Послание на името

Името ми значи гора, лес.
В римската митология Рея Силвия е богиня на гората майка, на митичните основатели на Рим - Ромул и Рем. Рея Силвия била дъщеря на Нумитор, царя на Алба Лонга ( латински град), който е окупиран от Амулий. За да няма деца Рея Силвия, Амулий я направил весталка. Но тя родила двама близнаци от влюбения в нея Марс и била наказана, като я закопали в земята, защото нарушила правилото за безбрачие, което дават весталките.

Като малка никак не харесвах името си, може би като повечето деца. Все си мечтаех да се казвам другояче, например на някоя принцеса или известна красива личност. Когато пораснах нещата се промениха, всъщност промених се аз. Възприех и обикнах името си. Научих какво действително значи то и историята му. Когато съм се родила, майка ми решила да не ме кръщава на никоя от бабите ми както повелявала традицията, а да ми даде име, което да ме отличава като индивидуалност и в последствие като личност. Същото сторила и когато се родила сестра ми. Нямаме сърдити баби и дядовци, за което съм им благодарна. Преди близо четири годи и аз сторих същото, когато родих дъщеря си.

Всеки човек е една отделна личност, когато се появи на бял свят въпреки, че сме свързани с родители и близки. И всеки появил се на тази планета е наричан- в името на еди- кой си или в знак на нещо, което смятаме за ценно, важно, мистично, силно и т.н. Редно или не, всеки трябва сам да реши да даде ли името на детето си на някоя от бабите или дядовците. Все пак ще се съгласите, че има доста странни и на моменти комични имена от не далечното минало, които все още се срещат някъде. И често, защото така е прието и за да не се засегне егото на по- възрастните, родителите наричат чадото си на тях. Всъщност се получава така, че в името на някой се носи даденото име, а не защото появилото се създание е отделно същество, със свой път и мисия в живота. Но това са обичаи и традиции от стотици години, дори крале и кралици в продължение на векове са предавали знатните имен на поколенията след себе си.

Името придава същност и стойност на човека. Замислих се наскоро, колко пъти се обръщам по име към човека срещу мен. Много честичко забравяме да употребяваме името на близките и приятелите ни, когато разговаряме с тях. Забележете, колко пъти споменавате името например на приятел, с който сте седнали да разговаряте или му изпращате електронно писмо, или пък съобщение? Веднъж или най- много два пъти. „ Здравей Ани, как си, мислех да се видим… знаеш ли, срещнах Петя и ти ми каза….. Много се зарадвах от новината. Помниш ли когато бяхме с нея….И защо да не се видим някъде тези дни отново заедно, ще бъде страхотно. Какво ще кажеш? Хайде, ще чакам да ми пишем. До скоро.“ А как Ви звучи така: „Ани, здравей. Как си? Мислех си за теб тези дни, да се видим…Срещнах Петя и тя ми каза….Да ти кажа Ани, много се зарадвах на новината. Помниш ли, когато бяхме с Петя…. И защо да не се видим някъде тези дни отново заедно, ще бъде страхотно. Какво ще кажеш? Ще чакам да ми пишем. До скоро Ани.“

Увлечени в общуването обикновено изричаме името на събеседника, когато искаме да попитаме нещо или когато искаме да ни чуят. Да не говорим пък как невъзпитано, особено непознати хора могат се обърнат към вас. „ Ейййй…“; „ Алооо…“; или пък с подсвиркване и подвикване (не в закачливия смисъл). Няма как да знаем имената на непознатите по улицата, но едно уважително: „ Извинете Г-жо/Г-не…“; „ Заповядайте, рестото Г-не!“; „ Тази рокля Ви стои добре“, а не „ Тази рокля е само за Теб. Направо Ти заспа.“ Но да се върнем на името.

Учтиво е, когато не познаваме някой да използваме уважителната форма на Ви и Вие. Когато сме в колективен екип по повод на не официално събитие- семинар, среща, курсово обучение, участниците е добре да се запознаят представяйки имената си и да споделят как биха предпочели да се обръщат към тях. Малкото име на човек е най – близко до усещането му, но има хора, които желаят определено обръщение да се използва в разговор с тях, например: по фамилия или прякор; на Ви; или умалителна форма на малкото име; или някакво съкращение от името; псевдоним и др. По име ние дори рядко се обръщаме към любимия мъж/жена и детето ни. Обикновено използваме всякакви умилителни епитети, и в повечето случай се обръщаме към любимия или детето по име, само ако сме навън сред други хора или сме ядосани и се стремим да бъдем разбрани.

Още от много малки бебетата усещат вниманието и обичта на най-близките му околни, когато го викат по име за да се обърне. Самият тембър и топлина, с които една майка се радва на новороденото си произнасяйки името му създава в съзнанието и паметта му емоции на щастие, които остават завинаги. Разговаряйки със събеседника ни, ще ни бъде много по- приятно, ако чуваме от време на време името си произнесено. Всяко обръщение по име има много по- голяма стойност и сила, независимо дали спорим и искаме да сме чути, водим развеселен разговор в компания или сме на бизнес среща. Обръщайки се към някой по- често по име, ние показваме нашето уважение и признание към самата личност на човека срещу нас. И обратно, колкото по- малко се обръщаме по име към някой или въобще не го правим подсъзнателно игнорираме и неглижираме този човек. Това лесно може да се наблюдава, тогава, когато сме ядосани на някой или откровено не го харесваме.

Името наистина носи послание за човека, и всеки един от нас е уникален по своему с името си, но преди всичко не забравяйте, че не името прави и гради човека, а тъкмо обратното.