негативни чувства към своето дете. Любовта не е може да се зароди нито с желание, нито с усилия на волята. Но както всички други отношения, така и тези между майка и дете, се развиват и променят.