Да възпитаваме, а не да дресираме децата си

Често се сблъсквам с майки, които обичат да разнищват темата дали децата им са непослушни, защото просто така са родени и всяко има своя характер или родителите имат своята вина, идваща от неправилния им начин на възпитание. Безспорно всяко дете има своя индивидуалност и особености на характера, които са заложени от раждането му, но и ние оставяме своя отпечатък, понякога без дори да си даваме сметка.

Факт е и това, че само ние сме тези, които развиваме този характер с начина на възпитание и позволяваме отрицателните черти да бъдат смалени за сметка на положителните, стига да имаме достатъчно търпение да наблюдаваме и да се занимаваме ежедневно с децата си. Понякога липсата на точно това търпение и достатъчно време ни кара да претупваме нещата, в резултат на което започваме да прилагаме възпитание тип "дресура".

При първия вариант обаче детето то се чувства заплашено, усеща вина заради нашия гняв. Усеща хаос, а не разум и увереност, зад който прозира загриженост и любов. Неговият свят става несигурен, без правила.

Как изразяваме недоволство от детето си.

Ако сте посмели дори веднъж да го обидите и да кажете, че е лошо или глупаво, помислете пак. Най-важното е да помните, че детето е личност и тази личност е също толкова значима колкото и вашата. То е дете и затова не може да прецени доста голяма част от ситуациите и поведението си. Затова винаги осъждайте постъпката на детето, но не и него самото. Кажете му, че е постъпило грешно и обидно спрямо някого, но не и че то самото е глупаво или лошо. Децата много бързо стават плахи и неуверени, не знаят как да постъпят, когато твърде често са хокани за действията си. Понякога остават такива, понякога компенсират несигурността с гняв и агресия. Опитайте да обяснявате, без да повишавате тон. Когато се наложи, го направете, но без да унижавате детето, особено пред публика. Малчуганите усещат уважението на възрастните винаги, както и унижението.

Хвалим го.

Основната ви цел тук е почти същата като горната - да хвалите и поощрявате детето не чак след като е станало отличник, не затова, че е умно или красиво, а заради това, че се старае, че опитва, че иска да знае повече. Че има добри обноски или е помогнало на приятелче. Детето трябва да се чувства обичано само, защото го има, каквото е, а не защото е някакво, каквото искат от него да бъде. Абсолютно неудачно е да изразявате похвалите си посредством материални подаръци. Това вече определено е вид дресура. Нима не знаете защо животните в цирка изпълняват своите номера? Защото са наясно, че накрая ще получат лакомство. Не превръщайте децата си във вечно очакващи нещо от вас или по-точно нещо различно от разбиране и обич. На няколко пъти съм чувала дъщеря ми да пита, след получена отлична оценка „а сега ще ми купиш ли онази играчка?“ и помня, че само веднъж съм отговаряла с „да“. Останалите пъти съм казвала, че по-натам може и да помисля и да я купя. И почти винаги съм и взимала съответното нещо, но не заради това, че е била послушна, а просто така. Изчаквам да мине време и да забрави какво е искала и след това и го купувам. И никога не съм си позволявала да отговарям на въпроса и „защо ми го купи“ по друг начин, освен с „защото те обичам“.

Основните правила, които трябва да помните, за да сте родител, а не дресьор:

• Детето винаги трябва да е наясно с това къде и в какво е сгрешило. Да му бъде обяснено защо не е постъпило добре, без да бъде обиждано. Когато се налага, може да повишите и тон, стига да не използвате обидни думи и да унижавате личността му.

• Основната и най-важна дума е думата причина- то винаги трябва да знае причината, поради която му се карат.

• Да не демонстрирате власт и превъзходство. Властта учи детето да се подчинява и да изпълнява команди, които са дадени от по-силния - родителя в случая. Послушание, продиктувано от разумни доводи на родител е едно, а подчинение, идващо от страх от наказание, съвсем друго. По-нататък в живота си то научава същия модел - да не комуникира, да не се аргументира, как да бъде агресор.

Твърде много деца вярват, че родителят има всякакви права над тях, включително да ги отхвърли или дори изостави. Те са в пълно неведение относно личните си права, желания и възможности. Много често някои ощетени, прекалено нервни и тревожни родители злоупотребяват със своята власт и сериозно потискат децата си. Деспотичният тип възпитание унищожава жизнените сили и начинания, превръща детето в роб на своите родители.

Затова е много важно да внимаваме какво и как говорим, дали наказваме правилно, дали обичаме и най-вече показваме обичта си достатъчно. Направете си малък експеримент- в продължение на седмица записвайте всяка добра и всяка лоша дума, която сте казали на детето си. Накрая на седмицата просто пребройте своите поощрения и своите смъмрения и наказания. Ако вторите надвишават първите, хубаво се замислете.

Защото както ние не бихме постигнали много, ако постоянно ни сочат грешките и не виждат хубавите ни страни, така и децата не биха. Още повече, че те са и много по-раними и чувствителни и грубото отношение може истински да ги повреди мислите и чувствата им. Винаги, когато възпитавате малко дете, не забравяйте, че вие сте тези, които го превръщате в голям човек. Какъв пораснал човек искате да бъде то? Определено никой не иска да създаде неуверено, страхливо, затворено в себе си и потиснато дете. Просто бъдете внимателни, защото родителството според мен е най-отговорната мисия в нашия живот.