Наскоро станах част от една особена ситуация. На мястото, където обядвам, видях две свои, малко позабравени приятелки, с които едно време ни свързваха доста ежедневни и текущи неща, покрай първите ни деца. Разходките в парка, обсъждането на бебешките въпроси, но и типично женски теми, клюкинки и малки драми. Естествено, бяхме радостни да се засечем след толкова време и обедната почивка отдавна мина, докато ние се надпреварвахме една друга да попълваме информационните празнини. С едната от тях обаче винаги ми е било много по- приятно. Усещах, а и мисля, че беше взаимно, че си допадаме по много повече точки, отколкото един- два часа покрай бебетата предполагаха и определено – отколкото беше с другата. И сега беше същото. И докато ние бъбрехме, другата все повече се затваряше, прекъсваше ме и заговаряше неща, които си бяха само техни, с две думи – игнорираше ме и постоянно напомняше, че те двете са много по- близки. Странното усещане от този обяд се усили със случайна среща на улицата с тази приятелка. Помолих я да предаде поздрави на другата, а тя ме изгледа, отмина набързо и нещо смутолеви, нямаше и спомен от радостта на първата ни среща, а чиста проба ревност.
Да, именно ревност. Това реших, че е, след като, изпълнена с недоумение, си мислих по въпроса. Възможно ли е ревността да не е само
„злата сестра на любовта”, но и доведена зла сестра на приятелството?
Синдромът „най- добра приятелка”. Всички си спомняме за детските и тийнейджърските години, когато е обезателно всяко момиче да има най- добра приятелка. Довереница на всичките ти тайни, случки и мисли, за първите гаджета, за други приятелки, за семейството. Тайни, които са само нейно достояние и тя по презумпция никога не те предава, остава предана докрай, същото, което дължиш и ти на нея. Свещена връзка за „цял живот”. Оказва се, че нуждата от такъв вид приятелство не отшумява с порастването, малките или големите промени и раздели в живота. Навлизането в множество разнообразни житейски сфери ти доставя богат избор от познанства и приятелства, всяко своеобразно и характерно, всяко носещо и изискващо различни дози от теб – от времето ти, отдадеността ти, от сърцето ти. И „цял живот” се оказва за едната или и за двете „приятелки завинаги” сравнително кратък период. Но срещайки след време друг човек, с когото се свързваш на повече нива, усещаш как една празнина се запълва и си готов да се отдадеш изцяло на приятелството. И затова нищо чудно, че когато тази твоя нова „най- добра приятелка” усети близост с трета, опасността да е толкова реална и плашеща, че да те изпълни с неконтролируема ревност.
Защото в същността си това злокобно чувство е именно ревност. Близките отношения пораждат привързаност, която може бързо да се ( де )формира в чувство за собственост и притежание. То се разпростира и над приятелите, не само над любимия човек, както е обичайно за любовната ревност. Твоята приятелка си е само твоя, тя не може да има свой кръг, да завързва нови познанства, които нерядко дори да обогатяват и вашето приятелство. Възприятието, че тази приятелка ти принадлежи, освен, че ограничава нейната свобода, ограничава и твоята собствена и показва един обеднял дух, който се самоопределя единствено с притежанията си, в случая – реални личности. А като такива те имат свободата да търсят и намират други хора, извън вашето приятелство. Ако това се случи, в теб се заражда прекомерен гняв, който те връхлита и реакцията е озлобеност, нетърпимост, вътрешно измъчване, което е непоносимо и те изгаря.
Приятелството създава уникалното чувство, че си значим в живота на друг човек, извън семейството, но без усложненията на любовната връзка. Разговорите, подкрепата, веселбата, хармонията помежду ви или просто „да има някой там до теб”- всичко това задълбочава връзката между приятелите. Значимостта на мястото, което заемаш в приятелското сърце, е гарантирана. Мним или реален „съперник” за това място създава истинска буря от страх, гняв, несигурност. Страх от загубата на човек, за когото си важен и дори, както се оказва, зависим емоционално от него. Гняв към натрапника, който застрашава тази уникална свързаност и който може с лекота да заеме твоето място.
Бездната на несигурността обаче е най- плашеща. В основата на ревността е ниското самочувствие и усещане за собствена значимост. Само този, който е неуверен в собствените си качества като човек и приятел, е способен на дори и минимален намек за ревност. Несигурният в себе си се колебае, измъчва и е неспособен да отслаби контрола, защото току- виж, приятелят си отишъл завинаги, именно защото не той не е достатъчно добър и винаги може да се появи по- добър. По- забавен, по- загрижен, „по” във всички измерения на едно приятелство. Несигурността стига по- далеч. Тя подклажда въображението и ревнуващият вижда мними заплахи или отхвърляне, изобщо още повече поводи за ревност, отколкото те реално съществуват.
Трима са много
Щом има приятелство и ревност, значи има триъгълник, в който всеки си има роля.
Ако ти ревнуваш,
- намери причините в себе си. Страх ли те е, че ще бъдеш изоставена и ще останеш без „най- добрата си приятелка”? Да, това винаги може да се случи, когато човек се обвързва, той става уязвим и рискът от загубата винаги съществува. Но ако някой си тръгне от теб завинаги, то той не е бил никога „твой”. Ако си тръгне обаче и се върне, то тогава приятелството е подпечатано най- истинския печат – печата на свободния избор. Даването на свобода в едно приятелство е кислородът, благодарение на който то съществува. Ако семейството ни се натрапва по рождение, влюбването не зависи изцяло от нас, то приятелството е доброволно обвързване директно между две души и нищо в него не може да е насила.
- не само приятелката си, но и любимия, може би причините са още по- дълбоки. Самочувствието е ключовата дума. Във всеки има достатъчно многобройни заложени качества, с които да привлича и задържа хората. Ако не си убедена, че си достатъчно значима, дотолкова, че да не можеш да имаш приятели и те да остават такива, колкото и други хора да срещат по пътя си, това е почвата, която храни ревността.
- Трябва да знаеш, че ревността, стаявана и непризнавана, и затова, с напълно необясними за другите, изблици, е най- сигурното средство да отблъснеш приятелката си. Чувството за задушаване и обсебване е способно да унищожи всичко хубаво помежду ви в миналото и да постави бъдещето на карта. Даването на свобода обаче ще подклажда едни динамични и пълноценни отношения и непринудена близост.
Ако теб те ревнуват,
- най- наложително е да си поговорите открито. Това е проблем и независимо, че се отнася и до теб, ти можеш да и помогнеш чисто приятелски, както за всичко останало, с което се справяте. Изяснете си причините и ако има начин, нека тя да се помири с разяждащото чувство, за да може да го изгони от себе си.
- разбира се, винаги може и да си тръгнеш и така страховете и да се потвърдят.
Ако ти си „третият ъгъл”,
- както аз бях, според мен, не ти остава много за действие. Аз лично знам, че ако е писано, хората, които трябва, просто се намират. Знам, че се свързваме на много различни нива в различни моменти от живота си, когато сме готови един за друг. Магията между двама, без значение от пола, възрастта и други обстоятелства, е магия между душите, сърцата и умовете, тя може да се случи по всяко време и на всекиго. Но ако тази магия не се осъществи – навярно и за това си има причина.
Добави в любими
Отпечатай
Изпрати