Извинявай, сбърках!
 Изпрати
Една дума, казана навреме, спестява девет. А когато думата е „извинявай”, произнасянето й може да спести години мълчание. Но изговарянето й често е толкова трудно, че граничи с невъзможното. Уж е само думичка - с нищо по-различна от всички останали, съществуващи в речника. Но ако я сложим на кантара, може да се окаже една от най-тежките думи на света.
Абсолютно невъзможно е да сме безгрешни и никога да не изпадаме в ситуации, в които е нужно да се извиним. Когато сме спорили с някого и впоследствие се окаже, че сме били прави, сме способни да го разгласим по всички възможни начини, на всички познати и непознати. Сбъркаме ли и наложи ли се да се извиняваме обаче, може с дни да се укриваме или да избягваме човека, когото сме обидили. Колкото по-близък ни е той, толкова по-трудно е да говорим с него. А колкото по-голяма е грешката ни, толкова по-усложнена е ситуацията. Ако настъпим някого в трамвая, безпроблемно и веднага казваме „Извинете”, „Съжалявам” или „Пардон”. Нараним ли обаче приятелката или майка си, нещо сякаш ни стиска за гърлото и думите излизат трудно.
Да се извиниш не е слабост. Казвайки извинявай, не означава, че казваш „Слаб съм”, „Виновен съм”. В тълковния речник срещу думичката извинение е записано „прощаване на провинение, основание за оправдание”. Вина и слабост не се споменават. Дори напротив. Способността да се извиним е проява на сила и съвест. По-лесно е да се криеш и да протакаш, по-трудно е да се изправиш лице в лице срещу проблема.
Извинението трябва да е искрено. Добрата актьорска игра помага, но до време. Ако не сте разбрали грешката си и просто изговаряте думи, които не са осъзнати, по-добре не ги изричайте. Празните фрази нямат стойност. Невъзможно е винаги да сме прави и само, който не работи, не бърка. Човешките отношения пък са сложна материя и грешки винаги са възможни. По-важно от това да не се допускат грешки е от тях да се взема някаква поука. Осъзнатата грешка не би трябвало да се допуска втори път.
Ако не знаете защо ви се сърдят – попитайте. Да знаеш каква ти е грешката, разбира се, е предимство, но се случва и наистина да не разбираме с какво действие или дума сме обидили човека до нас. Омекотете ситуацията като използвате чувството си за хумор. Вместо директното „Защо си ми сърдит?”, може да попитате „Ти, буреносен облако, защо си се навъсил?” или пък „По-кисел си от кисела краставичка, искам да знам защо?”. Когато въпросът е гарниран с малко смях, се приема по-лесно. Повторете и потретете питането си, ако е нужно. Сърдитият човек има навика механично да отговаря „Нищо няма”, но очите му всъщност да казват друго. Един път решил да говори обаче, ще сподели всичките си болки.
Добавете към извинението си цветя, картичка или бира. Това показва не само, че сте помислили върху грешката си, но и сте отделили допълнително време, за да се справите с проблема. А и всеки обича дребните подаръчета - по-големите също.
|
Коментари
2016-02-04 #10  Nansi
2011-02-03 #9  Инна Георгиева "някои думи крият други" както казва Шекспир
п.с. всъщност всички
2011-02-03 #8  Lil Съжалявам наистина не е извинение, но е начин да покажеш на някого,че все си видял грешката си.
Дори "Извинявай" понякога не носи истинското си значение.Рядко се извинявам, защото се опитвам да не наранявам или обиждам хората около себе си.
2011-02-02 #7  galq Вземи синонимен или тълковен речник и прочети, ако желаеш. Там достатъчно добре е обяснено. 
2011-02-02 #6  Ted А какво означава Галя?
2011-02-02 #5  galq Тед, думата „ съжалявам“, не означава извинение.
2011-02-02 #4  тед Galq, каква е разликата между съжалявам и извинявам?
2011-02-01 #3  galq Никога не ми е било трудно и под достойнството ми да се извинявам. Права е Цвети, че човек се чувства по - силен. По друг начин стоят нещата при мъжете/ е има и изключения/. Те по-често използват думата „ съжалявам“, което е различно. 
2010-10-28 #2  Росица Те, битките със самия себе си винаги са най-трудни... а победите - най-сладки 
2010-10-27 #1  Цвети пуста гордост, ей това е....  на мен ми беше много трудно да се извинявам, да не кажа - невъзможно. Но този, който ме научи, е моят мъЖЖЖ. И честно казано наистина се чувстваш по- силен. Ето, направих го - мога и не се умира от това. Едно удоволетворение, че си се справил в една трудна битка - със самия себе си 
|
|
Сряда 17 Август 2022 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Да наказваме ли децата - I част
Вашето малко същество идва в света на хората без понятие за социалните условности. То не знае какво е...
 "Здравословен обяд за ученика" - авокадо, тахан и едно странно смути
Това е ден осми от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика". От...
  Най-голямото богатство - спестеното време
“Нямам време”, “Не сега, че бързам”, „Не ми стигна времето” – всеки от нас често използва тези думи....
 Как да предпазим децата да не се превърнат в консуматори
Едва ли има родител, който не познава досадата от непрекъснатите детски искания за нови покупки - играчки,...
  Работно място: Затвора
Знаете ли какво е „пенитенциария”? Аз го разбрах преди 16 години: „място за покаяние”.
Замисляли сте...
  Отличителните белези на идеалния мъж - II
Да бъде най-добрият в работата си
Или най-малкото да се стреми към това. Докато на нас жените, натоварени...
  Деца пред компютъра
Компютри, игрови конзоли и прочие електронни джаджи – често децата ни искат и получават такива подаръци,...
  Ролите, които играе жената - II
Жената - в обществото
Тук деловият вид също е част от "реквизита", с който си служите за изпълнението...
 Децата творят Коледа с нас: Коледен венец
Когато закачих нашия коледен венец преди седмица на външната врата, децата настояха и те да има свой...
 Кои качества у мъжете неудържимо ни привличат
Всеизвестно е, че жените са привлечени от мъже с нисък тембър, приковаващ поглед, добра фигура, чувство...
 Майчинският инстинкт – митове и реалност
Обикновено майчинството се свързва със сбъдване на най-съкровените мечти, щастие, минаващо преливниците...
  Голотата и децата
Темата с децата и голотата продължава да е някак неудобна. Въпреки цялостното обществено „разсъбличане”...
|