Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да простиш на някого, който не иска прошка



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Актът на прошката е един от най-катразисните и освобождаващи неща, които може да се случат между двама души. Той се ражда в онзи магически миг, когато някой е сгрешил, осъзнал е грешката, преодолял е себе си и е протегнал ръка към другия. И магията става точно когато и другият протегне ръка към този, който му е причинил болка или вреда.

Но как да постъпим, ако човекът отсреща не иска нашата прошка, макар че съзнава действието си или пък когато не съзнава, че ни е наранил? Трябва ли да задържаме обидата, как да продължим?

Много често самите ние не осъзнаваме, че имаме нужда да простим на някого. Когато мислено обвиняваме някого за нещо, което е сторил спрямо нас умишлено. Когато изпитваме болка, обида, горестно чувство на нетърпимост и неприязън, можем да отвърнем със същото и да затворим кръга, можем да продължаваме да таим тези болестни чувства, а може и да намерим сили да простим. Само последният, най-трудният начин, ще ни отърве от това, което ни разяжда вътрешно. Стига да осъзнаем навреме, че трябва да продължим нататък, че това, което ни спира, е невъзможността да простим.

Много често това се случва, когато мислим за нашите родители не с любов и признателност, а с огорчение, чувство на нанесени травми, с обвинение. Днес ние сме активни, имаме много ресурси на наша страна, информирани сме и всякак повишаваме потенциала си. Нашите родители са живели в по-ограничен свят, действали са според възпитанието и според това, което имат налично в едни много трудни времена. Днес е лесно да ги съдим, да ни се струват жалки, ограничени и вероятно, твърде възможно е дори, да са правили много, много грешки с нас. И тук се явява онзи избор - да простим и продължим със своя живот или да таим негативни чувства спрямо тях, да ги обвиняваме за своите несполуки и така да се лишим с хубавото и новото, което можем да постигнем.

Учудващо е как стари приятелства, колеги от преди 20 години, съседи продължават да изникват в мислите ни и да ни терзаят въпроси като "Защо той направи тогава така?", "Как може да постъпи така с мен моята най-добра приятелка?" и от най-вредните "С какво аз бях виновен, как предизвиках всичко това?". Мъчително е също да гледаме хора, за които мислим с огорчение, да са щастливи, да продължават да се държат така, както с нас, да не им пука.

Няма нищо лошо в това да поставяме себе си в центъра на целия този процес по опрощаване. Това не е акт на егоцентризъм, нито на себичност и на чувство, че всички са ни длъжни. Напротив, това е акт на грижа към себе си и на търсене на мир. На зрялост.


Прошката означава преди всичко да се освободиш. Но истински тя се случва и постига този ефект след осъзнаване, след проявяване на емпатия и разбиране на другите хора. Трудно е, когато тези хора не я искат от нас, не са пред нас разкаяни и засрамени, смирени. Защото така биха ли улеснили, биха ни облекчили, нали? Но това не значи, че е невъзможно да им простим в себе си.


Прошката е резултат от едно голямо, грандиозно разбиране:

Разбирането започва с дълбокото осъзнаване, че пълно познание между хората не съществува, че ние сме затворени вселени, които се открехват в няколко ярки мига една към друга. Но никой човек не може да влезе в сърцето, миналото, мислите и мирогледа на друг и така да разбере мотивите му да постъпи по определен, нараняващ ни начин. Човекът е загадка, а свързаността ни в приятелства, любовни връзки е една илюзия. Ние не можем да знаем защо някой е действал така, искал или не да ни нарани. Той може да не е знаел. И когато освен че не можем да сме наясно генерално, но и не можем да въздействаме на неща, станало в миналото, защо да не приемем, че е в реда на нещата недоразуменията и болезнените действия просто да се случват?

Разбирането продължава със смяна на перспективата. Да се опитаме да погледнем на минали събития от друга гледна точка винаги помага да се справяме с трудностите в общуването, без да се вживяваме в това, какво някой е направил или казал. Вероятно и на него му е било трудно, вероятно има своите мотиви, вероятно никога няма да разберем. Но излизането от нашето състояние на болка и вземане на по-рационално поведение, което отчита, че всеки човек си живее в собствен свят, ни помага да се отърсим, да охладнеем, да започнем да разсъждаваме.

Разбирането минава и през отчитането на факта, че всичко това е останало в миналото, имало е своите последствия, вероятно те продължават, ние не можем да влияем на причинно-следствената верига. Не е в наша власт нито действията на другите, нито обективните обстоятелства, но има нещо, което е в наша власт - как да реагираме на случващото се. Тоа също е рационална мисъл - осъзнаването, че ние избираме кое как да ни се отразява. И можем да решим, че не желаем вече да живеем в болка и огорчение, че искаме да продължим, че искаме свобода от всичко това.

Разбирането задължително трябва да вземе под внимание, че ние също обиждаме, нараняваме, държим се зле и лекотата, с която понякога го правим, неизбежността трябва да ни обясни защо и другите го правят с нас. Понякога има хубави отношения и ясни чувства, понякога има лоши и зловредни. И колкото за невинни, прави и добрички да се смятаме, така трябва да знаем, че в нечии други очи, в нечий друг живот - едва ли е така.

Разбирането може да свърши с това, че на никой повече не му пука и нещата просто са такива, каквито са. Цинична мисъл, но много отрезвяваща да излезем от цялата тази драма. Приключваме приятелства дори без искрата, което ги е породила, те просто угасват. Срещите с родителите ни са редки и сме приели тон на търпимост и елементарна комуникация. Напускаме работа, града, семействата си, създаваме свои. Започваме нещо ново, защото животът продължава и така трябва да е.

Задържането на болката пречи да продължаваме напред, тя е ненужен багаж и сме зрели, когато осъзнаваме, че никой не ни е длъжен, че ние също нараняваме, че ние също оставяме неприятна следа в друг човек. Понякога намирането на сили да простим ни издига до невероятни нива на любов и емпатия, понякога просто тихомълком, наистина трудно извоювано, просто ни придвижва крачка напред. Една крачка, но цяла вселена.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· За обидата и обидчивостта
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· Най-важното умение, на което никой не ни учи
· Най-добрите игри за вечер с приятели
· 9 юни - Международен ден на приятелството
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
Неделя
22
Май 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Коледни пости - седмица 1
Началото винаги е предизвикателство – трудно, вълнуващо, пълно със съмнения. Хората сме измислили механизми...
Децата и слънцето
Децата обичат да тичат и играят на слънце. Ако сте се опитвали да ги задържите за по-дълго на сянка или...
Силата на слънцето
Откакто сме родени, има някои обекти, които приемаме за даденост. Но ако се замислим, те спомагат начина...
Ако само знаеше...
В деня за борба срещу СПИН, нека се замислим за тези носители на вируса ХИВ, които нищо не подозират....
Свинската мас - отново в центъра на вниманието
Свинската мас е изконна част от българския бит. Тя е била незаменима част от всички битови, лековити...
В плен на емоциите
Докато покупката на нова дреха е в състояние да ни изстреля за минути в небесата и да се сбогуваме с...
Черна леща, "белуга" - богата на протеини, фибри, желязо и антиоксиданти
Черната леща е наричана още "белуга", защото зрънцата й наподобяват хайвера на тази риба. За разликата...
Още за подсладителите - II
Както споменахме обаче, освен синтетични, съществуват и естествени подсладители, които се извличат от...
Лечебните вани
Вземате вана, за да се отпуснете след дългия натоварен ден. Но водата не само успокоява, тя е способна...
Как вредим на околната среда, без да подозираме
Нашите битови изобретения са част от човешката ни същност. Човешкият разум е като дете, което измисля...
Трикове за подобряване на зрението
В съвременният свят, където компютърът е най-добрия помощник на работа и най-интересното развлечение...
Неочаквани прояви на доброта
„Не всички можем да вършим големи дела, но всички можем да правим малки дела с голяма любов.” Майка...
Спанакът - шампионът на пролетта
Спокойно можем да кажем, че спанакът е истински шампион на богатото зеленчуково царство и точно през...
Енергийните вампири
Те не се страхуват от слънцето, не хапят и обичат чесън, но при все това са си вампири. След разговора...
Масло от борови иглички – за какво помага и как да го използваме?
Етеричното масло от борови иглички е целогодишен източник на добро здраве. То се извлича чрез процес...
Дюлята - с поздрав от есента
Невероятен, силен аромат, стипчив вкус и приятен жълт цвят, напомнящ ни за есента. Идваща тъкмо навреме,...
Прекомерното окосмяване като тревожен симптом
Тъмните, твърди и на необичайни места косми, колкото и странно да звучи, съвсем не са безопасни за своята...
10- те първи приятели на сърцето
Сърцето няма почивка. И безспорно то е органът, за който трябва да се грижим най много и то от все по-ранна...
Скритите опасности на споделянето в социалните мрежи
Темата за и против социалните мрежи сякаш отдавна не стои вече на дневен ред. Очевидно, че всеки е направил...
Аронията - баланс за организма
Аронията е един от най-силните антиоксиданти в природата и съдържа изключително високо количество биофлавоноиди...
Кръгли и здравословни – баодинг топки
Сигурно ви се е случвало, в магазините за сувенири, да се заглеждате в 2 малки топки, нарисувани най-често...
Диетата започва от сутринта
С пукването на пролетта забелязваме последствията от зимните прегрешения. Дрехите изведнъж ни отесняват,...
Солта – тази парадоксална подправка
От десетилетия солта е наричана със зловещото прозвище „бялата смърт”. В същото време кръвта – изворът...
Трудно ли се разбуждате сутрин?
Будилникът звъни за четвърти път и някъде изпод пелената на съня успяваме да натиснем за пореден път...
Основни правила за превенция на диабет
Задължително да проверяваме нивото на глюкозата в кръвта минимум веднъж годишно. Да се храним здравословно,...
В името на какво постоянно отлагаме радостта от живота си?
Обичате ли да се лишавате от разни неща? Никой не обича, но и някаква самопожертвователност и мъченичество...
Когато усмивката е малко насила
Има моменти, в които хич не ти е до усмивка, но се усмихваш. За да скриеш своята уязвимост. За да покажеш,...
Седемте правила на ентусиазма
„Нищо велико не е било постигнато без ентусиазъм“ - Ралф Уолдо Емерсън Ентусиазмът е...
Сироп от смокинови листа
Сиропът от смокинови листа е много обичан в моето семейство. Той носи лек дъх на смокиня, на лято и южна...
Фобиите – тези страшни думички
Страхът е естествена защитна реакция, провокирана при видима или невидима заплаха. Но когато това чувство...
Сол или сол
Солта е най-простата подправка. Дотолкова сме свикнали с нея, че прибавянето й в основните ястия изобщо...
Активни потребители: Баничката няма сирене, а палмова мазнина от 26 до 80%
От 15 анализирани проби „баници със сирене“ в нито една не открихме сирене – в 1 не открихме пълнеж,...
14 истини за нашите невидими връзки с другите
Хората сме оплетени в множество невидими нишки и колкото по-рано го разберем, толкова по-ясни и пълноценни...
Светлината е източник на живот и здраве
Като „социално животно“, всеки от нас е принуден да прекарва повечето време на закрито, без пряк контакт...
Ниско кръвно - как да го нормализираме?
Ако ушите ви пищят всеки път, щом станете рязко, олюлявате се за момент, виждате размазано, чувствате...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook