Излизане по женски

В излизането по женски има особено очарование. В чисто дамския формат сме сто процента волни и истински. Далеч съм от мисълта, че мъжът до нас, ако има такъв, непременно ограничава, но е естествено да се съобразяваме с него. Както и той с нас, разбира се. С две думи – независимо доколко семейният живот ни е обсебил, децата не ни дават покой, а служебните задължения изяждат времето ни, излизането по женски е нашата запазена територия, която не бива да губим, ако искаме да не се питаме след време коя тази жена в огледалото.

Кой са предимствата на изцяло дамската компания:

Това е начин за идентификация, запазване на себе си. В тези часове или дори минути преставаме да сме мама, любимата, съпругата или колегата, а сме Мая, Петя, Зоя, т.е. самите ние. Не сме част от никой, не сме половинка от нещо, ако приемем двойката мъж-жена за цялото.

Не се размиваме в социалните роли, които сме поели. Не сме длъжни непременно да отговаряме на очакванията на останалите към нас. Не се съобразяваме с друг, а главно със себе си.

Не се налага да слушаме професионалните разговори на мъжете, приказките за коли и футбол. Това е възможност да се отдадем на типично женските ни теми за мода, външност, деца, семейство. То е мястото, където споделяме терзания и забавни истории от семейството, от работа. Разбира се, при условие, че сме излезли с много близки приятелки, а не със случайни познати. Жените сме настроени да споделяме, така че женската компания е добър емоционален отдушник.

Безценно е безгрижието на излизането по женски, бъбренето по незначителни теми. Разтоварващо е.

Това е идеалната компания за пазаруване. Знаем колко досадни са за мъжете часовете обикаляне по магазините или така приятното ни „само да разглеждаме“, което те никога не могат да проумеят.

Излизането по женски е начин да бъдем по-добри половинки – освежени, заредени емоционално и излезли от обичайния ритъм на ежедневието.

Излизането с приятелки е нещо като естествена психотерапия. Понякога имаме нужда да чуем как изглеждат отстрани житейските ситуации, в които сме поставени, да обсъдим връзката си, партньора, близките си.

Категорично съм против деленето на хората по пол, против лепенето на етикети – че мъжете са еди какви си, а жените – такива и такива. Това е напълно погрешно. Има както свестни хора, така и неприятни персони, и това изобщо не зависи от половата им принадлежност. Но запазването на собствена територия и самоличност, без значение в колко продължителна връзка се намираш, е задължително, за да бъдем толкова интересни и привлекателни за любимия, колкото при първите ни срещи.