Промяната - не скокове, а стъпчици

Да промениш себе си, а не обкръжаващата те среда, е трудна задача, която още от самото начало е изпълнена с все основополагащи избори. Дори само осъзнаването на факта, че имаме нужда от промяна, може да отнеме години.

ПОКОЙ ИЛИ ЗАСТОЙ
Много е трудно покоят да се отличи от засядането на едно място. Рутината, статуквото и установеният ред в живота ни са нещо хубаво и обикновено ги градим, за да ни служат като опори за реализиране на това, в която вярваме. С тях поддържаме живота, който смятаме за правилен, докато в един момент същите тези опори не се превърнат в решетки.
Има една поговорка за жабата и врялата вода. Ако пуснеш жабата направо във вряла вода, тя ще изскочи, обаче ако я оставиш в загряваща се вода, тя постепенно ще привиква, докато накрая бавно не се свари.

РЕШЕТКИ ИЛИ ОПОРИ
И хората и връзките и делата ни, дори физическите процеси в тялото ни, привикват (изграждат си имунитет) към едни и същи подходи, към еднакви решения. Затова, когато искаме промяна, на първо място осъзнаването й изисква много усилия и на второ място за реализацията й трябва да подходим различно, истински да разтърсим нещата (опорите) около нас.
Въпреки че една част в нас се стреми към сигурност и запазване на статуквото, нуждата от промяна и динамика е дълбоко вкоренена в същността ни. Промяната е това, което ни движи напред. При все това, тя винаги изглежда много трудна, непосилна, плашеща. Това е така защото, колкото повече поведението и дейностите ни са част от ритъма на някаква рутина, толкова по-малко енергия употребяваме за тях, а енергията, която трябва да изразходваме, за да ги променим, става много повече.


КОНКУРИРАЩИ СЕ СХВАЩАНИЯ
Всички ние се чувстваме удобно и безопасно, когато правим нещо, което познаваме, дори и то да не е от най-приятните ни и да не ни служи особено добре.
Точно това много ни пречи при опитите за промяна. Дори и най-силното желание за нея често се сблъсква със своя понякога неосъзнаван от нас съперник - желанието да останем в удобството и безопасността, която чувстваме от познатото ни, пък макар и зло.

НИТО ТВЪРДЕ МНОГО, НИТО ТВЪРДЕ МАЛКО
Най-очевидната грешка, която много хора правят, когато се устремят към промяна на нещо в живота си, е да си поставят една огромна цел, която искат изведнъж да постигнат. Това е все едно да се направиш определено нещо за първи път, отведнъж, перфектно. В повечето случаи не става, трябват последователни усилия и постоянство.
Друга грешка при опитите за промяна са твърде плахите стъпки напред. От мързел или страх хората си поставят прекалено лесни цели, които няма как да ги отведат към това, към което се стремят. По този начин си правят мечешка услуга и с времето мотивацията и интересът им избледняват.
Както при повечето неща и при опитите за промяна средният път е най-удачен. Нито да бъдем прекалено изискващи към себе си, нито да се отнасяме твърде мекушаво с опитите си за промяна.
Промяната е трудна, свързана е със сътресения, не е начинание за всяко състояние на духа ни. Когато обаче дойде време за нея, или когато сами в един момент я изберем, нататък, ако й се съпротивляваме, тя със сигурност ще ни помете. Ако обаче я слушаме и използваме силата й можем да я отведем в желаната от нас посока.

NATURA NON FACIT SALTŪS*
Най-важното изречение, добро начало на всяка промяна, е: “Не можеш да довършиш нещо, ако не го започнеш.” И наистина, на промяната най-много вреди чакането пред прага й. А то е лесно преодолимо, ако разберем, че промяната не е нещо грандиозно и не става за един ден. Тя е процес, който се състои от мънички стъпки и решения, вземани последователно и целеустремено. Защото *”Природата не прави скокове.”