Неща, за които да сме говорили с дъщеря си преди да влезе в пубертета

Да имаш момичета е прекрасно преживяване и както всичко в родителството - пълно с капани, неочаквани засади и страхове. Повечето жени изхождаме от личния си опит и това може да ни направи както добра, така и много лоша услуга. Особено когато детето е на прага на пубертета. Независимо дали имаме момиче, или момче, родителите винаги са изненадани от порастването им. Не само от интензивното им физическо развитие, но и от нещата, за които си мислим, че са малки, а те не само мислят за тях, но и ги правят. Без да има значение ние какво мислим по въпроса.

Децата съзряват по-рано от преди, живеят в различен от нашия свят и ги очаква различно бъдеще от това, което ние си мислим, че можем да предвидим. Така че колкото по-бързо изоставим гледната точка на: "по мое време беше еди как си" или: "аз на твоите години еди какво си", толкова по-адекватни ще сме и ще печелим тяхното доверие с времето. А то е единственото нещо, към което можем да се стремим. Другото зависи от тях. Дали 13 са рано или късно за тези разговори, вие преценявате, познавайки своето дете, но при положение, че на 13 повечето момичета имат цикъл и мнение по всички въпроси, някои теми се налагат от самосебе си.

За какво да поговорим преди пубертета:

За тялото, фигурата, диетите, здравето и външния вид. Една от първите несигурности, които всяка жена изпитва е тази, свързана с тялото, лицето. Ако до един момент сте побутвали самочувствието й, пораствайки, тя разбира, че по лицето й се появяват пъпки, поти се и има коремче. Не можем да преувеличаваме и да си украсяваме. Какво не харесва у себе си, какво хареса, за кое можете да съдействате и кои страхове са излишни. Разгледайте нейните ролеви модели, дори за вас да са странни и неразбираеми, защо са луди по Кайли Дженър, момичетата от Little mix или по българските звезди като Тита, Дара и Гери-Никол. Не осъждайте изборите на детето си, то все още търси себе си. Изкажете спокойно мнението си, но слушайте повече нея. Най-важното е, че теглото е свързано със здравни рискове - както наднорменото, така и поднорменото. Че диети не се карат по интернет статии, а според мнението на специалист и че е важно тя да се чувства добре в кожата си. Поощрявайте я да спортува и да води здравословен начин на живот.

За цикъла, обезкосмяването, забременяването и безопасния секс. Дали е рано? Не знам, но знам, че лекарските кабинети отчитат по-висока заболеваемост от венерически болести, гъбични инфекции и за съжаление - процентите на абортите растат, точно при тази, най-ранната възраст. Момичетата на 13 оглеждат по-големите момчета, които знаят как да се възползват от желанието им да са готини и популярни. Затова говорете с нея за секса. Скоро ще си има гадже, ще се целува и ще започне да мисли за това. По-добре да е подготвена. Че секс се прави с предпазни средства, че трябва да се спазва блестяща хигиена, че всяка непредпазливост може да доведе до много сериозни последици.

За интернет, безопасността и тайните. Винаги съм се чудела на родители, които пренебрегват социалните мрежи. Децата са много напред в технологично отношение. Толкова напред, че ние дори не можем да си представим, за да се шашнем, колко сме неуки. Но има лъч надежда - от нашия опит може да разпознаем опасността. Стига те да споделят. Стига да не ги е страх, когато сбъркат и нещо вече става. Социалните мрежи може да са много опасно място, в което има изнудване, трафик на хора и сексуална злоупотреба. Не става дума да параноясваме, но нека се убедим, че акаунтите им са защитени, че контролират кой вижда съдържанието и че могат да ни кажат всичко, което ги притеснява. Без да ги осъждаме, без да коментираме как са сгрешили, а да им помогнем да се справят.

За бъдещето. Момичетата в началото на пубертета са страхотни! Имат състезателен дух, инициативни са, могат да надприказват всеки и учат наистина старателно. Повечето обичат спорта, учат езици с удоволствие, обичат да пътуват и да общуват почти като големи. Техните връстници от мъжки пол са малко назад, но им предстои да наваксат бързо само след някоя и друга година. В същото време около 13-те си години момичетата ги тряска пубертета и се сблъскват с нещо по-сложно дори от това - обществените очаквания. Момичетата трябва да бъдат кротки, да се усмихват, да бъдат очарователни, прилично облечени, да се подчиняват по-лесно и да се вслушват в гласа на разума. Те се учат по-добре, но изборът им се ограничава най-вече в хуманитарните науки, изкуствата. Но някои от тях са бунтарки, някои от тях обичат спорта и науката, буйни са и искат нещо повече. Оставете момичетата да изразяват свободно себе си - каквото и да е това. Нека мечтаят смело, но и да знаят, че зад всяка смела мечта се крие много повече труд, отколкото, ако се примирява с това, което им се предлага. Нека чувстват вашата подкрепа като родител. Не вие от вашата гледна точка, а вие, проумявайки нейната.

За себе си. Доверието е такова нещо, че работи двупосочно. Ако очаквате дъщеря ви да се открива пред вас и да бъде искрена, трябва да сте готови да направите същото. Децата на всяка възраст обичат да слушат истории за родителите си. Вие няма да й споделяте наистина всичко, защото не сте приятелки. Но можете да разкажете за успеха си в училище, за първата целувка, за модата, за приятелките си и какво е било тогава. Без назидание, без изтъкване, без скрита цел. Просто и споделете открито и ще видите с учудване, че тя ще ви отвърне със същото.

Какво трябва да сте направили с дъщеря си до нейните 13:

Да сте купили, обсъдили в магазин за бельо видовете сутиени.
Да сте гледали филм, който тя харесва, да слушате от време на време нейната музика.
Да сте й позволили да покани приятелка с преспиване (без да им се месите)
Да пазарувате заедно. Не непременно да купувате, но да говорите и зяпате магазините. Да пробвате дрехи и да коментирате.
Да можете да седнете в кафене и да си изкарате забавно.
Да сготвите нещо, да измайсторите нещо заедно.
Да отидете заедно в козметично студио/фризьор.

Много е важно да знаем, че ние не сме приятели с нашите деца, ние сме техни родители - ние сме тук да ги напътстваме, да споделяме опита си, да им предаваме умения, да бъдем опора и да им вдъхнем сила с авторитета си. Това не пречи между нас да има доброжелателство, позитивизъм и забавления. Но трябва да поемем своята отговорност - с доброто и лошото, осъзнавайки красотата на разговорите с порастващо дете, на цъфтящата пред очите ви женственост. С рисковете да грешим във всеки един миг, които правят родителството едновременно прекрасно и ужасяващо.