Св. Йоан Златоуст за грижата да се обучат сърцата на децата в добродетелта

1. Да родиш деца е дело на природата; но да ги научиш и да ги възпиташ в християнските добродетели - е дело на разум и воля.

2. Под - дълг за възпитаване на своите деца - аз разбирам не само това, че да не ги допуснеш да умрат от глад, с което, струва ми се, хората и ограничават своите задължения по отношение на децата. За това не са необходими нито книги, нито постановления: за това твърде ясно говори природата. Аз говоря за грижата да се обучат сърцата на децата в добродетелта и благочестието -свещен дълг, който не трябва да се престъпва и, които не са го осъществили са виновни в някакъв вид детеубийство.

3. Тази обязаност е обща както за бащите, така и за майките. Има бащи, които нищо не жалят, за да намерят на своите деца учители в удоволствията и поощряват техните прищевки, като на богати наследници; а да бъдат децата им християни, да се упражняват в благочестие -това не ги интересува. Престъпно заслепление! - Именно на това грубо невнимание трябва да се преписват всички безпорядъци, от които стене обществото. Да предположим, че вие сте придобили за тях голямо имущество, но ако те не съумеят благоразумно да се разпореждат с него, то ще се запази у тях не за дълго. Имуществото ще бъде разпиляно; то ще погине заедно със своите притежатели, то ще бъде за тях най-печалното наследие.

4. Вашите деца винаги ще бъдат достатъчно богати, ако получат от вас добро възпитание, което да е способно да оправи техните нрави и добре да устрои тяхното поведение. И така, старайте се не за това, щото да ги направите богати, но за това, щото да ги направите благочестиви, владеещи своите страсти, богати в добродетелите. Приучете ги да не измислят мними нужди и благата на този свят да ценят толкова, колкото те струват. Внимателно наблюдавайте за техните постъпки, за техните съобщници, за техните връзки - и не очаквайте от Бога никаква милост, ако не изпълнявате този дълг.

5. Ако Апостолът ни заповядва да се грижим повече за другите, отколкото за себе си и, ако ние биваме виновни, когато нехаем за тяхната полза, то не ще ли бъдем много повече виновни в този случай, когато това се отнася до тези, които са ни така близки? Не Аз ли, ще каже Господ, дадох място за тези деца във вашето семейство? Не Аз ли ги поверих на вашата грижа, като ви поставих за техни владетели, попечители, съдии? Аз ви дадох пълна власт над тях; Аз възложих на вас цялата грижа по тяхното възпитание. Вие ще ми кажете, че те не са искали да се покорят под това иго, че те са го отхвърлили. Но тъкмо това е трябвало да предотвратите в самото начало; вие сте били длъжни да овладеете първите техни впечатления, да сложите юзда, когато те още не са имали сила да я разкъсат; да покорите тази млада душа под игото на дълга, да я приучите към него, да я обучите по него, да привържите раната, когато тя току-що се е породила; да изтръгните тръните, когато те едва са започнали да се появяват около това нежно растение, а не да чакате, докато те пуснат дълбоки корени, докато страстите, засилвайки се с постепенното развитие, станат необуздани и неукротими.

6. Премъдрият казва: "Имаш ли синове, учи ги и от детинство навеждай шията им" /Сир.7,25/. Но Господ ни внушава това повеление не само чрез устата на Своя Пророк, но още пази нашата страна, обезпечавайки изпълнението на тази заповед със страшно наказание, с което заплашва децата, непокорни на властта на своите родители; "Който хули баща си или майка си да бъде умъртвен" /Лев.20,9/. Той наказва със смърт тези, които стават виновни против вас, а вие хладнокръвно гледате на онези вини, които те вършат против най-върховната власт. Те въстават против Самия Бог.като престъпват Неговите заповеди, а вие гледате на това без всякакво негодувание, без най-малък укор към децата. Какво губи Той от тяхното оскърбление? Нищо. Но вие, не трябва ли вие да се уплашите за самите себе си? Защото, който оставя Господа, той вече не ще почне да уважава нито своя баща, нито самия себе си.

7. Деца, покорни и верни на Бога в покоряването на Неговия закон, биха намерили обилен източник на щастие, даже и на временното щастие. Бедният откъм християнски нрави заставя да бъде той уважаван и обичан,докато всички вас, обкръжаващите го, при зло и развратено сърце, и цялото ваше богатство не ще ви спаси от негодувание и отвращение.

8. Юноша, на когото вие дадете добро възпитание, не само, че ще придобие всеобщо уважение към себе си, но колко по-мил ще стане за самите вас! Вашата привързаност към него не ще бъде просто едно природно влечение; тя ще бъде плод на неговите добродетели. За това, по време на вашата старост, вие на свой ред ще получите от него всички услуги на синовната любов; той ще бъде ваша опора. Защото, както онези, които не почитат Господа, презират и своите родители; така, напротив, ония, които почитат Бога, Бащата на всички човеци, винаги всячески ще уважават и тези, от които те са получили живот.

9. Да предположим, че вие изпълните заповедите на закона във всички други отношения, но бидейки неверни на тази едничка заповед, вие ще бъдете строго наказани. Изслушайте доказателство за това, взето от историята на един древен народ. Вие веднага ще видите на какво страшно наказание се подхвърлят бащите, които са небрежни за възпитанието на своите деца. У юдеите имало един свещенник, уважаван заради кротостта на неговия нрав; той се казвал Илий. Този свещенник имал двама сина, които се предавали на всички пороци. Бащата не се грижел за това и едва обръщал, внимание на това; или ако техният разврат, стигайки до висша степен, го заставял да им направи забележка, той вършел това без необходимата ревност и власт. Той би следвало строго да ги накаже, да ги прогони от очите си, да приложи строги мерки, за да прекрати техния безпорядък.Нищо от това не станало: той се ограничил с това, да им говори във вид на увещание: "Не, деца мои, недейте върши това, понеже не са добри слуховете, които чувам за вас" /Щар.2,24/. Така ли е трябвало да говори? Те оскърбявали Бога и той ги наричал свои чада? Те забравяли Оня, на Комуто са задължени за своето съществуване, а той още ги признавал за. свое семейство? Напразно и безполезно той им правел увещания. Не - тук се изисквало не увещание, но силен урок, строги изтезания, лечение също толкова силно, колкото е и злото. Той е бил длъжен да действува застрашително и да изтръгне това младо сърце от неговото вцепенение.

Увещания! Децата на Илий не са имали недостатък в себе си. Безполезни слова! Престъпна кротост, на която те станали жертва! Започва война, нещастниците стават плячка за неприятеля; бащата, като узнал за тяхното злополучие, пада на земята и, като си разбива главата, умира.

10. Сега аз ви казах, че бащите, които не се грижат да дадат християнско възпитание на своите деца, са чедоубийци, убийци на собствените си деца. Не е ли вярно! Кого следва да обвинява Илий за смъртта на своите деца? Самия себе си. Наистина, мечът на врага ги е умъртвил, но безгрижието на лъже-бащата е насочило неговия удар; изоставени от небесна помощ, те са се явили голи против стрелите на филистимците. Бащата погубил и себе си и тях.

Между впрочем ние ежедневно виждаме пред себе си това същото. Колко родители има, които не желаят да поемат върху себе си труда за изправянето на своите деца, непокорни и развратени! Те сякаш се боят да не огорчат децата, ако със строги думи обуздават порочните наклонности, на които те се предават. Но какво ще излезе! Безпорядъците се увеличават; ненаказването довежда до държавни престъпления; завежда се съд; нещастниците умират на мястото на екзекуцията. Като не ги оправяте, ставате техни съобщници. Вие сте се отказали от своите лични права над тях и сте ги подхвърлили на строгостта на общественото наказание; и ето човешкото правосъдие е приложило над тях своите строги права. Вие се страхувате да не ги унизявате с леко наказание във ваше присъствие; но какво ужасно безчестие ще падне върху вас, когато вашият син повече не ще стане и баща, навсякъде преследван с поглед от обвинителите, не ще посмее вече никъде да се покаже.