Мистериите на любовта

Сякаш всичко за любовта е казано...Много автори са споделили своя опит, други философски са разсъждавали за любовта, мъдреци са ни откривали част от божествения отговор, но и до ден днешен си задаваме едни и същи въпроси: „Това ли е човекът за мен?“, „Да се омъжа ли или да чакам истинската любов?“, „Ще позная ли сродната си душа?“, „По- добре ли е аз да обичам силно или е по- добре мен да обичат силно?“, „Как да различа лудата страст от любовта?“ и един основен въпрос: „Химия ли е любовта, винаги ли преминава?“

Любовта ни се "произвежда" в тялото?

Когато сме влюбени нивата на хормоните ни са различни от обичайните, това е безспорен научен факт, който кара хората да стигнат до тъжното заключение, че любовта се „произвежда“ в телата ни. Всъщност, нашата ера все повече доказва влиянието на ума върху тялото и все повече учени се съгласяват, че хормоните на любовта се раздвижват след като получат команда свише.

Любовта се случва в съзнанието ни?

Командата идва от съзнанието ни, а то получава импулс от подсъзнанието, че сме срещнали някого специален... Може би ще отхвърлим тези обвинения, но след три години пак ние даваме заповед на хормоните да се оттеглят, защото сме приключили периода на влюбването с този човек. За този срок ние сме разбрали, че любимият не е идеалната ни половинка, а е истински човек със своите недостатъци и нужди, разочаровани сме, че отказва да играе ролята на принца, която сме му отредили и ето я командата за край на любовта...

Или е подсъзнанието ни?

Звучи като че ли правим това нарочно и съвсем осъзнато, но съвсем не е така. Драмата се разиграва тайно от нас, в подсъзнанието ни, затова толкова нашумя терминът „осъзната любов“ - любов, при която вече си осветлил страховете и болките от детството си в подсъзнанието и не ги пренасяш във връзката си. Но колко хора са направили това? Със сигурност все повече работят по въпроса, но значи ли това, че останалите не познават любовта? Кой казва, че любовта, която запълва нуждите и празнотите ни и ни кара, без да го разбираме, да се стремим към цялостност, не е истинска? Неосъзната, но истинска? Нямам отговор, това е още една от мистериите на любовта...

Любовта се случва в душата ни...

Древните китайци като че ли са близо до истината с идеята си, че в нас има няколко души, които се влюбват по различен начин.

Част от душата Хун, която живее в черния дроб, са еротиката, авантюризмът, способността да вземаме решения и агресията. Ако потиснем тази душа, тя може да ни разруши. Изживяваме душата Хун всеки път, когато се устремим към сексуално завоевание или имаме страстна връзка.

Душата Шен живее в сърцето, а нейната любов граничи с екстаза, радостта и духовното, свързана е с фините светове. Това е лудата любов на Ромео и Жулиета, която може да изпепелява, любовта на сродните души, идеята за която в днешно време се превъзнася, но често е доста тежка и може да бележи с болка целия ни живот.

Душата Мисъл обича спокойно и хармонично, грижи се, както би се грижила за дете.

Душата По обича хладната и безстрастна любов, подчинена на разума, чувства се добре сама.

Никоя от тези души не е отрицателен персонаж, всяка от тях има положителните си страни и се проявява в различен етап от живота ни. Истинската любов е в баланса между тези аспекти. Силно изявена например е душата Хун в мачовците - страстните мъже, разбивачи на женски сърца. Предупреждават ни, особено като девойки, да внимаваме много с тях. И все пак, според богатството на приказките, вплели в себе си световната митология, съществува вярването, че всяка жена някога в живота си среща такъв мъж „хищник“ и трябва да мине през този опит, това е част от израстването й. И това е вид любов...

Съвременните учени говорят... в хормони. Ако изпитваме силна страст, душа Хун, това е тестостерон. Ако сме изпаднали в зависимост от партньора, това е допамин. Спокойната любов, носеща стабилност носи и повече серотонин и вазопренозин, наричани хормоните на моногамията. Това не противоречи на схващането, че съзнанието заповядва производството на тези хормони, но има дребна уговорка – не могат да се произвеждат едновременно.

Това обяснява феномена, че рядко изпитваме луда страст и стабилност в една и съща връзка, в най – добрия случай се редуват на периоди. По същия начин душата Хун и душата Шен „се изчакват“. Все пак има и други начини да проявим Хун и да си осигурим тестостерон, без да рискуваме "серотониновата" си връзка – поемане на рискове в работата, бойни спортове, като и храни – чили, чесън, лук, канела, червен боб и червено месо (без свинско).

Ако връзката ни е допаминова – не можем да дишаме без другия, и тук има намек за любов – да започнем да обичаме себе си. И това е любов все пак...

И понеже явно е традиция, всеки, който пише за любовта, да споделя своя опит, мога категорично да кажа, че от любовните ми несгоди ме спасиха думите на великия Халил Джубран: „И не мислете, че можете да направлявате хода на любовта – реши ли тя, че сте достойни, тя ще направлява вашия.“