Какво ни дава власт

Животът ни се състои от низ от желания и цели. Ние сме същества, обречени да се стремим непрекъснато към нещо, което ще ни направи такива, каквито искаме да бъдем. Според Ницше това всъщност е проява на власт – власт , преминаваща през стотици препятствия и трудности, за да се превърне в онова, което всеки търси- щастие. Немският философ казва още, че именно щастието е не друго, а усещане за преодоляна трудност и за увеличаваща се власт.

А какво е определението на думата власт?

Власт- силно влияние, изразено в право и възможност за разпореждане и контрол, подчиняване на волята.
Съвременната психология внушава, че колкото повече власт има човек, толкова по-малко иска и взема от другите. Власт имащите са по-склонни да действат. Експерименти доказват, че притежаващите по-голяма власт хора, са в пъти по-склонни първи да предложат и окажат помощ на непознат в беда.
Извън тези определения и изследвания, всъщност, замисляли ли сте се някога какво е онова, което ви дава повече власт? И дали нейната липса не се отразява отрицателно върху целия ви живот?

Красотата.Нима тя не ни дава власт? Коя жена не иска да има властта само с един поглед да убеждава половинката в желанията и исканията си? Или с усмивка да “смирява” мъжкия яд? Ами в работата? Дали и там хубавият външен вид не дава своето отражение? Всички обичаме да гледаме красиви хора. Не случайно е казано, че красотата ще спаси света. Тя ни дава много по-голяма свобода в общуването, самочувствие и увереност, които са изключителни важни при постигането на целите ни. Доказано е, че добре изглеждащите хора много по-лесно постигат целите си. И упражняват по-голяма власт от онези, които се “славят” само с интелект и с не до там симпатични черти на лицето или форми на тялото. А и в днешния свят красотата все повече е “налагана” като условие за успех, което, разбира се е доста неприятна “тенденция” и дори дискриминация. Не бива да забравяме, обаче нейната преходност.

Парите. За жалост, най-силната власт в съвременното ни общество. Сякаш винаги са недостатъчни и никога в повече. Лекотата на банкнотите всъщност е най-голямата тежест на хората, робуващи им, без да го осъзнават. С пари можем да си купим почти всичко. Не само хубав дом, кола, дрехи и още куп материални блага. С пари можем да си осигурим по-добри лекари и грижа за здравето ни. Възможно е дори да си купим красота. Пластичните операции преживяват истински “бум” в днешния век. И все пак- нека не забравяме, че още има нелечими болести, а знаем и поговорката, че “не от всяка клонка става свирка”. И най- важното- парите не могат да ни осигурят щастие, защото то е вътре в нас. Няма ли го там това усещане, няма смисъл да го търсим в тях. И въпреки това финикийските знаци винаги са били символът на власт, признание и слава и онзи компонент от живота, без който е немислимо съществуването ни.

Последният най-силен коз на властта е Знанието
Библията “гласи”, че не Бог, а Сатаната води човека към знанието. Винаги можем да се пренаситим от пари, слава и плътски удоволствия, но никога няма да успеем да се “препълним” със знания. Всъщност, колкото повече неща научаваме, толкова повече нови факти изникват и толкова по-голямо става любопитството ни. Познанието е контрол както над определени групи хора, така и над самия човек. То е непоклатима сила, защото не е просто начин за достигане на власт. Знанието е самата власт. И въпреки, че човек сам достига до него, по рода си то е недостижимо. Няма пълно познание, но пък има вечен стремеж към задоволяване на мозъчния глад.

Замисляли ли сте се над това, че в наши дни съдбата сякаш все по-рядко има думата, и то благодарение на властта, която притежаваме? Сякаш до такава степен искаме да завладеем целия свят и всички области на човешкото познание, да знаем и контролираме всичко, че на моменти се самозабравяме, насилвайки дори собствената си съдба. Помислете само. Съществуват процедури като инвитро и сурогатно майчинство, даващи право на всяка от нас да има дете. Днес можем сами да изберем датата на раждане на децата си- съвсем умишлено, без да чакаме рожбите ни сами да пожелаят да излязат на бял свят. Можем дори да посочим дата за своята смърт, предавайки се на болката и избирайки евтаназията. А дали това е в реда на нещата? Дали сме в правото си да го правим? Дали не ни станаха твърде много правата и властта над собствения ни живот?
Желанието за контрол явно поражда все повече и повече въпроси.
Властта е като нож, който държим в ръката си. Необходимо ни е огромно количество разум, за да усетим границата и да използваме този контрол само, за да правим добро. Защото тя може да ни “доведе” и най-големите нещастия.