Криворазбраният „феминизъм”

Първата представа, която изниква в ума ми при думата феминизъм е, как не особено нежна представителка на женския пол налага свирепо по главата с чугунен тиган видимо безпомощен мъж. Заравям се в наличната литература по въпроса, където чета, че феминизмът е движение на освобождаване и равни права на жените. Никъде няма и думичка за междувидово отмъщение.. От къде тогава идва всичката тази агресия? Ами от чувството за малоценност, породено от същият този феминизъм, който уж трябваше да ни освободи. Защото именно той наложи мъжките качества като норма, а всичко различно от тях обяви за отклонение. Така жените се превърнаха точно в това, което са ненавиждали в продължение на десетки поколения.

Криворазбраният феминизъм издига в култ качества като студенина, външно преуспяване, борбеност, а към черти като търпеливост, сърдечност, чувствителност създава истинско презрение. И така жените попадат в капан. Защото вместо да усъвършенстваме собствените си заложби, ние сме се заели да се състезаваме с мъжете, и то на тяхна територия. Но и да се стараем никога не можем да станем по-мъже от мъжете. Можем обаче да бъдем себе си.

Време е да спрем да се срамуваме от присъщите ни женски качества и да започнем да ги ценим. Така разбирам аз истинският феминизъм, равноправието. Изневерявайки на себе си преставаме да бъдем жени, но и мъже не можем да станем. А има толкова области, в които сме по-силни от тях, точно толкова, в колкото те са по-силни от нас. Жена в армията е също толкова жалка картина, колкото и мъжът – медицинска сестра. По-добър и по-лош пол не съществуват, просто сме различни и това е най-прекрасното на живота.

Докато всички го осъзнаят борбата между половете ще продължава да ражда чудовища. Привидно се рушат стереотипи, но на практика се създават нови. Налага се мнението, че жената домакиня е напълно безполезна, тъй като се цени само това, което се върши извън дома, пред обществото, точно тези дейности, в които мъжете са най-добри. Съответно всички „женски” области като създаването на живот, творчеството, възпитанието са обявени за маловажни. Започвам да си мисля, че дори и в най-върлият патриархат женската същност не е била толкова подценявана. Това за мен е дискриминация!