Ако стрелките на часовника вървяха назад

"Най-хубавите години на живота ни са в началотo, а най-лошите в края" Марк Твен

Може би най-страшното за всеки от нас е времето и променящото се отражение в огледалото. Но дали големият страх е толкова от физическата промяна и от старостта, колкото от това, което се случва с всеки от нас един ден? А страхът ни от този ден, не е ли продиктуван от един друг страх- този дали сме се справили с живота си? Дали сме постигнали достатъчно? Дали сме оставили следа след себе си?

Всички се раждаме, живеем и умираме, но дали всички го правим както трябва? Дали пък често не сме прекалено съсредоточени в това да търсим смисъла на живота, без да успяваме да се насладим на самия живот? Твърде много “дали”…за твърде малко отговори, които всеки от нас трябва да разбере сам за себе си.

Често в желанието си да бъдем големи, пропускаме безгрижните си детски години. После пък до такава степен се самозабравяме в работата си, че в старание и нерви да направим пари и кариера, неминуемо стигаме до желанието да си върнем здравето. Понякога и любовта.

Заслужава ли си? А когато попрехвърлим определени години, започваме да се самосъжаляваме и да мислим, че мястото ни вече не е тук или там и пропиляваме последните си дни пред телевизора. А животът ни предлага толкова много!

Ами, ако трябваше да живеем като бебета в телата на старци? Ако постепенно се подмладявахме, а не остарявахме? Дали тогава животът ни би бил друг?
Нима животът погледнат от друг ъгъл е по-различен?

Понякога, дори да не сме преминали през това, което ни се е случило, пак ще сме на същото място. Защото животът ни се определя от възможностите, които ни се отдават, но и от тези, които пропускаме. И най-ужасното, което можем да направим е да съжаляваме. Защото никой от нас не е перфектен завинаги и защото най-важното е да намерим покой в собствената си кожа. Само ние можем да си помогнем като извлечем най-доброто от света около нас. Всеки е способен да живее живот, с който да се гордее. Или просто да намери сили и да започне отначало….Защото съдбата най-вероятно е това, което сами създаваме по пътя на своите мечти, успехи и провали. Историята на живота, обърнат на обратно е същата като историята на всеки един човешки живот. Често не си даваме сметка, че дори да не бяхме преминали през дадено нещастие и обстоятелствата да се бяха стекли по друг начин, ние отново щяхме да търсим същото- любовта, щастието и смисъла. Защото истините за живота на всички ни са едни и същи.

А той е твърде преходен..И тленността няма никакво значение, ако притежаваме интелигентен поглед към съществуването, към истинските ценности.
”Някои хора са родени да стоят край реката.Някои ги удря светкавица. Някои имат музикален слух. Някои са артисти. Някои плуват. Някои разбират от копчета. Някои знаят Шекспир. Някои са майки, а някои просто танцуват…”

Така завършва този филм. А аз ще приключа редовете си с това… Дори стрелките на часовника да се движат в обратната посока, животът ни ще е същият, защото отново ние ще изберем как да го изживеем!

История, вдъхновена от разказа на Франсис Скот Фицджералд. Филм, който завинаги ще остане в съзнанието ви. Филм за живота такъв, какъвто е. Понякога- безкрайно суров, друг път- неописуемо красив и вълнуващ. История за възможното и невъзможното… Невъзможното, което не съществува, защото в този живот имаме само една възможност и тя е да го направим точно такъв, какъвто сами си го пожелаем.

И ако сега сте се отдали на един мързелив следобед, а сте пропуснали този невероятен филм…И дори да сте го гледали…Припомнете си го! Има филми, които наистина си заслужават…всяка секунда!
Трудно е да се опише…малко думи, много смисъл…


( Вдъхновено от “Странният случай на Бенджамин Бътън”)

снимка: dreamfall-girl.deviantart.com