Малчо на една годинка

Периодът от около осмия- деветия месец до към две години и половина е особено важен за развитието на детето. Тогава то расте като гъба и усъвършенства нови и нови неща с всеки изминал ден. Ние, майките, естествено сме вечно на тръни по отношение на правилното развитие и често изпадаме в неоснователни притеснения. За това не рядко допринасят и останалите деца и майки, които срещаме в градинката пред блока или парка. Достатъчен ни е един родител, която да ни се похвали, че неговото отроче е проговорило на десет месеца, когато нашият мъник е на година и половина и още е само на “бла-бла”, за да започнем да се безпокоим за глупости. Защото в 95 % от случаите се оказва, че това наистина са твърде нелепи безпокойства. Затова, за да нямаме подобни “проблеми”, нека видим до къде трябва да е стигнал бебокът ни в развитието си и какво трябва да умее, когато навърши една годинка.

Зъби
Първите зъбки растат в интервала от четвъртия месец до година и три- четири месеца. На годинка е нормално детето ви да има около 5-6 зъбчета, но ако няма- това не означава, че ще остане без зъби. Не изпадайте в комични ситуации като мен, обяснявайки всеки месец на педиатъра ви, че детето ОЩЕ няма зъби. Моята дъщеря се сдоби с първия си зъб на година и три месеца и за три месеца и пораснаха девет зъба.

Хранене
На годинка бебето яде почти всякакви пюрета и попари и дори вече "избира". Понякога не яде неща, които обича. Липса на апетит или бебешки инат- вие изберете. В никакъв случай- проблем с храносмилателната система или подобна майчина измислица. Нормално е на годинка да проявява желание да държи лъжицата си само, но не е задължително. На моя позната до година и два месеца дъщеря и не докосваше дори шишето с водата, камо ли да я накараш да го вдигне и да пие сама.

Двигателна активност
Някои бебета прохождат на девет месеца, други- на година и половина и в това няма нищо нередно. На една е нормално детето ви да кляка и става, да пълзи, да се катери върху легла и дивани, да ходи, държейки се за мебелите. Може да танцува, леко приклякайки и поклащайки се. Лекарите са на мнение, че истинското ходене без чужда помощ, трябва да се осъществи най-късно до година и седем-осем месеца.

Игра
На дванадесет месеца мъникът ви вече не мята хаотично играчки, а се заиграва с тях, опитвайки се да ги разучава кое за какво служи. Пробва се да нарежда кубчета или пък да натиска копчетата на някоя свиреща играчка. Детето успява да имитира много от жестовете и звуците ви, прави забавни физиономии, иска да е център на внимание, дори вече осъзнава какво е беля. Разбира се и тук има изключения. Дъщеря ми на годинка не се оправяше особено добре с пеещите играчки, а за реденето на кубчета и дума не можеше да става. До почти две годишна пък не успяваше да хвърли топка напред. Все ги мяташе зад гърба си.


Говорни умения
Ето я и най-страшната тема. На годинка е нормално детето да произнася прости думички от еднакви срички- мама, тата, баба, бубу. Ако го попитате, може да ви имитира звуците на кучето, котето, патето. И отново- ако не може, това не е ненормално. Дъщеря ми започна да бърбори на около година и три месеца и то изведнъж. Първите думички обикновено се изчакват до към година и шест-седем месеца, съветват педиатри. А едва след две годинки започва истинското бърборене и свързването на думи и изречения.

И още:

Бебето разпознава лица, страхува се от чужди хора и плаче или е неспокойно, когато остава насаме с непознати.
Познава наименованията на доста предмети и може да ви ги донесе, ако му ги поискате.

Разбира се, това може да се случи и по-късно- към година и два-три месеца.


Използване на гърне
Добре е на дванадесет месеца вече да сте запознати с гърнето и да го ползвате от дъжд на вятър, но това въобще не е задължително. При различните деца този момент настъпва по различно време. Малчуганите започват да използват гърнето най-рано между 12-ия и 18-ия месец и най-често между 18-ия и 24-тия. Абсолютно нормално е дори да е свикнало с гърнето на две години, да не махнете нощния памперс до три- три и половина.

Да обичаш детето си несъмнено означава винаги да си загрижен и отговорен за развитието му. И все пак, когато то е още почти пеленаче, почти нищо в това отношение, не зависи от вас. Дайте му време само да се развива. Много родители правят грешката непрекъснато да говорят на бебето си с идеята, че така ще проговори по-бързо. И да, и не. Важно е да се занимавате с него и да го учите, но не и да го притискате. Някои деца, чувствайки се насилени от родителското тяло, проговарят по-късно дори напук. Може да ви се струва нереално, но това е самата истина. Моята дъщеря до година и четири-пет месеца не искаше и да чуе за гърне. Колкото повече я мъчех, толкова по-зле ставаше. В един момент сама си го поиска. И още нещо- започнах да и чета приказки доста рано. Ефектът ли? Дърпаше и късаше книгата, кикотейки се. В един момент се отказах. И това, че не и четях до към две години и няколко месеца, не й попречи още на година и десет месеца да започне да бърбори много.

Детето ви само ще реши кога да порасне. Вие можете да му помагате, но не и да го пришпорвате. А и е прекрасно по-дълго време да се радвате на дребосък, който не може да бяга по-бързо от вас или да ви командва непрекъснато! После идва по-трудното, но за нас, родителите!