Думи към моята тийнейджърка

Често чувам от дъщеря си, която е на 15: „Какво знаеш ти за днешните времена? Вие сте живели в друга ера” Тя, разбира се, не подозира, колко ме боли, когато тегли такава черта помежду ни, но я разбирам – и аз съм го правила с моите родители. Станем ли на свой ред родители, припомняме си всичките си прегрешения, нали?

Разликите помежду ни не са толкова големи. Това не й го казвам на нея, защото ще тръгне да ме убеждава в обратното. Казвам го, сравнявайки себе си сега с моите родители тогава. Когато ни е е трудно с парите, се чудя, как ли се оправяха те в бурните събития около ’89 година. Как майка ми съумяваше да готви толкова вкусно, макар че нямаше нищо по магазините. Имах нови дрехи и пари за касетки с любимата ми музика. Сега разбирам колко сили изцежда една родителска среща и как със свито сърце се чака дете да хлопне вратата, че се е прибрало невредимо.


Използвам всеки момент, когато тя се завърти около мен в нейния несръчен опит пак да бъдем "малкото момиче и мама". Да се стопли от спомена за сладките, рисунките и приказките. Защото знам, че й е студено понякога и й липсвам, че светът я плаши и иска пак да е за малко дете. Но тогава мълча за моите житейски истини, наслаждавам се на компанията й, опитвам се да съм небрежна, „готина”. И все пак ми се изплъзва някое "родителска лекция", както казва тя. И в беглите моменти, когато поглеждам към нея, след като е завъртяла отегчено очи, виждам, че ме слуша с едното ухо. И тези мигове ми дават надежда, че ще оцелеем през тези тийн години.

Уроците, които бих искала да предам на тийнейджърката си:

Знам, че сега приятелите са всичко за теб, но не се страхувай да останеш сама – защото твоята индивидуалност не е тяхно дело, тя си е твое лично постижение. Групичката ви прави силни, когато сте заедно, и неуверени, когато сте поотделно. Затова учи се да бъдеш силна сама, независима от тях. За да оцениш и щастието, че ги имаш.

Не е „яко” да си „брутална” – чувствителността не е порок, тя е дарба. Ако видиш животно в беда, помогни. Ако съседката от долния етаж те помоли да идеш до магазина – отиди заради нея. Днес да имаш чувствително сърце е постижение в един толкова груб свят. Бъди герой в него, бъди различна от масата. Вдъхновявай.

Не се страхувай да бъдеш различна от твоите приятелки – да не си слаба и със същата прическа като тях, облечена като тях, да се срамуваш от себе си заради тях. В едно приятелство всички са наравно. Не е приятел този, който иска да те направи като себе си.

Ако си паднеш по някого, покажи му, кажи му. Поеми риска да бъдеш уязвима – това е велико и силно чувство, поемането на инициативата. Дори и да си отхвърлена, поне ще знаеш. Ако срещнеш подигравка, опитай се да не вкаменяваш сърцето си, а извлечи своя опит. Омразата и отмъщението не са решения.

Успехът идва с труд, шансът се изработва. Това е и няма друго правило, няма вълшебно заклинание. Ако имаш талант, той ще ти е благодарен, че си работила достатъчно дълго, за да опознаеш възможностите си и да го развиеш. Не разчитай на вдъхновение, залягай здраво и учи. Само сега умът ти е толкова бърз, само сега имаш това време.

С времето ще разбереш сама, че външният вид, парите, статусът в очите на другите не са съществени неща. Съществено е когато някой те слуша, когато вижда истинското ти лице, когато се застъпва за теб в твое отсъствие, когато е готов да сподели с теб времето си. Търси тези хора.

Сексът е хубаво и важно нещо, но твоето усещане за „правилно” в него е по-важно. Бъди с някого, когото харесваш, на когото имаш доверие, който стопля лицето ти с поглед и който кара гласа ти да трепери. Не се задоволявай с кретени, само защото са готини и момичетата си падат по тях. Сексът не е път към увереността, но увереността прави сексът истински красив. И за Бога, предпазвайте се.

Чети книги, гледай филми, така, както сега. Запази този пламък занапред. И търси онези хора, с които можеш да говориш свободно за последната книга или филм. Споделяйте идеи, а не само кодове за отстъпка. Сега и само сега имаш всичкото време на света да си ненаситна за изкуство. Не го пропилявай. Културният и грамотен човек винаги ще бъде ценен повече.

Знанието и идеите, красивите думи, добротата – те винаги ще победят. Никога, никога не го забравяй. Ще има мигове, когато ще си мислиш, че простотията, негативизмът и меркантилността са обладали обществото ни, но нека идеализмът в теб никога да не умира. Добрите винаги побеждават.

Не отдавай голямо значение на социалните мрежи. Знам, че ще кажеш: "По твое време ги е нямало, ти едва боравиш с фейсбука си". Тези неща не се променят. Хората винаги ще се преструват за такива, каквито им се иска да бъдат, но нямат куража да станат. Фейсбук, Инстаграм просто улесни преструвката. Снимките се подправят с филтри и фотообработващи програми, а често зад усмивките и позите се крият страхове и самота. Важно е какво става тук и сега. И бъди умна в интернет - когато си онлайн най-много се страхувам за теб.



Ще правиш много грешки. Ще ти се струва, че светът свършва, ще те е срам и страх, няма да ти се иска да идеш на училище, да станеш от леглото дори. Може би ще имаш тайни от нас и така е редно, но запомни - аз и баща ти винаги ще бъдем насреща за теб. Ние двамата винаги ще те приемем и ще ти простим. Няма толкова страшно нещо на света, което не можеш да споделиш с нас. Защото толкова много те обичаме, че дори няма нужда да ти го казвамe.