Обичам двама!
Изпрати
Възможно ли е да обичаме двама мъже едновременно? Тези, които не са попадали в подобна ситуация ще отговорят категорично и съвсем автоматично „Не!”. Дори яростно ще осъдят „подобно поведение”. И това е напълно разбираемо – още от съвсем малки сме възпитавани в идеала на моногамните отношения от своите близки, детските приказките, цялото общество.
И така всички приемаме безусловно, че истинската любов предполага абсолютна вярност между партньорите. Това означава, че се надяваме да срещнем човек, който може да ни даде всичко, от което се нуждаем в любовта. Реалността обаче рядко оправдава тези идеалистични очаквания и в повечето случаи се свързваме с човек, които споделя само част от нашите вълнения, интереси и светоглед. Въпреки това решаваме, че и това е нещо и се примиряваме, дори сме щастливи. Но само до деня, когато срещнем вълнуващ мъж, който притежава всички онези качества, които търсим, но липсват на нашия „официален” избраник.
Оттук нататък сърцето взема властта и всички протести на „здравия” разум остават глас в пустиня. Така, докато един ден не осъзнаем, че сме станали главно действащо лице в любовен триъгълник. Само дето усещането съвсем не е такова, каквото сме си представяли на теория. Не се чувстваме нито като долна мръсница, която хладнокръвно изневерява на прекрасния си съпруг, нито като истинска щастливка, глезена и обожавана от двама мъже. По-скоро сме потресени и объркани от това, което се случва с нас, от това, че целият ни спокоен и подреден живот изведнъж рухва, а ние сме изправени пред непосилен избор.
Непосилен, защото новата ни любов не може да замени старата, както и обратното. Всеки един от нашите двама мъже ни дава точно това, което другият не може. Как да избираш между страстното вдъхновение и изпълнената с нежна грижа сигурност? Все едно да решиш, кой крак ти трябва повече – левия или десния. Който и от двата да отрежеш, все ще се осакатиш. Така е и когато обичаме двама мъже – с който и да се разделим, ще се почувстваме ограбени, самотни, опустошени...
И макар със сърцето си да чувстваме именно това, разумът ни продължава да настоява, че едната любов е „правилна”, а другата не. Близки и приятели ни молят да се осъзнаем, да не съсипваме живота си, уверяват ни, че тази страст ще премине и затова е по-добре да я задушим още сега. Към това се прибавя и болката на мъжа, с които ни свързват дълги години, наситени със скъпи спомени. За него случващото се е Ад, но за нас Ада е не по-малък – каквото и решение да вземем, някои ще страда, включително и ние самите.
Трудно се издържа дълго на подобно напрежение. Уморени от крайните емоции и чувството за вина най-често прекратяваме едните отношения. Но независимо дали ще се опитаме да възкресим старата си връзка или ще се впуснем през глава в неизвестното с новия си любим, сянката на този, който ни липсва, ще продължава да смущава душевния ни покой. Защото, жертвайки половината си сърце, можем да бъдем щастливи само наполовина. Развръзката не е оптимистична, но ще ни накара да осъзнаем много неща, включително и собствените си желания. А това със сигурност ще направи любовният ни живот по-пълноценен.
|
Коментари
2016-05-30 #47 Ивета Моята история е следната, Влюбих се. Неочаквано в друг мъж,докато бях във връзка. Този мъж, за жалост беше семеен, Изпитвах силни чувства към него,но реших с цената на всичко да ги потисна и да не ставам негова любовница. Болеше много...Същевременно държах на човека до себе си, измъчвах се вътрешно, самобичувах се. Успокоих се, като реших да кажа сбогом на другия. Пожелах му щастие и до там, само че в един прекрасен ден, той ми писа, че жена му го е напуснала. Съчувствах му, надявах се да се съберат. Но тя си била намерила друг, тръгнала си и т.н. Молеше ме да се видим. Каза, сега съм свободен мога да ти дам всичко, това от което имаш нужда ти, имам нужда и аз- любовта помежду ни. Изтръпвах при мисълта за този мъж, горях и умирах вътрешно за него и сега когато вече беше свободен, аз.. му се отдадох до край! Но, вината и болката от изневярата към другия в живота ми не закъснаяха. Смазваха ме. Боли... Нараних и двамата. Не си признах изневярата на приятеля си, но мисля да се разделя с него- без да го наранявам повече.
Не знам дали е възможно да обичаш двама, но ако се появи друг човек в живота ви, мислете за последиците от болката, която ще си причините. Мъжът и жената са създадени да бъдат едно цяло. Когато се появи трета страна, цялото се разпада... и много боли.... как можеш да градиш щастието си въху руини от души? Отговорът е, че не можеш.... не можеш. Аз не мога.... Подкрепям дамата, която е поела риска и е останала сама. Когато връзката ви не върви, говорете първо с човека който е до вас. Защо нещата не са наред, какво ви липсва, какво ви дава, какво давате вие? и т.н. Никога не прескачайте собствените си принципи. Бъдете себе си. Защото аз се нарахин, нараних и други човешки същества....Ужасно е повярвайте ми, ужасно.
2015-02-16 #46 Далай Лама Всичко е въпрос на обществени порядки, а единствена истинска вечна любов и абсолютно допълване се срещат най - често в приказките. Иначе как ще си обясните многомъжеството (мъжките хареми в брака) при тибетците?
Там, където свършва божията воля и волята на обществото, там започва волята на личността. Тоест, оттук следва, че понякога тази воля е доста ограничена.
"Уличница е професия, курва е характер, кучка е поведение, а парцал е въпрос на външен вид."... И все пак, според мен думата "курва" е измислена от мъже курвари, които просто не могат да преглътнат, че както за тях една жена не е единствена и незаменима, така е и за жените, и че както мъжете не могат да бъдат опитомени, така има и жени, които не могат. Думата "курва" е измислена и от хората, мъже или жени, които по всякакви начини се опитват да потискат женската сексуалност и налагат насила на жените ролята на робиня - домакиня и на крава за разплод. Думата "курва" е измислена и от завистливи жени, задръстени, които са като дървета в леглото. Измислена е и вследствие на много родени извънбрачни деца, на които не се знае кой им е бащата. Думата "курва" често се бърка с думата "уличница и проститутка" - жени, които и без това друго не могат да правят, и са крадливи паразити на обществото. "Думата "курва" е точно толкова обидна, колкото е обидна и думата "курвар" - нито повече, нито по - малко!
2014-03-13 #45 Ема Самозаблудата е велика илюзия. Не обичаш нито един от двамата. Обичаш само себе си. Но за да не ти достига нещо в една връзка си има причина. Тя си седи в тебе. Ти си незряла и нецялостна като личност. Имаш да растеш и да се учиш да обичаш. Това, което на този етап наричаш любов, е само твоя илюзия. Можеш да обичаш много хора, по различен начин, но любовта към двама, трима или повече мъже едновременно е израз на твоята незрялост като личност. Иначе отношенията ни с околните е израз на обич, привързаност, то е отношение към другия и към себе си. В тези отношения има моменти на приближаване и моменти на отдалечаване, а това се определя от потребността на човека, който влиза в тези отношения. Любовното чувство е нещо особено. В двойката няма място за трети.
2010-07-24 #44 supergirl Коку , истинската любов я има. Само, че малцина са блажените да я изживеят. И в истинската любов, сапунка има. Но след нея и душ за да се махне сапуна
2010-07-24 #43 коку Жени, "истинската любов" съществува само във вашите глави... Моногамията също... Такива животни няма, има химия, която държи определено време, ако не се поддържа... Останалото са обществени порядки, които са измислени от мъже (църквата) и наложени на обществото за да го контролират... С времето, ако не се поддържа, това влияние отслабва и стигаме до днешното положение, когато разни малоумници зарязват приятелките си докато са бременни, за да се хванат с някоя кифла, която после казва "какво да правим - обичаме се". Отстрани други кифли ръкопляскат... Абе - турска сапунка... Вие си знаете най-добре, но да кажеш, че нещо липсва в човека до теб, значи има проблем и той не е какво е липсвало или липсва, а че заради нещо сте решили да приемете тази липса, което след време се оказва проблем за вас... Друг голям проблем е ревността, но за това по-добре да не започвам...
2010-07-14 #42 Захир Браво, Исе! Много актуалност, мъдрост и стегнат изказ на преживяното от безброй жени.
2010-03-24 #41 Iskra И аз ти благодаря, Рен
2010-03-24 #40 Рен не мога да повярвам, че чета това. Написано точно по този начин, дори с тези думи. Благодаря!
2010-01-27 #39 Инна Георгиева Времето ще нареди нещата. Дотогава явно ще се страда ...
2010-01-27 #38 Мила Момичета, случайно попаднах на темата. В ситуация съм, в която мъж обича две жени. Едната съм аз, и съм тази, която е пришълката. Ужасно болезнено е и живея в хаос и вътрешна тревога. Виждам, че той няма да я остави, а аз не мога да оставя него. Повярвайте ми, по-болезнена ситуация от тази в една връзка сякаш не може да има..
2010-01-22 #36 jana Ре:Ре: Цвети............ Да мила разбрала си ме............. след време (15 години) , ако проявиш постоянство и невероятно търпение единия се превъща в другия, но никога не забравяш този в когото си се влюбила и драмата настъпва тогава , когато живеейки идеалния си живот , срещнеш друг мъж, абсолюно същия , като този в когото си се влюбила преди 15 години.
И Ре: иННа ДА! "образа те пленява, а не човека"......това е тайната на влюбването. Когато се влюбваш се влюбваш в собствената си представа за Човека срещу теб, не в реалния..........
2010-01-22 #35 Инна Георгиева След опит за размисъл "какво е искал да каже автора" обмислям вариант, че Jana иска да каже /дано да отговори самата тя/, че образа на мъжа, който те пленява, дори след години, когато източника на образа е променен продължаваш да го търсиш - дори ако това е друг човек. Т.е образа те пленява, а не човека?
2010-01-21 #34 Цвети Ре:Ре: на Яна - съжалявам, но и аз не те разбрах много - много. Освен, че си ми поразбъркала думите...и си се заиграла с кавичките май...Доколкото те разбирам - искаш да кажеш, че единият пич се превръща в другия и драмата може би не е толкова голяма...Моля те, поправи ме, ако не съм разбрала
2010-01-21 #33 Инна Георгиева Jana, 3 пъти прочетох какво си писала но.. не можах да разбера какво казваш. Само разбрах "истината, е че идеалния мъж е абсолютна измислица в най-добрия случай съчетание от поне двама реални."
Подреди мислите и сподели пак
2010-01-21 #32 jana Ре:Цветослава Цанева
"Странно нещо е животът...Срещаш мъж ............................." Той е.... "лошото" момче - особен, интригуващ, целува диво. Не ти се струва подходящ да го запознаеш с вашите или с приятелките, защото той не си пада по тези неща...безперспективен е, непостоянен, но само като те погледне - пеперуди в стомаха.".....И след време (15 години) го превръщаш в "Другият той вече е "доброто" момче - мил, общителен, нежен е и те цени и " всички около теб да го харесат както теб. "... не си представяш бъдещето то е дошло и той е " идеален баща...има добра работа и живеете заедно..." И става така , че го срещаш пак, в лицето на друг , но същия мъж, този в когото ще си влюбена винаги и .................."как да не ги обичаш едновременно? Може би мъжът на живота ти е съчетанието от тях двамата..." истината, е че идеалния мъж е абсолютна измислица в най-добрия случай съчетание от поне двама реални.
2010-01-08 #31 Цвети Официално, свивам знамената, не съм толкова бойна, колкото ми се иска! Афектирана съм малко от лична случка и, много моля, назовавам нещата ВЕЧЕ с истинските им имена. Пожелавам ви момичета, повече чувство за самоирония - да ни посмъкне от облаците на страданието или вживяването. И не да избираме между двама ( все пак оттам тръгнахме) , а да избираме най - доброто за себе си и децата си Хубав ден и пак ще се срещнем из някоя статия. Да оставим Искрето да се изумява какво сътворихме тук
2010-01-08 #30 Цвети Естествено, че им е приятно, то това си част от Играта - състезанието хихих. За женския мазохизъм отделна дума. Аз не приемам да страдам, честно ви казвам, не че не ми се случва Проблемът с налагането и в последствие страдането са някакви стереотипи от майките ни и едно друго общество, в което аз отказвам да участвам. Каквото той каже, както той иска, така е по-лесно за всички. О, я моля ви се!
2010-01-08 #29 Изолда На това му се казва, да оцениш това, което имаш
2010-01-08 #28 Инна Георгиева @ Изолда
Аз пък смятам, че има една типично женска черта /в никакъв случай, нямам предвид конкретно това, което споделяш/ и тя е : Да започва да ни харесва това което ни се налага Не знам как става тоя номер, но става. Без да е нужно да става въпрос само за ситуацията, която коментирахме.
2010-01-08 #27 Изолда Цвети, може би си права и само на мен ми изглежда като мъчение. А инак наистина е много приятно двама, трима или повече мъже да се борят за теб - не е малко извратено това, хи-хи. Обаче си мисля, че и на тях им е приятно.
2010-01-08 #26 Цвети Изолда, и аз си мислих, че се измъчват, но не е така, но това е към другата статия Това е все едно ние да се измъчваме, когато две момчета се сбият за нас )) Айде бе ! Сбият го слагам в кавички, разбира се, да не сме мутреси некви Природата му е майката, ние сме тези, които избират, а те си пръскат семената насам- натам )) хихихи Въпросът е топката да е в чуждото поле и да владееш положението, щото иначе - отиваме в Шанхай
2010-01-08 #25 Изолда Ами аз постихганах хармония, просто не мога да се примирявам. Вътрешното ми недоволство изчезна, когато осъзнах, че някой неща в живота могат да бъдат само кратки, но това не ги прави по-малко ценни. Така остана само радостта, че съм ги преживяла и поуките, разбира се.
2010-01-08 #24 Силва Форест Инна, права си! Това, което написах, беше шега. Колкото и да е безперспективно, по-добре да чувстваш нещо - дори и разочарование и болка - отколкото "незабрава".
2010-01-08 #22 Изолда Цвети, сега прочетох статията и коментара и наистина приликата с познати лица и събития е потресаваща Между другото мъжете изключително се измъчват от това раздвоение и понякога много им съчувствам, разбира се, когато не съм в ролята на потърпевшата (devil). Защото макар привидно да изглежда, че ние повече се лутаме и страдаме, все пак в един момент постигаме вътрешна хармония, докато те продължават да водят два паралелни живота - единият подчинен на инстинкта, другият на разума.
2010-01-08 #21 Инна Георгиева Без щастие се живее, без любов не По-добре разбито от колкото никога не ползвано - поне за мен и моя мироглед е така
2010-01-08 #20 Силва Форест Неее, Инна, не отиваме в Шанхай! Просто няма да се оставяме да ни разбиват сърцата!!! ))
2010-01-08 #19 Инна Георгиева Е Силви не губи време аз ще потърся по-късно. Помислих, че някой може да е запознат по темата
Отиваме в Шанхай
2010-01-08 #18 Силва Форест Инна, не я прочетох подробно, съжалявам, че е по-скоро безполезна препратка. Ако искаш, ще търся още?
2010-01-08 #16 Инна Георгиева @ Силви, нещо кой знае какво не прочетох поне в тази статия. Открили били..ами то и аз съм открила
"Изследването показва, че вариация на гена OPRM1, често свързван с физическата болка, е свързан и с усещането за социална болка като реакция на отхвърлянето"
По-скоро ми е интересно как точно работи? Като да знам как действа ендорфина и адреналина - нещо такова
2010-01-08 #15 Силва Форест Цвети, права си за личния опит. Колкото и да виждаш, че другите грешат и страдат от това, най-добре вникваш в "естеството" на проблемите, чувствата, емоциите, когато ги преживееш и преодолееш лично.
2010-01-08 #13 Изолда Инна, едва ли е научно, но има - душата и тялото при жените са едно неделимо цяло, докато мъжете все се оправдават, че това или оново го било поискало тялото, а душата им нямала нищо общо, дори се била съпротивлявала
2010-01-08 #12 Инна Георгиева С извинение, че вкарвам коментарите в друг коловоз: Защо /както писа Цвети/, душевената болка се превръща във физическа за сърцето? Имам предвид има ли научно обяснение!?
@ Изолда стига бе ! Остави ни да мечтаем ха ха Шегувам се дами
2010-01-08 #11 Цвети Да, да и сто пъти да Това мъжете си го нямат...непознати жени получават духовна подкрепа, просто като отворят сърцата си...Всеки чужд опит ти дава сили и утеха, дава ти знание, че не си сам и не можеш, нямаш право, да страдаш сам, да оставиш шамара от живота несподелен. А трябва да се самопреодолееш, да отвориш сърцето си и да научиш другите с твоя опит. Тази женска мрежа е жива и пулсира от болката и радостта на всички момичета. Но и колкото да се учим от чуждите грешки или опит, най - сладко е да се оставиш да сгрешиш и да си научиш урока сам Страхотно се чувствам момичета
2010-01-08 #10 Инна Георгиева Силви, то понякога интуицията ни е най-вярното нещо. Тези неща не знам дали минават... те са като опарване от огън, след време раната минава, но белега, който неминуемо остава ти напомня за болката. Успешна година и на теб!
2010-01-08 #9 Изолда Много съм мислила, дали тези двама мъже могат да се съчетаят...и смятам, че не. Просто любовта и семейството изискват различни качества, колкото и да ни се иска да са едно цяло. Когато един мъж е грижовен и на него може да се разчита, той не е интригуващ, когато има пълно доверие помежду ви, няма страст и т.н. Винаги, когато избираме едно, жертваме друго, просто човек не може да има всичко.
2010-01-08 #8 Силва Форест Момичета, здравейте и от мен. Бях я забравила тази тема. Чета коментарите ви и... чувствам се направо като герой. Но честно да си призная, изобщо не се чувствам силна, когато реших как да постъпя, това не значи, че успях да реша и как да се чувствам. А това беше - огромна болка, още боли... май.
И като се замисля, още не ми е минало. Пфу!
Цвети, браво! Страхотен коментар, с твое позволение мисля да го ползвам когато сама пред себе си или пред някой друг ми се наложи да обяснявам постъпките си... и да се утешавам.
УСПЕШНА НОВА ГОДИНА НА ВСИЧКИ БОГИНИ, КОИТО РАЗЦЪКВАТ В HERA.BG!
2010-01-08 #7 Инна Георгиева Aaaa Цвети, няма увличане. Просто толкова е истинско това, което написа, че ако си вярващ ще звучи като молитва ) Това имах предвид с : Амин!
2010-01-08 #6 Цвети Май се поувлякох наистина, но тематиката ми е много близка и не се стърпях ))
2010-01-08 #4 Цвети Странно нещо е животът...Срещаш мъж и той те привлича с нещо, може и да е мъжът на живота ти, може и да не е, разделяте се, после срещаш друг и така нататък. Но ако ги срещнеш едновременно? Единият е "лошото" момче - особен, интригуващ, целува диво. Не ти се струва подходящ да го запознаеш с вашите или с приятелките, защото той не си пада по тези неща...безперспективен е, непостоянен, но само като те погледне - пеперуди в стомаха. Другият е "доброто" момче - мил, общителен, нежен е и те цени - нямаш търпение всички около теб да го харесат както теб. Представяш си бъдещето си заедно - той би бил идеален баща...има добра работа и иска да живеете заедно...Като ги срещнеш едновременно, как да не ги обичаш едновременно? Може би мъжът на живота ти е съчетанието от тях двамата...Една жена обича с разума и със сърцето си - едновременно. И да - сърцето боли, наистина, с физическа болка. Браво, Силви, за куража - ти си боец, трябва да си горда със себе си ))
2009-11-21 #3 Мира Поздравявам те Силвия за това, че си се разделила и с двамата
2009-11-21 #2 Силва Форест Такава ситуация ми е до болка позната - буквално болка! Защото, когато сърцето страда, наистина сякаш се изпитва и физическа болка (май четой някъде, че това е вярно?).
Аз реших да не избирам, и въпреки, че можех да бъда с когото от двамата избера, се разделих и с двамата и започнах живота си начисто... Още не съм сигурна дали не сгреших, но в момента ми е добре.
2009-11-21 #1 Азалия Такава ситуация е поредното доказателство,че няма единствена и неповторима любов и,че обществените норми(т.н. морал) са измислици,които обслужват системата,а не индивидите в нея.
|
|
Събота 5 Октомври 2024 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
Здравословният егоизъм в майчинството
Имам една приятелка, отдадена майка на две деца. Когато дъщеря й беше последна година в гимназията и...
Добрите новини: деца с дарение към "Пирогов"
Малки ученици от началното училище "Св. св. Кирил и Методий", гр. Троян събраха и дариха 15 000 лева...
За външния вид, дрехите и подрастващите момичета
Външният вид е първото, което виждат околните, а дрехите са неизменна част от него. Наясно сме, че те...
Обичам повече едното си дете
Конфигурацията в едно семейство е винаги повод за тълкуване на отношенията и настроенията в него и съответно...
6-12 ноември - Седмица на бащата
За пети пореден път Седмицата на бащата се чества през втората седмица на ноември. Из цялата страна между...
Житейски уроци от децата
Свикнали сме да смятаме, че детето е нещо незряло, незавършено, неготово да съществува в света, но ако...
Болката от миналото, щастието в бъдещето - II
Всъщност това наистина е илюзия. Аз ли съм тази, през чийто мироглед искате да се отървете от нещастието,...
Опасността да се влюбиш в приятеля му
За повечето такава опасност звучи еретично и то с основание. Почти гарантирано тя поражда много повече...
За какво служи майката
Изложеният по-долу списък е съставен в резултат на напрегната обща работа на една четиринадесет годишна,...
Ужасът на мама – детето пак не иска да яде зеленчуци
В ерата на вредните храни - вафлички, пръчици с подаръци, близалки-играчки, кроасанчета в цветни опаковки,...
Детето иска кученце за Коледа? Сигурни ли сте?
Членувам в много групи, харесвам страници и подкрепям каузи, свързани с бездомни животни, а покрай децата...
Даването и получаването като големи житейски уроци
Една от най-важните ни мисии в този живот е тази да даваме. Да даваме внимание, обич, разбиране, помощ,...
|