Страхът от успеха

Едва ли има човек, който предприемайки нещо ново и неизвестно, не се страхува от неуспех. Това е съвсем нормално – колкото и да сме уверени в себе си, възможността за провал винаги ни дебне от някой ъгъл. По-парадоксалното обаче е, че често се страхуваме и от успеха. Сигурно се питате, как е възможно това?

Най-често този страх е напълно несъзнателен. Сигурно познавате хора, които на думи се стремят към големи постижения, но дойде ли време за действие сякаш панически избягват подходящите ситуации или направо саботират собствения си успех . А може би това се е случвало и на вас?

Не е учудващо, че по-често ние жените се страхуваме да осъществим мечтите си. Колкото и огромен потенциал да носим в себе си, той винаги е подло разяждан от стереотипа на традиционната женска роля. А тя е да останем в сянката на мъжа, да се грижим за дома и децата, но не и да преследваме собствените си цели. В ерата на женската еманципация това може би звучи глупаво и смешно, но защо тогава продължаваме да се чувстваме разпнати между личното щастие и професионалните успехи. Или-или, но никога и двете. А да сте чували за мъж изправен пред подобен избор? При силния пол постиженията и любовта не само, че не влизат във конфликт, но дори се подпомагат взаимно.

Страхуваме се, че ако се окажем по-способни от мъжа до себе си, това неминуемо ще доведе до край на връзката. Безброй поучителни истории от синия екран, биографията на известните и сантименталните романи ни втълпяват, че жените винаги заплащат за успеха си с цената на ужасяваща самота. Образът на преуспялата, но озлобена самотна кучка изпълва със задоволство не само мъжете неудачници, но и жените, които вече са пожертвали потенциала си в името на семейното щастие.

Нека бъдем честни – не всяка от нас иска голямо домочадие и брак, но едва ли има представителка на нежния пол, която би се чувствала пълноценна, ако не е обичана. Затова много умни и талантливи жени сами спъват професионалното си развитие. Съвсем не говоря за случаите, когато мъжът тиранично изисква от съпруга си, да се откаже от кариера. Напротив – външен натиск няма, но жената решава да даде жертва, страхувайки се да не остане сама. Всичко това се проявява в наглед обикновени неща – например склонността ни да се съмняваме в собствените ни способности, да отказваме нови отговорности и начинания, да скромничим. Пропускаме само потенциални възможности, но именно те могат да ни изведат на върха. Върхът, от който така се страхуваме и който изглежда така самотно и мразовито.

Най-коварното на страховете обаче е, че ни тласкат именно към това, което искаме да избегнем. Уменията и талантите ни са част от нашата индивидуалност и оставяйки ги нереализирани, ние се обезличаваме. А заедно с това неминуемо ще загубим любовта и уважението на човека до себе си.