Рамки за примамки

Прочетох някъде, че една дама пиела коняк само у дома си. Обичала много това питие, но него го пиели само обикновените и елементарни жени. За да не я помислят за такава, тя се лишавала от това удоволствие и си го доставяла само вкъщи - когато е сама, далеч от погледите на своите познати, пред които е изградила своето реноме, но далеч и от непознатите, които могат да й лепнат етикет. В какви други рамки се поставяме, за да се впишем в обществените представи и колко от себе си дялкаме, за да паснем в общия пъзел?

Защо рамка примамка? Защото чрез поставеното ограничение променяме себе си така, че да примамим околните по-близо до нас и да ги улесним да ни приемат в професията, социалната роля или семейно положение, които изпълняваме. Човекът, който се поставя в рамка примамка, може да бъде оприличен на бонсай - личното му пространство е нарочно ограничено, за да спечели с новия си външен вид чуждите симпатии. Рамките за примамки деформират характера на личността, но с това го правят по-лесно адаптивен към масовия вкус и установените порядки. С промяната неговият образ се доближава повече до общоприетото.

Тя си купува велоаргометър, за да спортува вкъщи. Уредът е сравнително скъп, а и заема доста място в стаята. На въпроса ми защо не си купи нормален велосипед, който да кара навън, на въздух, ме поглежда с почуда. Никога не би го направила, защото не отивало на статуса й в града. Тя е учителка и трябва да поддържа вече изграденото мнение у хората на сериозен човек. А да караш колело по улиците е толкова несериозно! Така познатата на хората в града учителка е изключително весел човек, пее и свири на пиано и синтезатор. В тийнейджърските си години е карала мотор няколко пъти по-тежък от нея, пила е бира в градския парк до среднощ и е бягала от важни лекции, заради любовта си към мъж. Но заради професията си и мъгливия образ, установен от обществото за това как трябва да изглежда човекът, който обучава децата, съзнателно прикрива голяма част от симпатично непокорния си характер.

Рамките за примамки не са тотално обезличаване. Човек променя себе си дотолкова, доколкото това ще му позволи да бъде приеман по-лесно и дори безрезервно. Често се стига и до парадокси. Тя се старае да изглежда добре, винаги купува от най-скъпите мокри кърпички, шишета за вода и играчки на детето си, за да я харесват другите майки в градинката. Но рядко може да се включи в разговорите им, защото не разбира нищо от компютри, последно е чела книга преди 8 години, а готварските й умения се свеждат до боб и мусака.