Абитуриентските балове – за и против

Дойде ли времето на абитуриентските балове, започва задължителното „за“ и „против“ тях. Мненията се поляризират, а действията са на двете крайности. От една страна родители затъват в дългове, само и само да се представят по-пищно в този ден. Често пъти се получава истински пир по време чума. От другата страна е пълното отрицание на баловете като опозиция на безвкусните изхвърляния. Дават се примери как било в други страни – правели се в училище, във физкултурния салон, без никакви прекалявания.

Всъщност, както всяко нещо, и тук всичко е в дозата, в чувството за мяра. Няма спор, че това е етап от живота на младия човек – затваря се една житейска страница, отваря се друга. В това е смисълът. Такива значими събития в човешкия живот са женитбата, раждането на дете, кръщене, рожден ден, пенсионирането… Дали всяко от тях ще бъде превърнато в нещо пошло, или в запомнящо се и стойностно преживяване, зависи единствено от самите нас. Ако, независимо дали в ролята на родители или зрелостници, абитуриентският бал за нас е единствено скъпи рокли, прически и обувки на умопомрачително висок и неудобен ток, лъскави коли, напиване до безпаметство плюс събиране на родата до девето коляно за разточителен банкет, който да изплащаме през следващата петилетка, няма как подобни неща да не отблъскват. Поне тези, които виждат несъстоятелността на подобен сценарий.

Ако и когато се разбере, че не в това е смисълът, тогава има и друга гледна точка. Не е задължително роклята да е разорително скъпа. Нито да е обезумяващо пошла, въпреки че е необходимо сериозно усилие, за да се избяга от пайетите, безвкусните голотии и всякакви безумия в стил „новоизгряла фолк звезда“, защото в магазините е потоп от именно такива тоалети. И напиването в абитуриентската вечер, и огромните харчове, и безумствата в стил шофиране с високи скорости, крещене от колите или надвесване през прозорците им – всичко е въпрос на избор, на чувство за мяра и вкус към всяко нещо. Нима няма пошли сватби, неприлично разточителни всякакви лични празници, съпроводени с пиянски свади?

Истински важното е да се осъзнае смисълът на случващото се и то да се преживее така, че да остави скъп спомен. Етап от живота невъзвратимо си отива. Не случайно се използва позабравената дума зрелостничество. Край на детството с безметежната му полубезотговорност. Приключването с училището е колкото повод за радост, толкова и момент на осъзнаване. Във всички случаи е водораздел и за младия човек, и за неговите родители. Някога учениците са ходели само с униформи, нямали са много-много дрехи за цивилния живот. Абитуриентският бал е бил повод за попълване на гардероба, за купуване на първата официална дреха. Той се е явявал еквивалент на онова представяне пред обществото, характерно за младите дами и господа от висшите кръгове. А прибирането чак в ранни зори е било символичен знак, че от този момент нататък падат вечерният час и забраните, той или тя става пълноправен гражданин. Сега целият този смисъл липсва – абитуриентите са навършили пълнолетие година по-рано, а през цялото си ученичество всячески са се ползвали с привилегиите на възрастните.

Абитуриентският бал е колкото тържество на младостта и красотата, толкова и весело-тъжна раздяла с училищните лудории, с начин на живот, с хора. Дръзко-шумната суета поприглушава онова, което наднича след утрото на другия ден - боязън от неизвестното напред, от отговорността за изборите, които предстоят.
Абитуриентският бал е естествена гордост за родителите, че са отгледали този прекрасен млад човек, каквото са могли дотук – направили са. Балът чертае граница, преминаване на друго ниво – след него е истинският живот. Няма да забравя думите на една абитуриентка към съучениците й в тези дни: „Лъжа е, че оттук нататък всичко ще бъде наред. Няма да е наред, а ще е такова, каквото всеки си го направи.“