Детските конфликти - да се намесим ли?

Ние сме добри родители. Поне се стараем. Защитаваме децата си и правим всичко възможно те да са добре, да растат здрави и щастливи. При всяка заплаха се втурваме да защитаваме интересите им. Кога обаче наистина това е нужно? Каква е мярката в подобни случаи и докъде да стигнем?

Първи сблъсъци – на детската площадка. Представете си следната ситуация: Излезли сте да играете с детенцето, взели сте играчки и се забавлявате. В този момент пристига друго и започва борба за играчка. Отделяме минута, за да преценим ситуацията и да наблюдаваме реакциите. Ако децата не се разберат помежду си, най- удачно е да неутрализираме конфликта – нека вашето дете да знае, че играчката си е негова и даването и е временно ползване. Предложете друга играчка, размяна или в най-добрия случай – обща игра с всички играчки. Намесата ни в тези случаи е много на място – заучаването на щедрост, отстъпки и компромиси в името на всеобщото благо (в случая бурна игра) е прекрасно социално умение. Освен това детето, а защо не и ние, ще откриваме много нови приятели

Истинската война – детската ясла/ градина. Детските обществени заведения са истинска арена на смях, сълзи, игри, учене. Това е първата социализация на детето. Ние не присъстваме там, но често чуваме, как: „Миро ми взе камиончето” или: „С Лилито се скарахме за куклата”. Детето е ядосано или тъжно, а ние не знаем как да му помогнем. Утехата и изслушването е стратегията. Нека децата се поскарат. Те имат нужда да определят себе си, да сложат граници едно от друго. Трябва да се научат да действат самостоятелно и да разиграят собствените си модели и реакции. Нека не им отнемаме това. Именно самостоятелността е умението, което е ключово за яслата и детската градина и тя не се изразява само в храненето и хигиената. Те имат своите битки и сами разрешават малките си войни. Конфликтите им не са трайни, в новата игра те отново са заедно и сякаш нищо не се е случвало. Когато обаче се появи агресията между тях намесата ни е задължителна. Първо, насилието не бива да присъства под никаква форма в детския свят и второ – то никога не е случайно. Обикновено е провокирано от някакъв модел, най-често с домашен произход. Ако нашето дете е побойникът, трябва да се постараем да разберем откъде идва агресията. Дори по-добре да потърсим специализирана помощ, отколкото да заровим главата си в пясъка. В случай че вашето дете е жертвата – поговорете със сестрите/ учителките насаме или дори с родителите на другото дете. Един честен разговор спестява много неприятности и тук не става въпрос за вас.

С израстването самостоятелността на детето сред връстниците му и възрастните нараства и когато е вече в училище, рядко се налага да се намесваме в неговата среда. Което не означава, че спираме да се интересуваме от това, каква е точно е тя и какво прави тийнейджърът, когато не е вкъщи.

Родители в атака – детските конфликти са едно, но когато са между деца и възрастни – съвсем друго. Никога не бива да се колебаем да се намесим, ако друга майка се скара на нашето дете на детската площадка. Ако сестрата или учителката е била груба, крещяла или е посягала с ръка. Трудно е да се прецени в подобен случай, децата имат и склонност да фантазират и преувеличават, но страхът, плачът и нежеланието да се ходи на ясла/ градина имат причина. Грубостта, дори по отношение на тривиални теми като гърнето или храненето, може да има фатални последици в този период.
С разговор и добра воля няма неразрешими конфликти. Макар да ни идва да „оправяме нещата” всеки път, трябва да знаем, че ненамесата също е реакция и понякога е по – ефективна, а ние носим отговорност и за двете.