Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да простиш на някого, който не иска прошка



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Актът на прошката е един от най-катразисните и освобождаващи неща, които може да се случат между двама души. Той се ражда в онзи магически миг, когато някой е сгрешил, осъзнал е грешката, преодолял е себе си и е протегнал ръка към другия. И магията става точно когато и другият протегне ръка към този, който му е причинил болка или вреда.

Но как да постъпим, ако човекът отсреща не иска нашата прошка, макар че съзнава действието си или пък когато не съзнава, че ни е наранил? Трябва ли да задържаме обидата, как да продължим?

Много често самите ние не осъзнаваме, че имаме нужда да простим на някого. Когато мислено обвиняваме някого за нещо, което е сторил спрямо нас умишлено. Когато изпитваме болка, обида, горестно чувство на нетърпимост и неприязън, можем да отвърнем със същото и да затворим кръга, можем да продължаваме да таим тези болестни чувства, а може и да намерим сили да простим. Само последният, най-трудният начин, ще ни отърве от това, което ни разяжда вътрешно. Стига да осъзнаем навреме, че трябва да продължим нататък, че това, което ни спира, е невъзможността да простим.

Много често това се случва, когато мислим за нашите родители не с любов и признателност, а с огорчение, чувство на нанесени травми, с обвинение. Днес ние сме активни, имаме много ресурси на наша страна, информирани сме и всякак повишаваме потенциала си. Нашите родители са живели в по-ограничен свят, действали са според възпитанието и според това, което имат налично в едни много трудни времена. Днес е лесно да ги съдим, да ни се струват жалки, ограничени и вероятно, твърде възможно е дори, да са правили много, много грешки с нас. И тук се явява онзи избор - да простим и продължим със своя живот или да таим негативни чувства спрямо тях, да ги обвиняваме за своите несполуки и така да се лишим с хубавото и новото, което можем да постигнем.

Учудващо е как стари приятелства, колеги от преди 20 години, съседи продължават да изникват в мислите ни и да ни терзаят въпроси като "Защо той направи тогава така?", "Как може да постъпи така с мен моята най-добра приятелка?" и от най-вредните "С какво аз бях виновен, как предизвиках всичко това?". Мъчително е също да гледаме хора, за които мислим с огорчение, да са щастливи, да продължават да се държат така, както с нас, да не им пука.

Няма нищо лошо в това да поставяме себе си в центъра на целия този процес по опрощаване. Това не е акт на егоцентризъм, нито на себичност и на чувство, че всички са ни длъжни. Напротив, това е акт на грижа към себе си и на търсене на мир. На зрялост.


Прошката означава преди всичко да се освободиш. Но истински тя се случва и постига този ефект след осъзнаване, след проявяване на емпатия и разбиране на другите хора. Трудно е, когато тези хора не я искат от нас, не са пред нас разкаяни и засрамени, смирени. Защото така биха ли улеснили, биха ни облекчили, нали? Но това не значи, че е невъзможно да им простим в себе си.


Прошката е резултат от едно голямо, грандиозно разбиране:

Разбирането започва с дълбокото осъзнаване, че пълно познание между хората не съществува, че ние сме затворени вселени, които се открехват в няколко ярки мига една към друга. Но никой човек не може да влезе в сърцето, миналото, мислите и мирогледа на друг и така да разбере мотивите му да постъпи по определен, нараняващ ни начин. Човекът е загадка, а свързаността ни в приятелства, любовни връзки е една илюзия. Ние не можем да знаем защо някой е действал така, искал или не да ни нарани. Той може да не е знаел. И когато освен че не можем да сме наясно генерално, но и не можем да въздействаме на неща, станало в миналото, защо да не приемем, че е в реда на нещата недоразуменията и болезнените действия просто да се случват?

Разбирането продължава със смяна на перспективата. Да се опитаме да погледнем на минали събития от друга гледна точка винаги помага да се справяме с трудностите в общуването, без да се вживяваме в това, какво някой е направил или казал. Вероятно и на него му е било трудно, вероятно има своите мотиви, вероятно никога няма да разберем. Но излизането от нашето състояние на болка и вземане на по-рационално поведение, което отчита, че всеки човек си живее в собствен свят, ни помага да се отърсим, да охладнеем, да започнем да разсъждаваме.

Разбирането минава и през отчитането на факта, че всичко това е останало в миналото, имало е своите последствия, вероятно те продължават, ние не можем да влияем на причинно-следствената верига. Не е в наша власт нито действията на другите, нито обективните обстоятелства, но има нещо, което е в наша власт - как да реагираме на случващото се. Тоа също е рационална мисъл - осъзнаването, че ние избираме кое как да ни се отразява. И можем да решим, че не желаем вече да живеем в болка и огорчение, че искаме да продължим, че искаме свобода от всичко това.

Разбирането задължително трябва да вземе под внимание, че ние също обиждаме, нараняваме, държим се зле и лекотата, с която понякога го правим, неизбежността трябва да ни обясни защо и другите го правят с нас. Понякога има хубави отношения и ясни чувства, понякога има лоши и зловредни. И колкото за невинни, прави и добрички да се смятаме, така трябва да знаем, че в нечии други очи, в нечий друг живот - едва ли е така.

Разбирането може да свърши с това, че на никой повече не му пука и нещата просто са такива, каквито са. Цинична мисъл, но много отрезвяваща да излезем от цялата тази драма. Приключваме приятелства дори без искрата, което ги е породила, те просто угасват. Срещите с родителите ни са редки и сме приели тон на търпимост и елементарна комуникация. Напускаме работа, града, семействата си, създаваме свои. Започваме нещо ново, защото животът продължава и така трябва да е.

Задържането на болката пречи да продължаваме напред, тя е ненужен багаж и сме зрели, когато осъзнаваме, че никой не ни е длъжен, че ние също нараняваме, че ние също оставяме неприятна следа в друг човек. Понякога намирането на сили да простим ни издига до невероятни нива на любов и емпатия, понякога просто тихомълком, наистина трудно извоювано, просто ни придвижва крачка напред. Една крачка, но цяла вселена.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· За обидата и обидчивостта
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· Привързаност с граници
· 9 юни - Международен ден на приятелството
· Как да спрем социалните мрежи и смартфоните да провалят връзките ни?
· Изборите в живота ни като възможност за израстване
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Събота
19
Юни 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Бок чой - екзотичният братовчед на зелето
Обичате ли зеле? Аз не съм сред най-големите му почитатели, но затова пък намерих идеалния му заместител,...
Личната отговорност по пътя ни
Има неща, които са по-големи от нас, пред тях ние изглеждаме малки и безсилни. Не можем да ги избегнем,...
Лимецът и спелтата
От няколко години в България, под общия знаменател на здравословното и полезно хранене, все по-често...
Прополисът - пчелният антибиотик
Пчелите са едни от най-удивителните създания на нашата планета. Като истински вълшебници, те събират...
Правилна грижа за устните - I
Стараем се да изглеждаме добре и красиви. Полагаме грижи за косата си, за кожата на тялото, позволяваме...
Оле, завърти очички
Във времето, когато все по често сме преди различни видове екрани, грижата за очите става повече от задължителна....
Мисия "Детски имунитет"
С края на лятото темата за подсилването на детския имунитет някак неусетно се настанява в разговорите...
Връзка между желание и действие
Има разлика между желание и действие, между това, което искаме и това, което правим. Но до голяма степен...
Хората, на които им липсва емпатия и как да се справяме с тях
Днес много се говори за емпатията като за всеобща ценност в общуването, като основа за емоционалната...
Абсурдът да отлагаме удоволствието
Ако сте те от тези, които искат да свършат първо, второ, трето, да насмогнат на всичко и навсякъде и...
Ползите от тренировките в студено време
За повечето хора зимата е неактивен сезон или ако държат да запазят форма, предпочитат да трвнират на...
21 юни – Международен ден на йогата
Хилядолетия след възникването на тази древна практика, от 2015 година нататък, тя ще си има специален...
Сусамът - древната храна с доказани днес много здравословни ползи
Кой не обича сусамките, скъп спомен от детството, който не остарява и до ден днешен? А как ухае питката,...
Анти-ейдж характер
Да си призная, словосъчетанието „анти-ейдж” е в противоречие със собствените ми разбирания. Смисълът...
Изкуството – храна за душата или бягство от действителността?
Какво е изкуството – храна за душата или бягство от действителността? Всичко зависи от начина на употреба....
Храните, които са виновни за лошото ни настроение
Кафето, черният шоколад и дребните безкостилкови плодове са сред храните, които правят хората щастливи,...
Маслото от маракуя - екзотична грижа за сухата и чувствителна кожа
Маслото от семената на тропическия плод маракуя е по-слабо известно, но за него активно се говори и се...
Чувството, че си неудачник
Чувството, че си неудачник, е именно чувство – може наистина да си такъв, а може и да не си. Независимо...
С дъх на… чесън
За чесъна и вампирите всички знаем. За чесъна и бацилите обаче някак все забравяме и то не случайно....
13 октомври - Денят без сутиен (No bra day)
На 13 октомври жени от цял свят свалят сутиените. Но не за това, към което ни води въображението, а за...
Ацерола - високи стойности на витамин С за профилактика в зимния сезон
Знаете колко необходим ни е витамин C, особено през зимата. Имунната ни система се нуждае от солидна...
Сурови мисли
По често отколкото си мислим сме обстрелвани от манипулативни съждения случайно или нарочно пълни с многопластови...
Дали и на 60 не ни се танцува
Замисляли ли сте се над това какво всъщност означава да си стар и кога в действителност настъпва старостта?...
„Любовта” към цигарата
Защо започваме да пушим? Често това се случва още в почти детските ни години. Казват, че всяка зависимост...
Мушмули - невзрачни, но прекрасни
Мушмулата е поредният дар от природата, който подминаваме в ежедневието си. За полезната храна, билките...
Здравословно ли е веганското хранене?
Да си го кажем честно – да си веган последно време е модерно. Веганството е част от цялата мания по еко...
Хипотерапия - как лекува общуването с конете
Конят е животно, към което множество народи имат култ. Неговият образ присъства в религията, обредите...
Зима, пълна с усмивки
Какво да й обичаш на зимата? Няма защо да се лъжем, че голяма част от нас са провесили носове и се чувстват...
Заболявания и лекарства, от които се пълнее
Често сме чували хора с наднормено тегло, да „оправдават” излишните си килограми с реални или мними заболявания....
Светлината е източник на живот и здраве
Като „социално животно“, всеки от нас е принуден да прекарва повечето време на закрито, без пряк контакт...
Фитоестрогените - решение на проблем или създаване на нов
Хормоналният баланс в човешкия организъм е фино настроена сложна машина. Още по-сложни стават нещата,...
На самообслужване
Най-хубавото нещо при самозадоволяването, е че не се налага да се обличаш специално за случая! Труман Когато...
Да изживеем това, за което мечтаем
Едно от най-важните неща, които трябва да направите, за да бъдете щастливи е да вършите това, което ви...
Помощ, изневеряват ми!
Ако току-що сте разбрали, че любимият ви изневерява вероятно ушите ви бучат и не сте в състояние да мислите....
Прасковата - мъхестият отличник
Прасковата е сред едни най-разпространените овощни видове у нас. Дръвчето принадлежи към семейство Розоцветни...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook