Начало | Здраве и Красота | Кариера | Моят дом | Двама+ | Кулинария | Време за мен |
|
|
 2024-05-22 #182  Жустен Чуствам се ужасно незнам как да го преживея,плача по цял ден ,не спирам да я търся и да я умолявам да се съберем отново,а тя нейска постоянно ми казва не те обичам вече,стана изключително груба и жестока със мен,това ме съсипва болката е жестока,незнам вече дали надеждата ми не е умряла и дали това вече просто не е моята мечта да бъдем заеднно и да си простим за едно ново начало 2024-05-22 #181 Жустен ето и моята история... Със моята жена бяхме почти 10 години заедно...тя е със 5 години по голяма от мен и имаше дъщеричка на 3 във момента когато я ухажвах,постепенно нещата се получиха заживяхме заедно аз приех със удоволствие дъщеричката й беше ме страх как ще се справя със детенцето понеже тогава бях на 21... След известно време ми роди момиченце чуствах се на 10тото небе че вече имам 2 прекрасни дъщери...започнах да се опитвам чисто финансово да съм по добър за тях със търсенето на по добра работа която да ми осигури и повече време за тях.започнах да си позволявам да тегля кредити зада им осигурявам хубави все матерялни неща за тях трите,минаха години имаше караници скандали,но все аз исках да бъда правият във тях не и отстъпвах не се съобразявах със мнението й чуствах се недосегаем защото имах тях трите,естествено за мен хубавите моменти винаги са били повече от лошите,естествено че съм и ревнувал понеже когато мъжът от когото имаше дете идваше да го вземе я държеше по 20-30 минути долу пред входа където живяхме,аз се изяждах отвътре,споделял съм и че това ми тежи но някак си тя не го сметна за проблем. Във някакъв момент спряхме да имаме интимност около 10 месеца били сме заедно постоянно не ми е изневерявала нито аз на нея ,но започнах да се чудя какво става и защо,на по късен етап интимноста се върна но защото се скарахме точно заради това и тя ми призна че е защото съм криел вече финансовите си проблеми.минаха още няколко месеца докато отново не се скарахме за интимност и проблемите които вече и бях признал,и тя просто си замина отиде при майка си за 2 седмици а след това и на квартира,дори е съседния блок,започна да ми казва аз съм те обичала някога,но вече не просто нямах избор на моменти,все едно всичките 10 години нищо не бяха за нея а във седмицата преди да се разделим забелязах че активно влиза във вайбър а преди това не го ползваше от 2 месеца сме раздвлени а преди 1 месец разбрах че си говори със друг а даже тои е от пловдив а ние от бургас 2023-03-28 #180 Lilith Болката е ужасна , самосъжаляваш се и плачеш , мъката те поглъща, а всъщност знаеш с цялата си същност, че той не те обичал и просто няма какво да направиш. Седиш и се надяваш и той така да страда и очакваш очакваш ...... Нищо . Може би си точно това за него ,за този който ти даде само болка и страдание , за този който ти даде живота си . И осъзнаваш ,че не заслужава това ,но все пак страдаш .... и как това се преодолява? 2023-02-24 #179 Виктор Здравей Димитър, Не трябва да имаш никакви очаквания. Вашите пътища вече са се разделили. Ако тя се върне, значи любовника я е изгонил и тя е в безтегловност. но много скоро ще си намери следващ любовник. Ти за нея вече не си мъж, ти си минало. Може да се счита и за финансов донор и толкова. Така че затвори страницата и тръгни по свой път. Колкото по-навреме, толкова по-добре. Ето нещо за женската изневяра: https://www.facebook.com/803865029642368/posts/1212858058743061/ 2023-02-16 #178 Димитър Здравейте на всички..!!!... Потърсих информация как да забравя жена си 7 Г години заедно изведнъж реши че всичко беше до тук ..имаме си две деца момиче на 3 годинки момче на 10 месеца искам умишлено да оставя децата без да пращам пари и да им помагам няма да е за дълго но искам да изпита мойта болка за което ме обвиняваше че не съм правил нищо за тях всичко ще дойде на нейният гръб да разбере и осъзнае че с мен зле но без мен още по зле и дано се върне .... 2022-11-02 #177 Един Хора всичко е вьзможно.Няма вечна любов.Има истенска но вечна не.За жалост като дойде този момент трябва да намерим сили и начин да променим живота си без човека който сме обичили и продьлжаваме да обичаме.Не знам как ще стане при мен като не искам да нарушавам баланса и спокойствието на децата си.Но ще трябва.Защото не се чуствам че живея а само сьществувам. 2022-09-18 #176 Sundon Казвам се Съндън, базиран съм в Съединените щати. Прекрасно любовно заклинание, за да се върнете с партньора си и да поправите разбита връзка. Съпругът ми се раздели с мен преди 3 месеца и ме накара да подпиша документи за развод и бях абсолютно разбита. И емоционално не можех да се върна в никаква форма. Благодаря на Бог за този прекрасен и невероятен заклинател, който ме спаси. Еха! Това колело за заклинания ми помогна много. Д-р Пелар ми гарантира спешно 24-часово заклинание, което приех. Шокиращо! този месец през 2022 г. На 5 септември съпругът ми ми се обади и ми се извини много 48 часа по-късно. Той ме успокои и направи всичко възможно да оттегли документите за развод, които преди това бяха изпълнени с помощта на това магическо колело за заклинания. Някои свидетелстват, че той е върнал бившия си любовник, а други - че възстановява утробите, лекува рак, херпес симплекс и други заболявания. Благодаря ти много Господи за мощните ти магии. изразите не са достатъчни, за да ви благодаря. ако искате да се свържете с Dr.Pellar, можете да му изпратите имейл чрез неговия имейл drpellar@gmail.com 2022-07-27 #175 Йос аз 7 години бачках , като вол, ремонти с Тъста на къща , че после обзавеждане, стреса си оказа влияние, роди ни се едно прекрасно синче, а когато се запознах тя имаше син на почти четири годинки приех го , той сега на почти 11 та преди два месеца се разделихме ...заради мои проблеми уж ...така ми го нахули , че не знам къде се намирам,. къщата е на майка й, останах с кредит на главата , рефинансирах за да имаме хубава кухня, всичко има от а до я.....и накрая ме изгони като куче, аз имам мои грешки , алкохол, но един шамар нямам към нея, има дразги да... но накрая уж щеше да ми даде шанс , а тя ме въртяла , даже бях намерил квартира близо до детската градина и близо до "дома" ни , а тя ме въртяла, ще го вземеш ли, ше го гледаш ли..сега пиша това от Германия , дойдох тука да работя, текат ми сълзи даже, всичко си имах, хубава работа ...молех се да не съсипем семейството си...но уви...нейните приятелки, майка й , сестра й всички са й казала такъв мъж като мен не би търпяли, скандалите, да защото исках малко тишина след бапкането, малко разбиране, чв съммизморен, един ден попивах през сесмицата.....на психолог даже ходех, спрях алкохола,. раздялата се случи защото съм пил и заспал, не излизах никъде с приятели примерно да се напия и да се прибера сутринта, не съм изневерявал...бе какво да кажа...така ми го сложи , че не мога да се съвзема..ще отнеме много време да се възтановя, на 37 сме и двамата, синпето юи сега е на три годинки, а големия ми син ( нищо , че не съм биологичен баща , той порасна с мен) на 11 ще стане ..съсипан съм , 2021-11-28 #174 Weso Неса превръщаи на жертва 2021-02-14 #173 Bonbon И аз попаднах на този форум, от мъка ли от загубена любов ли. Съгласна съм с Росен, човек трябва да се стегне и разсейва, да бъде зает в такъв период. И аз се разделих с моя човек преди седмица две. Историята ни започна едно лято във Варна, в последствие той дойде заради мен в чужбина, където работех, трудно ми беше да го приема, не само в началото, но и по време на връзката нещо ме ръчкаше вътрешно в мен, имаме 9 години разлика, при което аз съм мо голямата и това никой път не ми даде покой. Дойде пандемията, аз се прибрах във Варна той остана там, мислех че до месец два ще се прибера а е вече година. От там трудности все с връзка в разстояние, видяхме се това лято, дойде за два месеца във Варна, хубаво беше но аз все несигурна и се чувствах виновна дали той е човека, дали е правилно да имаме такава разлика в годините все създавах изкуствено малки проблеми, колкото нещо да не се получи и си докажа, че съм права. Е, септември дойде той замина обратно в чужбина, почна да работи и учи едновременно, и нямаше време толкова за мен, влезнахме в един порочен цикъл на спорове, аз искам време и внимание, ангажираност а той реално нямаше време за нищо. От там започнах още повече да недоволствам докато той не се прибра за Коледа. От два различни града сме и отмина месец в планове за виждане, които така и не станаха, най накрая при последния спор аз казах че приключваме, той се опита да ме спре, но след това реши, че най добре така да си остане. Много сме спорели, не ни виждал за в бъдеще заедно. Болно ми, не знам дега ли се уча какво е любов, но сякаш разбрах, колко го обичам и колко държа на него като си тръгна. А любовта втори шанс не дава. Нека е лесно. 2018-12-11 #172 Rosen Така!!!! Болки,мъки,самосъжаление,ревност,чуство за несигурност и т.н. Аааа Я се стегнете бе хора!!!! Има 7милярда население, няма как точно вашите половинки да са незаменими. Оставили са ви, еми тяхна грешка. Горе главата. Няма незаменими хора, а и всичко е до комуникация. Има бавен и сигурен лек!!!! Почвайте да тренирате. В началото,ще ви е мъчно за някой си,но с времето, оправяте си тонуса,здравето,влизате във форма и като излезеш от депресия си нов човек. Първо мислете за ВАС си. Бъдете в хармония със себе си. Изкарахте си емоциите в тренировка. Не трупайте нищо във вас си. В казармата ни казваха " Затова ли са те вършили 9месеца, затова ли носиш бащината фамилия" . Горе главата всички да не ви пука, който иска ще е с вас и до вас!!! 2018-07-15 #171 Dimitrina Включвам се с мнение по въпроса. Прочетох коментарите и някои много ме впечатлиха особено ония, които викат ПОМОГНЕТЕ!. Направо не ми се мисли какво са правили нашите майки и бащи, баби и дядовци и други роднини, когато не е имало Интернет. Как са се справяли с раздялата, когато не са могли да разкажат на цял свят. На някой комшия, най-много, и толкоз. Не, че проблема не е сериозен. Раздялата, понякога, ни променя толкова, че се чудим АЗ ЛИ СЪМ ТОВА?.. Има различни видове раздели. Различни, защото и хората сме различни. Един си е темерут и не помръдва, каквото и да му се случи, друг реве, та се къса, трети занимават и искат помощ от всеки, който срещнат. Има, наистина, много сложни взаимоотношения, особено, когато е намесено и дете. Но, нали разбирате: Колкото и да описвате историята си в поредния форум, нищо особено няма да се промени, освен да ви се дават някакви съвети от непознати хора, които, естествено ги дават от своя личен опит. Може и да са искрени, но са непознати. Просто се успокойте! Това е моят съвет. Може да отнеме време, но се успокойте! Никой, никой, никой не знае по-добре от вас как се чувствате. Не подтискайте емоциите! Не бързайте да намерите отдушник - няма да се получи. Изживейте това, което ви се случва и толкоз. Нищо, което ни се случва в живота не е без смисъл. Това не е много успокояващо, особено, когато изпитваш дори физическа болка от тази раздяла, /на мен постоянно ми се гадеше и имах позиви за повръщане/ но когато си наясно със себе си, нещата изглеждат по-подредени, е по-ясни. А това ще стане само, когато мислите и действате спокойно. Помислете! Трябва ли да губите толкова време в самосъжаление и оплакване? Време изключително ценно, което никога и никой няма да ви върне, защото... живота ви неусетно се изнизва... Да! И това не трябва да се забравя! Той - живота ни е най-скъпото, което притежаваме. Ние живеем сякаш ще е вечен, но не е... Не обичам да си служа с мъдрости за щяло и не щяло, но ето ви една: ВСИЧКО Е В ТВОИТЕ РЪЦЕ! УСПЕХ! 2018-07-11 #170 няма значение Все още съм с розовите очила и помня само доброто. Прекалено много свикнах с него да е покрай мен, да си говорим и споделяме, че сега се чувствам абсолютно празна и сама. Липсва ми всичко в него, дори и лошата страна. Но сега трябва да продължа някакси. Честно казано не очаквах такова държание от 25-годишно момче с неговото минало и опит. Но както каза той всичко хубаво свършва един ден.  2018-07-11 #169 няма значение Здравейте. Времето не винаги помага. Когато чувстваш липсата на този човек, болката е ужасна. Ето я и моята история. Аз бях на 19, а той на 25 и беше грък. В началото всичко беше прекрасно, забавлявахме се, смеехме се, като цяло си прекарвахме супер. Станахме си много близки. Той твърдеше, че е много влюбен в мен и че ме обича, повече отколкото е обичал всички предишни. И аз глупачката се вързах... влюбих се до уши. Той дори ми даде ключове от тях и ми каза, че съм свободна да ходя, когато пожелая. В един момент той се промени, започна да се държи гадно, да ми прави скандали за излизанията с приятели (не по клубове), за рождените им дни (не ме пускаше да ходя), за начина ми на обличане, нямах право да имам момчета приятели, да ходя на семейни събирания и т.н (а аз винаги го канех да дойде с мен). По едно време започна да ми писва и се опитах да поговоря с него за това, но той не искаше и да чуе. Започва да ме обвинява за всичко, че аз съм се държала гадно, че вината е моя, че е загубил приятелите си (аз никога не съм го молила за това), че откакто е с мен се е променил и много други неща. Започнахме да се караме почти всеки и понякога всеки ден, но аз винаги се извинявах, само и само да не скъсаме. Един ден той ми писа и започна да се заяжда и от там се скарахме (преди това той беше 3 дни с приятелите му и явно беше разбрал, че старият му живот му липсва (купони, курви, лимузини с курви , алкохол)) и ей така от нищото ми каза да отида да му върна ключовете. Аз отидох, карахме се 2 часа, в които аз се опитах да оправя нещата, дори го помолих да спрем, а окото му даже и не трепна, дори не ми позволи да го докосна. Аз си тръгнах, той ме блокира във всички социални мрежи и това беше. Макар че се държа толкова лошо с мен, това не промени особено чувствата ми към него. Спомням си всички обещания, които си дадохме, плановете за бъдещето, щастливите моменти и много ме боли. Знам, че трябваше да сложа край, още когато забелязах първите признаци на това държание, но не можах. 2018-06-15 #168 Маги Здравейте на всички, казвам се М.на 39 съм. Искам само да кажа че в момента изживявам дази болка преди три години се събрах с моят приятел а се разделихме преди три седмици да много ми е гадно, тежко и ми е супер зле не спя не се храня добре страдам по него постоянно плача не знам какво да правя нямам си никой няма с кой да споделя имам чувството че тази болка няма да мога да я преживея моля да ме извините ако вие направило впечатление за моят прочерк.... М 2018-06-15 #167 nqkoj Времето лекува, старата любов се забравя само с нова. Лошото е ,че проблемите от старата обикновенно удрят по новата ако не е минало достатачно време прецакваме я и тогава ефекта е двоен. На мъжете курви алкохол след това почивка. Месец два три. Чак тогава ще се появи друга закачка ама не с главата на пре отново . На жените флирт игра там е лесно. Дигайте си самочуствието погрижете се за себе си. Излесте с приателки вървете при някой който ви допада само е така да си намерите самочуствието отново.. И следващият път като приемате някого в живота си с БАГАЖЪТ му си оставете вратичка за авариен изход. Интуицията е гадна кучка и обикновенно винаги е права но ние винаги я пренебрегваме. И не забравяйте че хората вярват или защото много го искат или защото ги е страх. Вие избирате в какво да вярвате. 21 ве е гаден момент с тая содомия дето се шири по улиците .... с песните за алкохол, наркотици , жени по цици заради пачки... Промиха ни мозаците сега се чудим кво става и как може. Еми може всички виждаме какво се случва и се надяваме че при нас ще е по различно... че като в приказките накрая винаги печели доброто.... Другото което помага е да покажете на другия колко мн е загубил. И да се настроите че щом ви е загубил не ви е заслужавал. Аз сега съм така 2 седмици като парализиран ....800 км каране на кола и говорене с една приателка закрепи положението. Момента доиде на връщане в колата като осъзнах как ще пропилея още 5-6 месеца намусен и крив. Викам си що ? Не е важно колко пъти падаш а колко пъти ставаш. Ся съм добре и на тая като на предната ще и натрия носът да съжелява че ме загубила. И тая като предната ще иска да се върне. Но вместо 6м да вървя на доло, ще вървя на горе а то по пътя на горе винаги се намира компания  . Този път даже курвите и алкохола пропуснах.2018-05-03 #166 Момичето от малкия град Здравейте, радвам се, че намерих място, където мога да изкажа болката пред хора изпитали същото. Вече не знам що за човек се превърнах. Преди около година срещнах едно момче беше прекрасен, влюбих това ми беше за първи път, тъй като бях затворена и често избивах комплекси от предишния ми вид, когато тежах с 35кг повече. Като цяло съм човек с ниско самочувствие и мнение за себе си. След няколко месеца с това момче тръгнахме. Първите месеци бяха прекрасни, постепенно започнахме да имаме проблеми. Накрая се разделихме. Признавам си нагрубих го, повярвайте ми опитах се да се извиня, но той не искаше да ме чуе, беше се озлобил и също ме обиди, сега не знам спряхме да общуваме, срам ме е от себе си, но не мога да върна времето. Боря се с болката, но това наистина е смазващо, крояхме планова за съвместно бъдеще, но сега на него сякаш вече не му пука за мен, а аз сякаш умирам. Помощ, помогнете ми! 2017-12-19 #165 Пламен Здравейте всички.казвам се Пламен .на 41 съм и преди 2 месеца се разделих с жената на живота ми.след 15 годишна отдалечена връзка.давах абсолутно всичко от себе си за да ме обича,но стана така че тя ме напусна.не се бяхме вийдали от 10 години и потдържахме всичко между нас през тел.и вайбер.тя се намира в Канада а аз в Англия.не ми даваха виза да ида там.а тя не можеше да напусне защото после нямаше да я пуснат обратно.а тя учеше.тя бе на 37 и бе най очарователната жена,помагаше ми,беше ми упора във всички мои трудни моменти,така както и аз се стараех да бъда за нея.измисляше си колкото и шантаво да звучи,че и изневерявам а аз дори не напусках къщата в която живея,бях и предан 15 години не погледнах друга жена,дори с нейно позволение аз ходих 2 пъти на проститутки.дори тя ме насърчаваше да го направя за да не се измъчвам.ревността и беше огромна моята също.тоагава ме измъчвашес тази ревност а сега ми липсва.незная какво да правя сега.усещам се че съм прекалено дурт за нови връзки.незная как да преживея тази раздяла.болката е нетърпима.тя ме зачеркна окон4ателно преди 2 дни когато видях че ми е блокирала номера и във вайбъра.рухнах.наистина очаквах да се обади.незная дали е с друг мъж или не е ,но предполагам ,че всичко е заради нов човек в живота и.комуникурам с нейна приятелка,и тя знае ,че го правя,предполагам че е грешка.но търся помощ от нея да ни събере.аз съм много чуствителна натура и разделите ги преживявам с години,за тази може и до гроб.всеки ми казваше ,че това се е очаквало да се случи,след като не сме можели да се виждаме.но аз хранех надежда че краят на чакането ще дойде и ще бъдем заедно напук на всеки който ми казваше обратното.но краят бе този който е в момента.много пъти е искала да се разделим защото си мислеше че и изневерявам и все си променяше решението.но този път не,този път няма да се върне,каквато и надежда да храня,колкото и търпелив да съм.действията и показват че е непреклонна към решението си.иде ми да сторя най-лошото със себе си. 2017-12-13 #164 мимоза Мимоза: Кой каквото ще да казва, но аз знам едно. Боли, боли, боли и пак боли! Знаете ли? Аз изживях веднъж такава болка. Болеше много, ама много. Опитвах се да се съвзема. Е, не успях да се преборя съвсем, но се посъвзех мъничко. И знаете ли какво направих?! Ето: След няколко месеца моя любим започна да ме търси, да ме преследва. Каза ми ,че не може да ме забрави, че не може да не ме вижда. А аз го обичам, а и винаги ще го обичам. Е, простих и започнахме пак връзката. И защо! ? За да ме нарани пак сега по най жестокия начин. Но. ...аз съм си виновни, защото съм глупава! Хем добре знаех, че човек веднъж ако направи нещо, пак ще го направи. И въпреки всичко, което се случи аз продължавам да го обичам. Да знаете, че обичта и любовта не се гасят лесно, когато са били истински. Но ето ме сега пак с разбито и ккървящо сърце! Чудя се, така ли се забравя всичко хубаво, което е било. И как може да нараниш така жестоко някой, когото си обичал?! А може би инникога не ме е обичал, следкато ппостъпи така.Само ттова знам, че ме боли, боли, боли........ 2017-09-03 #163 skyismylimit Мите, здравей. Малко по-голям съм от теб, но знам как се чувстваш! Кажи й "ОК" и не я търси ама грам! Аз стоях и се молих и се унижавах... няма смисъл! Остави сама да те потърси, повярвай ми... Млад си още тепърва ще срещаш жени и всяка следваща ще искаш да бъде женара на живота ти.... Смело напред! 2017-09-01 #162 Надя Хайде стига с комерсиални глупости и реклами на шарлатан - доктори. Това е сайт където хората споделят мъката си, за което се иска наистина голяма смелост. Вие и това опорочихте, измамници. Имайте поне малко уважение към това, което четете..... 2017-05-23 #161 Димитър Здравейте! Раздялата почти винаги е тежка и трудна за приемане. Аз съм още малък(на 21) и с приятелката ми сме заедно от 1г. и 8мес. И двамата сме от един град, запознахме се там. В началото всичко беше просто невероятно, но в последствие лека по лека връзката ни започна да се превръща в рутина. Заминахме да учим в Пловдив. Ново място с нови хора. Това разнообрази връзката ни до един момент когато всичко пак започна да върви надолу. Говорили сме по тази тема, обещавали сме си един на друг, но някак и двамата не взимахме нужните мерки. Аз от своя страна разбирам и признавам своите грешки. Главната от тях е, че с времето започнах да се държа с нея сякаш никога няма да я загубя. Но ето, че това се случи...вчера. Сега имаме изпити, трябва да се подготвяме, което допълнително затруднява всичко. Живеем заедно и поне още месец и половина трябва да е така. С цялото си сърце искам да бъда с нея. Опитвам се да и говоря, но според нея сме си дали всичко, което сме могли и вече няма надежда...преди малко бях до нея за да може да заспи, а сега съм в другата стая и ще спя там. Обичам я и не знам какво да правя...нямам близки приятели тук сам съм, нямам на кого да споделя...е имам, но само по телефона и от там чувам как всичко щяло да бъде наред, как имало и други момичета и т.н. Чувствам се адски самотен в момента, не знам какво да правя :-( 2017-05-18 #160 някой Кураж Надя, кураж! Колко голямо е детето? 2017-05-17 #159 Надя Много силна болка преживявам,бащата на детето ми ме изостави заради 16години по млада от мен жена,след 16 годишна връзка.Болката е огромна 2017-04-26 #158 Wtora Аз вече не намирам смисъл в нищо пуста любов.. не я искамвече 2017-04-21 #157 Никой За една седмца загубих всичко . Любовта на живота си ,нероденото ни дете ,плановете ни за бъдеще. Съсипан съм 2017-04-11 #156 някой 13 години заедно, 2 деца и накрая \"не те обичам повече, искам да се разведем\". Прехвърля по-голямата част от вината на мен, а междувременно вече има нов човек в живота й, колега, който също е разведен с 2 деца, а дори няма смелостта да ми признае и научавам от други хора. Света ми рухна, не зная как да продължа, объркан съм, чувствам се много наранен, липсват ми децата (още са малки), липсва ми дома ми. Два месеца живея в ада. Oще не зная как ще поделим имуществото. В сърцето ми има толкова много любов, а няма на кой да я дам  Роднините ми не могат да ме познаят- аз съм емоционално опустошен. Не мога да спя- събуждам се 3, в 4 часа и само се въртя. Опитвам се да се държа пред нея когато се видим, но душата ми страда. Манипулира ме се с децата. В очите на някои от общите приятели аз съм лошият и съм си го заслужил, а в действителност тя е такъв манипулатор, толкова е подмолна, толкова лъже и толкова неща спестява... Звучи банално, но наистина светът ми е разрушен. Тя избра най-лошият момент за да се разделим. Всички около мен ми казват да се взема в ръце, защото иначе ще се погубя, но каквото и да пробвам не става или има краткотрайно действие. Чувствам се много объркан и самотен. 2017-03-19 #155 Alex Здравейте. Благодаря за подкрепата, но истината е, че не се чувствам по добре. От ден на ден все повече губя надежда да изляза от тази ситуация. Ние все още сме заедно и в мен расте надеждата, че може и да с промени, но расте и страхът, че ще го изгубя, а не мога да си представя живот без него. Обичам го, а той мен-не и се въртим в кръг. Но 23 години съм, а се чувствам така, все едно съм изживяла хиляди животи. 2017-03-13 #154 agresive55 Здравейте това раздялта боло много натоварващо.... 2017-03-02 #153 Алекс Само не прави глупости...има защо да продължиш напред .утре съм на работа лека.Издръж още малко..2017-03-02 #152 Алекс Кабел..в кабелната съм само не си довърших де,ама късно и се заразсеях с тва писане  в кабелна тв работя всеки ден с различни клиенти имам среща и с всички различен подход...повечето все народни хора.На 31съм, не съм пенсия споко Но ти,за този..недей...повече никви глупости!.Послушай ме...няма да си посягаш заради некав женкар.Не си струва.Дръж се,тоз не ти е доказал с нищо че те е заслужил...не се подценявай..ако пак ти хрумне нещо..помисли..Алекс2017-03-02 #151 Aleks Адашче само да си направила неква глупост!?.Аз си го изтарпях,дръж се и ти,тоя е бил ден да дойде друг да мине..хм.Никви повече такива само да си посмяла..мда и според православното ако се самоубииеш отиваш в ада..за тоя женкар струва ли си? .НЕ.Имай предвид колко след работа си отварям наоколо Не прави глупости сладурче савет за един ..дето не заслужава.КАБЕЛ2017-02-26 #150 Alex Здравейте. Съсипана съм. Мисля че никога няма да се оправя.Разделих се с приятеля си, защото разбрах, че през цялото време докато е бил с мен е имал връзка с друга/колежка/. Щом разбрах веднага се изнесох...Но не можах да го забравя, защото работим в една сграда. Не напуснах, само, за да мога да продължа да го виждам...дори за 5 мин, но се чувствах по-добре...докато не разбрах, че има връзка с друга колежка. Бях разбита на парчета. Всеки ден в продължение на 2 месеца ги гледах как идват заедно на работа. Междувременно с него преспах ме...той знаеше, че го обичам прекалено много, за да кажа не. И след това аз си помислих, че пак имаме шанс, но той като че не е било продължи с колежката...И една вечер аз не издържах и посегнах на живота си, неуспешно, благодарение на приятели. Когато той разбра ми кажа, че съжалява и се събрахме...От тогава той едва не преспа с най-добрата ми приятелка и флиртува с всяко момиче пред очите ми, а аз нямам сили да си тръгна и той знае това...Не издържам повече. 2017-02-06 #149 Нели Скъпи Стефане, Не се анализирай и не съжалявай. Каквото и да си й казал, то тя разбира от какви подбуди е било. В такива ситуации се използва факта, че наранения е бил груб като причина за още по-голяма раздяла и дистанция. С две думи "Ето виждаш ли се какъв си. нищо повече не мога да направя. Исках да си останем приятели, но с такъв - забрави". Просто стигнат ли до там нещата, нямаш полезен ход, както се казва. 17 години е супер дълга връзка. Не знам как ще си стъпиш на краката, но не губи надежда. Мисли си за лошите неща, от които избягваш и това ще ти даде сили. Кураж! 2017-02-06 #148 Стефан Здравейте,пиша тези редове защото съм смазан от безпомощността да се справя с последиците от раздялата ми със доскорошната ми партньорка. 17 години бяхме заедно,преминахме през ада за да бъдем заедно,после се върнахме в него за да не бъдем заедно.Напълно осъзнавах факта,че това в което се превърна връзката ни,раздялата беше най-доброто и за двама ни.Аз се надявах това да бъде временно,да си дадем почивка и тогава да решим окончателно.Само че тогава не знаех,че има такава болка,такова разтърсващо страдание,което води до гняв,необуздан гняв.Гняв който ме прави човек,който не съм всъщност.Гнева се отпуши и ме съсипа ,когато разбрах за внезапната поява на друг човек в живота и,едва ли не на следващия ден,което ще рече,че появата му всъщност не е никак внезапна и неочаквана,да не е била с него до като сме били заедно,но флиртуването,емоционалното сближаване е съществувало. Грешните ми ходове. Насилвах нещата за поставяне на ново начало за нас.Въпреки че знаех че няма как да стане от раз. Изприказвах и куп грозни,непростими и най-вече незаслужени неща.Заблудата от това че като я жегна и нараня ще ми олекне.Напротив от това сега изпитвам такъв срам,че направо не мога да се гледам в огледалото камо ли да гледам хората в очите,казвам си щом съм способен на такава мерзост,наистина не я заслужавам.Обидата замъгли съзнанието и ясно осъзнавайки,че това е огромна грешка от просташката ми постъпка,още повече не ми дават мира. И сега болката,тъгата,унижението и срама от собствените ми постъпки са постоянен мой спътник. 2017-01-07 #147 Bobi Здравейте както и при вас и при мен нещата са по същия начин много боли усещанията са направо непоносими 15 години раздаване, и себеотдаване за любимия човек до вас но както се казва егоизма си каза тежката дума.Ти и копуваш пръстен най накрая тя казва разделяме се и всичко това те връхлита във един миг във който ти се иска да беше умрял по добре от колкото да чуеш тези думи от човека който си обичал безпрекословно всяка секунда от живота си .Как да продължи да живее човек след всичко това,когато чувствата и усещанията във теб са направо страшни и те мъчат всяка минута сърцето кърви,главата и умът ти не знаят какво се случва направо ад.И сега как да продължим напред ???????? 2016-12-14 #146 Еси здравейте, Мария. В почти същото положение съм и аз тъй като съм с бебче. Ще се радвам да споделим и обменим информация. 2016-12-13 #145 Мария Много е трудно, много боли.... А трябва да съм силна и да подтискам всичко в себе си, защото имам и детенце на 10 месеца. Кога ще стане по лесно, и дали ще стане..... 2016-11-23 #144  Калин Така и ще направя. В моята работа и от житейски опит знам, че в този свят и вселена, нищо не се случва случайно, просто ей така. Всичко има смисъл и някаква цел, която може би ние все още не виждаме. Днес ми е доста по - добре благодарение на Вас. Още веднъж Ви благодаря. Имам и призив към тези, които изживяват същото и се притесняват да го напишат тук. Пишете, първо ще ви олекна, второ ще видите, че имате много сродни души и винаги ще се намери някой добър човек от тук да ви даде някакъв полез съвет и да ви ободри. Не се страхувайте да си признаете болката. 2016-11-23 #143 raptor Умно момче,успех приятел Не бързай.Не е ли по сърдце,забрави.Не падай духом,ние също изтърпяваме подобната на тебе болка.Поне не си сам.Може и да не те е заслужавала.Кофти,но изтърпи като мъж.2016-11-22 #142 Калин Мила Neli благодаря за съвета. И аз мисля да не правя тази грешка да се хвърлям трескаво да търся друг човек. Най - малкото само ще го наранявам, а няма да има никаква вина и няма да го заслужава. Ще ичакам, ще си го преболедувам и ще започна на ново, макар, че в момента искам да си изтрия паметта едва ли не, защото болката и тъгата са просто нетърпими. Благодаря на всички. 2016-11-22 #141 Neli Скъпи Калине, Моят съвет е , че новата връзка ще си дойде от самосебе си. Всичко друго ще те накара да се чувстваш много по-зле. Много хора започват бясно да търсят из интернет с надеждата, че нов човек ще им избие от главата стария. Обаче не сработва така. Новата връзка ще се появи без да я търсиш и без да я очакваш. Живота е много интересно нещо. Най-големите парадокси се случват в него, не в книгите. Трябва време да ти мине болката. Та ти си като след операция без упойка. Ако си спортист дали ще хукнеш да тичаш веднага. Дай си време. Забавлявай се както можеш. Събирай се с хора, весели се. Аз също ходех на срещи на сляпо и всеки път ми се изкаше да избягам с писъци, а след всяка среща се отчайвах още повече. Накрая реших че край, късам с любовния живот. Примирих се и си станах самодостатъчна. Обаче живота ми поднесе друго. Появи се нов колега и сега сме неразделни. Както се казва всички хора са щастливи по един и същи начин и нещастни по хиляди различни. Ти си предан, обичлив и добър човек, личи си по начина по който говориш за момичето си – няма нито една лоша думе. Вярвам че засъжаваш много щастие и ще го получиш. Само търпение. Нели 2016-11-22 #140 Neli Скъпи Калине, Моят съвет е , че новата връзка ще си дойде от самосебе си. Всичко друго ще те накара да се чувстваш много по-зле. Много хора започват бясно да търсят из интернет с надеждата, че нов човек ще им избие от главата стария. Обаче не сработва така. Новата връзка ще се появи без да я търсиш и без да я очакваш. Живота е много интересно нещо. Най-големите парадокси се случват в него, не в книгите. Трябва време да ти мине болката. Та ти си като след операция без упойка. Ако си спортист дали ще хукнеш да тичаш веднага. Дай си време. Забавлявай се както можеш. Събирай се с хора, весели се. Аз също ходех на срещи на сляпо и всеки път ми се изкаше да избягам с писъци, а след всяка среща се отчайвах още повече. Накрая реших че край, късам с любовния живот. Примирих се и си станах самодостатъчна. Обаче живота ми поднесе друго. Появи се нов колега и сега сме неразделни. Както се казва всички хора са щастливи по един и същи начин и нещастни по хиляди различни. Ти си предан, обичлив и добър човек, личи си по начина по който говориш за момичето си – няма нито една лоша думе. Вярвам че засъжаваш много щастие и ще го получиш. Само търпение. Нели 2016-11-22 #139 Калин Благодаря Ви за подкрепата. Ще следвам съветите Ви. Дано ми поолекне по - бързо. Това с квартирата е лошо, тъй като апартамента, в който живяхме заедно 11 години е мой и няма как да го сменя. А всяко нещо в него ми напомня за нея. Всеки момент очаквам да се появи на някоя врата от стаите и да ме прегърне. Вечер се будя и в просъница мисля, че съм сънувал и инстинктивно се завъртам да я прегърна и точно тогава осъзнавам пак страшната истина. Благодаря за разбирането. Много Ви благодаря за този форум. Досто ми помогна, но и аз си прецених, че както казахте ми трябва време. Не искам да вземам прибързани решения с нова връзка, тъй като се страхувам да не нараня човек който не го заслужава с моите изблици на тъга, а и от страх отново да не бъда предаден, защото незнам дали ще мога да го преживея отново. Някой може ли да ми дъде съвет от личен опит с нова връзка скоро след раздялата, как са протекли нещата и почувствал ли сее по - добре, не за сметка на новия партньор разбира се. Блаходаря Ви мили хора още веднъж. Успех на всички. 2016-11-21 #138 Neli_kim Скъпи Калине, Колкото и да не ти се вярва сега, болката ще отмине. Не се знае обаче колко време ще отнеме това. При някои е месец, а пре мен беше две години. Страданието отначало беше неописуемо. Нито ядях нито спях, не чувах какво ми се говори отстрасни и НАИСТИН мислех, че ще умра от мъка. Пробвах какво ли не, дори лекарства и всякакви терапии. Обаче истината е, си трябва време. Сега имам нова връзка, нов човек и нова любов. Почти не се сещам за предната. Даже когата се сетя не мисля с лошо. Опитай се да правиш неща, които са нови. Например смени си квартирата, запиши се на колективен спорт, като баскет или футбол, гледай да си сред хора винаги. В никакъв случай не оставай сам. А си спомням на времето, че пътувах сама до Смолян. Четири часа на там и четири часа на обратно ревах като че ли някой е умрял. Нито музика да пуснеш - само за любов пеят , нито да спреш радиото. Как не се пребих някъде не знам. Е сега ми е смешно, но тогава не беше. Приятелите ми много ми помогнаха. Говори колкото може повече за това колко страдаш и спри в един момент. Лека полека тялото и душата ти ще се излекуват и ще си готов за нова връзка. Сега не ти се вярва, че си способен да си с друг човек, но не е така....време му е майката. Бързо оздравявяне. Нели 2016-11-21 #137 raptor Калине и аз като моите братя и сестрици тук преживели и всеки минал по тоя път,лично те разбирам,и аз бях така но поне не съм я виждал с друг,което си е мъчително разбирасе.По много долен начин е постъпила твоята девойка,най малкото можеше да се раздели с теб преди да вземе да се задява с други мъже.Счупена стомна не се лепи.Едва ли и да се върне при тебе брат,ще и имаш вече доверие.Което е най лошо ако го загубиш в партниора си.Поговори с нея ,изясните се и по живо по здраво.Като иска да ходи.А може и момчето да не знае че сте били заедно така че ако го открехнеш може и да стане който иска прекалено много накрая остава без нищо.А за болката лек няма веднага..гадно е но трябва да продължиш искаш или не искаш.Успех и не се отчайвай. 2016-11-21 #136 Калин Здравейте! Много ми е тежко и не знам от къде точно да започна. Връзката ми беше 11 годишна и изпепеляваща. Скоро започнах да усещам, че нещо не е наред между отношенията с пиятелката ми. Водихме раговори, като тя ме убеди, че няма друг. Аз й имах пълно 100 процента доверие. В подробности няма да изпадам, но разбрах, че тя се среща с друг мъж. Да вметна, че много пъти сме коментирали брак и деца, което аз с цялото си сърце желая, но тя не искаше по една или друга причина. След като видях с очите си, по много гнусен начин разбрах, че се среща с друг, а същата вечер исках да излезем двамата на ресторант, като тя ми обясни, че иска да се прибере у дома понеже се е намръзнала, аз й казах, че и аз няма да излизам и ще я чакам в дома ни. В крайна сметка ч чаках до 23.30ч., след което я заварих зад блока в кола с друг мъж. Просто в този момент имах чувството, че ще умра на място. То ва се случи може би преди около 1 седмица. Тя е живота и сърцето ми. Много ми е тежко. Превърнал съм се на призрак. За няколко дни отслабнах с 6 килограма. Чувствам в себе си огромна празнота. Срам ме е да го кажа, но вечер у дома рева като малко дете с часове. Немога да спя и да се храня, тъй като нямам абсолютно никакъв апетит. Направо не ми се живее. Единствено малко ми пога това, че приятелите ми се опитват да ме извадят от това положение. Не виждам никакъв изход и съм много отчая. С нея сме преживели много неща заедно и добри и лоши. Предполагам, че и аз имам някаква вина, но никога през тези 11 години не съм й изневерил. Много ми тежко. Ако някой може а ми даде някакъв допълнителен съвет от личен опит или от професионална гледна точка ще съм Ви благодарен. Малко ми олекна като прочетох всичко написано в този форум. Радвам се че някой се е сетил за нас. Благодаря Ви. 2016-07-18 #135 Baby Това с разделите е доооста кофти, някъде прочетох , че всяка раздяла била, като ваденето на зъб... Винаги боли, имала съм 2 раздели, първо след 2 годишна връзка, втората след 4 годишна/но той работеше в Сф, и се виждаме само уикендите и отпуските, аз съм в Плд/,сега съм на прага нараздяла след третата ми дълга 4 годишна връзка.... И започвам да се чудя имам ли сили да преживея , още една.. Като добавим и физическа загуба на родител...айде да не се отклонявам, понякога се чудя човек с каква психика трябва да е , да мине през този живот... Всеки си има съдба и трудности , които са му отредени...но понякога направо изглежда нереално.... Това което ми помага на мен е четенето на книги,преди ходих на фитнес, сега започнах йога...и салса май ще започвам...бее пробвам всичко възможно----И все пак животът е да се живее, за нас са и хубавите неща в него, и не толкова приятните, Успех на всички!  И нека не забравяме, че след всяка нощ, настъпва ден...2016-06-24 #134 Milen И аз глупака отново и се доверих пуснах я да отиде а аз отидох както тя ми препоръча да отида при сестрами да си играят децата и аз да не съм сам вечерта ми зване почти през час чуваха се и др гласове не само техните,заспах ме с детето кам 11:00 и на сутринта рано се прибрахме в къщи отваряме вратата и нея я нямаше в апартамента,званя и тя още сънена ми одгуваря че е при сестраси в кафето аз взимам детето и отивам при сестра и и я питсм каде е и тя ми казва че не знае тя си е била трагнала а милата ми женичка отишла с некаф си сали на някакъв рожден ден па после се оказало че и се е доспало там и е легнала просто думи нямам аз го усещах и детето докато патувахме до сестрами ми каза че е видяла как сали и маикаи се дарбаржат за рака абе ужас просто какво ли не на0равих за тая жена просто незнам.и заеми теглих да и купувам вс да бъдат щастливи и накрая какво аз останах наранен и савсем сам да се боря с всичко нестига ми вс това ми и маика ми се разболя от рак и сега я оперираха само ядове на мен,немога да си го обясня нито сам грозен,млад сам на 26год съм харесван мъж сам но неискам друга само нея обочам нзнам как ще я забравя,осъден сам да ходя да виждам детето двапати в месеца и това е да плащам издръшка и така просто вс ми се срути. 2016-06-24 #133 Milen Здравеите и аз сам разделен с моята най голяма любов разделени сме вече от 1-мес,боли ме ужадно мн,имаме и малко момиченце на 5-год която е моят стимул за живот просто не си преставям живота без тях,но тя ми изневери,простих и след пак далга раздяла но все пак реших да и простя и накрая тя пак ми изневери,този път няма как да и простя,незнам в мен ли е грешката сигурно е видяла че правя всичко за тях и за това си прави каквото си поиска а аз глупака все прощавам само и само детето да е щастливо и да се чуства добре,тя е неспасяема незнам и защо я обичам толкова немога да си го убясня,връщам си лентата на зад и търся вината и в мен сега ще ви разкажа и моляви кажете ми каде ми е вината,шофиор бях прибирах се от рсбота кам-4-5чеса и минавах през децката взимах детето играехме си из парковете после се прибереме в квартирата и почвам да чистя,пера,простирам все пак детето е тук и няма да седи в мизерия,минеме през магазина купя за ядене и нахраниме се и я изкъпя и лягаме да я приспивам а моята хубавица се хвана в една пицария уш то стана наи долнопробната кръчма в целия квартал,уж от 9-10 тамън една седмица се прибира в 10:30 после като се почна 12-1-2-3 последния път се прибра в 5 и просто нервите ми не издаржаха всичко си се осеща просто като познаваш дадения чувек знаеш и осещаш какво се случва но тя напрекъснато удрича както и да е скарах ме се и това мина минали я мес на 22май пак се прибрах от работа и тя ми собщава аз ще ходя довечера да спя при Еленка една уш неина приятелка От рачмата там,викам и чувек писна ми вечно да сме сами с детето остни да се видим омразна ми да ме пренебрегваш и да не обръщаш никакво внимание ни на дете ни на мен просто не се тарпи а тя ми вика само днес моляте Еленка има имен ден ще си го празнува в кафето ние ще бъдеме само аз сестра ми и тя викам и чувек аз не сам малумен ясно ми е като ви познавам и 3-те че като се напиете няма да стоите така тя ми се закле незнам си какво както и да е вика ми от утре ще ходим кадето кажеш. 2016-05-07 #132 Галина Раздялата и предателството са нещо много силно боли ужасно но с времето всичко минава всяко зло е за добро 2016-05-07 #131 Галина Раздялата и предателството са нещо много силно боли ужасно но с времето всичко минава всяко зло е за добро 2016-05-07 #130 Галина Раздялата и предателството са нещо много силно боли ужасно но с времето всичко минава всяко зло е за добро 2016-05-04 #129 Ани Тук доста пишат за раздялата но имах честа да опозная един изоставен който пишеш тук и тъгуваше че приятелката му в България имала паралелна връзка а той милия в чужбина В началото всичко беше ок но след това този страдащ мъж не беше това за което се описа абсолютно егоистичен самовлюбен и ценичен ....така че за всяко нещо си има причина . А иначе всеки търси истинска любов но дали я заслужава ! Някой хора са родени само статии да пишат във вестник за нищо повече! 2016-04-25 #128 Алекс Адаш дръж се,ти 7 години аз 5..И преди малко има няма 1 час всичко приключи 1 седмица преди рождения ми ден и преди Великден.Че и време не уцелих не знам за тези неща има ли въобще.Всичко давах от себе си..и за нищо.А беше другата половина от моето сърце и като видиш в очите и знаеш че си у дома..Не сте само вие с този проблем и има други като вас,Дидо и за теб се отнася..така че да се държим някак и това е.И аз като вас сега чета форумите.Колкото повече обичаш една жена толкова по зле става и тя го вижда особенно.Всичките ти надежди да рухнат е без коментар но така е има и такива моменти.Успех с справянето на проблема на всички..и аз като вас ще си изтърпя своето..а най миличката беше за мен. 2016-04-14 #127 Сашо Незнам от къде да започна.......разделени сме от 3 месеца и в момента се чуствам като ходещ мъртвец.след 7 години всичко рухва а толкова се борехме да градим живота си.болката е ужасна и ме смачква,имам чувството че сърцето ми ще спре.опитвам се да се държа,но ми е мн трудно,просто немога да повярвам, че това се случва!!!обичам я.имаме и момченце на 4,което не съм виждал от 3 месеца и това вече ме довършва. 2016-03-01 #126 нели дидо, до болка ми е познато чувството. само дето при мен минаха две години и вече съм добре. отвреме на време се опитвам да вдъхна кураж но хора като теб. ако ще се почувстваш по-довре, можe да ми пишеш на скайп: neli_kim666. мога да ти дам полезни съвети как аз се справик със ситуацията. 2016-02-29 #125 дидо незнам какво да кажа искам да сложа края на животаси заради нея незнам някой дали е испитвал истинската обич но аз да на втори браксъм разделихмесе преди 2 месеца и немога даго преживея мъжсам обичамя истебюнски повярвайтеми немога даго преживея дететои е от бившия ноя обичам повече от мойте 2 деца който имам от бившата мо жена тя е моята душица обичамги незнакюнам какво да правя повярвайтеми 2016-02-08 #124 Risen старите хора са казали ЗДРАВ ДУХ ЗДРАВО ТЯЛО тренирате. 2016-01-22 #123 ОБЪРКАНА Много е дълго ако започна от самото начало, затова ще започна от сегашната ситуация. Преди три месеца се разделихме с мъжа ми, имаме детенце на 2 години и няколко месеца. Обичам го и искам да си оправим отношенията, но неговата позиция много ме обърква. Все казва че иска да сме заедно но си измисля оправдание поради което не се случва това. Тмън започвам да свиквам с идеята че няма да сме заедно и после пак изпадам в състояние да не ми се прави абсолютно нищо и да нямам желание да бъда в компанията на никого. Не си виждам живота без него не че е единствения на света, но за мен е така. В периода през които не сме заедно той търси контакти с други жени а същевременно казва че иска да сме заедно. Това ме обърква и много ме наранява. Пробвах абсолютно всички варианти зада му покажа любовта си макар да сме се наранявали с годините много пъти. Но все така безуспешно се случват нещата. Кажете ми какво да направя не искам да съм сама и детето ми да живее без баща си не искам и да бъда с друг човек. 2016-01-05 #122 Еленше Аз съм на 20г и съм бременна на рожденият ми ден ми предстои да родя. С бащата дълго време сме заедно много пъти се разделяхме и пак се събиране. Той има пороци,които а не одобрявам (всичко,което се сетите без другибжени...поне нямам информация) Когато го напусна започва да ме търси да се кълне в любовта си. Събираме се за кратко той се променя,но после пак започва старата песен....обещанията и лъжите. Щастлива съм,че той е бащата на детето ми,защото знам че е направено с много любов и умисъл,това е най-скъпото нещо в живота ми. Сега пак сме в свада,много тежко го приемам не желая да изпадам в подробности защото ме боли. Но аз съм израстнала в проблемно семейство с постоянни кавги денем и нощем. Вече съм сигурна,че той няма да де избави от пороците си ижда бъде достоен мъж и баща. Обмислян да се разделим,нищо че ще ми бъде трудно. Щом не мога да предоставя на детето си истинско семейство по-добре разделени...от колкото то да живее в уплах. Знам какво е и никога не бих искала и детето ми да го преживее. Вие на какво мнение сте? Правилно ли постъовам? 2015-11-22 #121 просто някой за създаването на един голям проблем винаги ттрябват двама 2015-11-22 #120 Nqkoi Болката е ужасна. Мина месец, всичко свързвам с него. Не спирам да мисля за него. Група за взаимопомощ при раздяла няма ли в БГ? 2015-04-24 #119 Лиа da, be, хубаво, ама защо ни оставя и децата 2015-04-23 #118 ник А защо винаги търсите проблема в половинката !!! Замислете се понякога проблемът може да е във вас 2015-04-14 #117 Лия E, като толкова се обичате, ми вземете се, бе, какво като сте на 40 с деца...не разбирам, честно, защо сте се женили без любов??? Не трябва ли именно съпругът да е тази половинка...Как ще живеете сега, честно, не знам, аз на 36, обичам съпруга си, омъжена по луда любов и не мога да си предтсавя да живея с някого без...а щом можете значи, не е било любов, мила, иначе щяхте да се съберете, за любовта няма прегради, особено истинската, ивзинявай, че го казвам, не ме е страх от възрастта , именно заради любовта, нямаме рутина, не търся друг, скандалите и страстите са част от нас дори сега, с 2 деца : ))))))))))) Лощо проектиранияр живот, свършва зле, удивявам се колко хора се носят по живота си като мухи без глави, все едно е чужд. Не си лоша, понеже си била с женен мъж, а си лоша и глупава, понеже живееш с твоя, когото не обичаш - това ли показваш всеки ден на децата си - как д аживеем с някого, към когото нямаме чувства и всеки непознат ни е по-близък??? Нищо добро не те очаква, сори, сама си се наказала 2015-04-14 #116  ema Чудех се дали да пиша. Защото, знаете ли, аз съм онази - лошата. Любовницата. И мисля, че всеки ще си каже "Така ти се пада!" Сигурно... Заслужавам си го. Какво, по дяволите съм си мислила?! Само че любовта не пита ... Мълния е. Удря те изневиделица, без да очакваш, без да имаш място в живота си... Няма условности - брак, деца, общ бизнес, друг град... Той е Мъжът. И, макар и за съвсем кратко, аз бях Жената. Беше споделено. Беше изпепеляващо. И с предизвестен край. Никога не сме се заблуждавали, че имаме бъдеще. Знаехме, че всеки ще остане със семейството си. На 42 години съм. С 20 години съвършен брак, с най-добрия мъж на света. Две големи деца. Знам, че звучи чудовищно... Но...но... Случи се. Мислех, че е само в книгите /а даже не харесвам такива книги!/. Човек, който изрича мислите ти. С твоите думи - преди дори да си отвориш устата. Човек, когото сякаш си търсила цял живот - като загубена частичка от себе си. Живееш си без тази частичка, дори добре живееш и си мислиш, че е само въображаема. Но тя е истинска - той е истински... Любовта на 20 е лесна. Раздялата също - каквото и да си мислите момичета /и момчета /, които сте много по-млади от мен. На 40 е ад. Защото знаеш, че няма да има друга. Защото си открила човека и се е оказало невъзможно.Питам се - защо, господи, защо чак сега?! Не можехме ли... Не можехме. Няма как. Боли... Сякаш времето ми спря, когато ми каза "край". Просто счупи часовника в 2 следобед на 6-ти февруари... Не мога да помръдна, не мога да спра да плача. А винаги сме знаели, че няма "после". Писа ми само веднъж - пак с моите думи, без да ги е чувал дори. Писа ми, че ме търси по улиците в своя град, всеки ден, всеки миг, в очите на всяка непозната жена... Това, което и аз правя - всеки ден, всеки миг... Край е, а единственото, което искам е да изкрещя с цялата си душа "Върни се в живота ми!" Защото празнотата ме убива. Не болката - празнотата. Няма лекарство. Времето... Не знам. Само надеждата. Че ще се срещнем някога, някъде... 2015-03-26 #115 Neli Теодора, то сама си отговаряш на въпроса…Не не си струва. Този човек е предател, предал е най-близките си и е разрушил едно семейство с невръстни деца. Колкото по-бързо го изхвърлиш от живота си, толкова по-добре, а и толкова по-скоро ще започне възстановяването ти като нов човек. Не забравяй, че всичко се връща в този живот, само , че трябва време. Да, болката в началото е огромна, но опитай се да следваш стъпките – спорт, лично време и игнориране. Не си губи времето за този човек повече. Наистина късмет и скорошно оздравяване. Нели 2015-03-26 #114 Teodora Нели,права си относно коментар 111.Колко удобно!За мъжете изоставили съпругите си , заради друга.Те вече са намерили нова,интересна, не толкова ангажирана жена.Отдала се на удоволствия и не ги интересува кой страда заради тях.В началото обещанията са големи,че няма да оставят децата,че ще се грижат за тях, но с течение на времето нещата се променят.Другата започва да има все повече изисквания, да мрънка защо той дава пари на вече бившото си семейство.Постепенно новия живот ги повлича и те забравят, че тези деца имат двама родители, които са ги създали.Срещите с децата стават все по-рядки, докато накрая съвсем спрат.От всичко страдат най-много децата.Аз имам близнаци, които навлизат в една много трудна възраст/12 год/Те вече са големи и имат малък опит в отношенията между хората.Разбират всичко и го преживяват тежко.Разкъсват се между майката и в същото време не искат да прекъснат връзката с баща си.Но се чувстват отхвърлени, едва ли не второ качество виждайки , че вече нямат стабилно семейство.И защо е така?Защото баща им решил да се доказва като мъж.Кризата на средната възраст.Виж ме , аз все още мога да забивам разни жени.И без капка милост слагат точка на дълъг семеен живот граден с любов, с проблеми, с безсънни нощи, с радост , с мъка...Това е истината.Жестока!Боли, сякаш ти забиват нож и умираш.Сърцето ти е сякаш разбито на хиляди парчета и не знаеш дали някой ден ще можеш да го събереш отново.Питам се стрували си да се бориш за човек, който те е предал?Излизаш от зоната си на комфорт и се чувстваш изгубен.Според вас стрували си? 2015-03-26 #113 Neli Митко, Аз не искам да споря с теб, отново казвам, че се възхищавам на такива като теб поели цялата отговорност. А такива приказки, че не виждаш смисъл в живота са ужасно тъжни. Прочети кореспонденцията по-надолу. Всички случай са подобни. Хората писали в този сайт са много отчаяни, но ако разгледаш подробно, рядко някой се връща тук отново, което означава, че е излязъл от дупката на отчаянието. Имаше един случай на един човек, който дори срещна любовта на живота си в този форум – дай боже всекиму. Аз също се чувствах много зле, дори исках да намеря група за взаимопомощ на хора преживяли раздяла. За съжаление такава група не открих в България. От тогава се връщам много често тук и се опитвам да окуража новите попълнения, защото мога да си представя какво им е. Ако искаш да споделиш можеш да ми пишеш в скайп neli_kim666. И горе главата. Ако някой направи споменатата група за взаимопомощ на хора преживяващи раздяла ще е много хубаво, нямаш си представа колко хора стигат до крайни мерки , а ако оцелеят са развалини. В това време техните половинки си хвъркат влюбени някъде…. 2015-03-26 #112 Митко Нели, Мен децата не са ми тежест.Точно обратното имах предвид. Аз също исках да се самоубия и в момента не виждам смисъл даже да живея,но именно децата ме крепят и грижата за тях ми дава смисъл на живота. 2015-03-25 #111 Neli Скъпи Митко, Възхищавам ти се , че се грижиш за децата си. Сигурно ти е много трудно, но все пак те са при теб, случва се и тази схема. Проблемът е, че повечето мъже си мислят, че е нормално да изхвърчат от къщи свободни без никакви ангажименти, с една мижава издръжка, ако въобще я дават и да започнат щастливо и на чисто. Не бива да става така. Двете страни са отговорни еднакво за децата си. Според мен трябва да е нормално и мъжете да поемат тази грижа. Една съсипана изоставена жена, която не знае как да оцелее от мъка трябва и да се грижи за децата си, ееее много голям товар стига. В западна Европа влизат в институции за да се възстановят след такива събития. Дайте почивка и на жените поне докато се съвземат. Иначе какво? единия остава със цялата си мъка, с тежко финансово положение, с мисли за края на живота, е! дали е такъв човек подходящ да се грижи за деца. Аз имам две и винаги съм се грижила за тях сама. Обичам ги много и съм им осигурила всичко, но нямам против и баща им да поеме част от тези отговорности, но той е зает да си оправя личния живот. Колко удобно! 2015-03-25 #110 Митко Виждам,че жените давате съвет на други жени да им дадат децата.И кво,не стига,че оставате без мъж ами и без деца.Стига глупости. Аз съм мъж.Мен жена ми ме остави,като ми остави и децата.Трудно ми е вече една година без нея,ама се надявам като минат още 2-3 години всичко да си ми е наред.Трябва време. 2015-03-25 #109 Иззи Здравей Теодора, аз съм Иззи от коментар 103. И аз съм в същата ситуация като теб, и напълно разбирам какво преживявяш, защото и аз живея със същата болка всеки ден и всяка нощ. Сякаш няма път напред и всичко е загубило смисъл. Пиши ми на имейла ,ако искаш да поговориш с някого или просто да си изплачеш болката. В такъв момент всеки човек има нужда от подкрепа. 2015-03-25 #108 Lia Ама верно им давайте децата на тия хора, как така се изнасят на квартира, с нова, а на вас ви оставят децата, това на мен не може да ми се случи - не иска да сме заедно, ок, моля, ама да взима и децата, да го видя тогава кога ще има време за нова...И за каква рутина, ако го впрегнете с работа по отглеждането на същите тия деца - да ги води и връща от градини, да ги гледа, докато сте на работа, няма да има много време да хойка, също така да ги одрусате с издръжка тия нещастници! Като остане беден като мишка, пак никоя няма да го вземе, вие също но го взимайте обратно, избършете пода с него и да влиза следващият...но рутината не е нормална и след 20 години връзка, всеки търси трупката, дойде ли рутината, ще дойде и краят независимо дали вие или той ще си тръгнете 2015-03-25 #107 Neli Исках да умра наистина, започнах да пуша до припадък, не се хранех и се тъпчех с успокоителни, но ставаше само по-лошо. След три месеца приличах на развалина, а него го виждах щастливо прегърнат с новата си любов….От дъното се измъкнах точно спазвайки тези стъпки, сега съм добре и независима от тези събития. Не се предавай и не погубвай живота си заради кофти човек. Ако имаш нужда да поговориш може да ми пишеш винаги. Нели 2015-03-25 #106 Neli Скъпа Теодора, Това, което разказваш е наистина ужасно. Предателството може наистина да те убие. Живееш с някой години и накрая разбираш, че той не ти е бил верен нито ден. Липсата на откровеност у партньора е най-отвратителното нещо, та нали трябва да сте си най-близките същества на света – подкрепа и всичко останало. За мен предателството е непростимо. Ако сега ти кажа, че ще ти мине тази ужасна болка няма да ми повярваш, но това е наистина така, звучи като клише, но времето лекува. Трябва да си поставиш цели и да ги преследваш. Като за начало да си дадеш сметка, че този човек не си струва страданието. Ако трябва оставай на сама със себе си и със единствената мисъл в главата – този човек не си струва. Прави го като упражнение всеки ден по три пъти. Друго нещо, което може да помогне е да си обърнеш внимание. Ходи поне по четири пъти седмично на спорт. Намери кой да ти гледа децата и спортувай. Изливай си цялата негативна енергия, ще изваеш тяло и то ще е само за добро. Ходи на разкрасителни процедури и се срещай колкото може с повече хора. Да, ти ще си кажеш, че децата имат нужда от теб и че нямаш време, на децата не им е нужна тъжна майка и колкото по-бързи тя се излекува толкова по-добре. Един много важен съвет, избягвай всички контакт и с бившия, дори тези покрай децата. Постави си за цел да не го виждаш поне за година, дори той да иска да говори с теб, това няма да е за да се върне при теб. Избягвай и телефонните разговори. Аз бих го заличила от всякъде. А дори да се върне, виж точка едно – той не струва като човек. Постепенно ще видиш със всички тези мерки, че ти отново ще си една прекрасна свободна, доволна жена и друг добър мъж ще се появи на хоризонта. Само трябва да преследваш поставените си цели. Аз много страдах, когато моя приятел ме заряза също без никакви признаци заради друга, даже нямаше смелост да ми го каже, аз разбрах случайно. Опита се да ме убеди, аз че съм причина за разпада на връзката ни…беше много черен период в живота ми. Исках да умра 2015-03-24 #105 Теодора При мен случаят е идентичен със почти всички. След 12години брак, мъжът ми ме напусна, заради друга жена. Имаме две деца и връзката ни беше нормална. Да вярно е, че рутината беше навлязла в живота ни, но при такъв дълъг брак е нормално. Не даваше никакви индикации за раздяла, не излизаше вечер сам, не промени и отношението си към мен. Един ден обаче, реши да ми каже, че има друга и други преди нея.Изнесе се на квартира. Целият ми свят рухна. Не знам как да преживея болката. Убива ме, бавно и постепено.. 2015-03-20 #104 МЕНДА Иззи, как така се изнася? Дай му детето да живее с него и новата му жена, синът ти не е малък, остани сама за известно време...ще можеш да проясниш мислите си, да излизаш с други мъже, а също така новата любов на стария ти мъж, вярвай ми, няма да понесе, че живее с дете! Всички изоставени жени така трябва да правят, ако децата им не са бебета. 2015-03-20 #103 Иззи Здравейте, ето и моята история: След 12г. мъжът ми една вечер ми съобщи, че на другия ден се изнася. Имаме момченце на 9г. ,което тъкмо беше заспало. Не знаех как да реагирам, какво да направя или кажа. Напоследък нещата не вървяха добре и месец преди да ни напусне го помолих да поговорим и да си оправим отношениятя. Отговора беше, че искал да живее със сина си и да го възпитава и да си въртим общия бизнес и наистина започна да се държи по-добре. А през всичките тези години той не се грижеше за детето, не играеше с него, дори не му липсваше, когато не го виждаше с месеци, защото 5 месеца в годината работи в друг град. А сега , след като се изнесе идва всеки ден при детето играе с него , а на мен душута ми се къса от болката, че ни напусна. Чувствам се изгубена, изоставена,наранена и сама в целия свят.И БОЛИ, БОЛИ, БОЛИ. В един момент го мазя, в друг го обичам, искам да се върне, но едва ли ще се случи-видях го с друга.Мъката ми е огромна и имам чувството,че всички я виждат.Как да продължа напред?Иска ми се да срещна нов човек, а в момента ми се вижда всичко невъзможно. И Боли..... Помогнете ми... drabulet@abv.bg 2015-02-03 #102 neli Привет, Ивайло, Аз съм Нели от коментар 87. Желая ти много радост и хубави преживявания с новата любов! Дай боже всекиму да се излекува по такъв чудесен начин. Всичко най-добро! Нели 2015-02-02 #101 Ивайло Здравейте, аз съм същия Ивайло от коментар номер 89. Искам само да ви кажа, че намерих любовта на живота ми. Чудо голямо, ще кажете. Чудото е къде я намерих. Ами намерих я тук, в тези коментари. Невероятно, нали . Когато на двама им е писано да се съберат, дори и Hera.bg помага 2015-01-31 #100 Глория Здравейте,на всички! Историите,които прочетох са почти еднакви независимо на колко години са писателите им. Истината е,че в една връзка винаги има изневяра. Без значение дали ще е мъжът или жената или ще е взаимно. Не мисля,че в такива моменти трябва да си вредим допълнително с най-различни медикаменти или рецепти,които някой ни е препоръчал,било то и лекар. Като за начало трябва да приемем настоящето и да променим начина си на живот. Аз лично превъзмогвам раздялата като ходя на фитнес,за да не мисля за вече отминали неща и да не се депресирам излишно. Не мога да излъжа,че е лесно,но не трябва да се вкопчваме в нещо,което вече е изгубено. Не си вредете с лекарства,а се заемете с нещо,което ще ви бъде от полза. Фитнесът ми действа много разтоварващо и напоследък покрай него нямам време да мисля за други неща. Успех на всички в тази битка! Аз отивам на фитнес.  2015-01-20 #99 tia Здравейте, при мен нещата са подобни на повечето истории тук. Но за раздялата съм виновна аз, изневерих и той си отиде. Предполагам, ще кажете, че е заслужено... Аз обичах и обичам този човек. Болката от това, че го направих и го изгубих е неописуема. 2015-01-17 #98 Боби Митко мерси за разбирането и мнението ти съжалявам и за теб.На какъв лекар си ходил. 2015-01-17 #97 Митко Няма друг начин да се справиш в момента без лекарства.Послушай ме защото изпитах същото и малко по тежко заради това,че имаме и 2 деца.4 месеца се борих и накрая отидох на лекар. 2015-01-17 #96 Боби Сега във мен се нанесе голяма празнина и безмислие ,а също яд, самосъжаление и страх от самотата,аз съм на 37 години точно сега когато дойде момента да поискам тя да стане моя жена нея вече я няма как се живее със всичко това като смисъла на живота ми вече го няма, много е трудно направо не знам как ще продалжъ напред.Сега когато имам дом и работа,а нея я няма,за какво са ми,как да се справя със всичко това не знам.Моля ви посъветвай те ме защото няма да мога да се справя сам Благодаря. 2015-01-17 #95 Боби Здравейте прочетох вашите и напълно ви разбирам защото моята не е по различна.Ние сме заедно от 15 години през всичкото време съм я харесвал и обичал дори и във момента,толкова много,преди три месеца тя ми каза че не изпитва вече нищо към мен,нейните думи ме убиха,сега се опитвам да живея ден за ден съсипан без любовта на живота ми.през тези години живеех със мисълта за щаслив семеен живот правих всичко възможно до я видя щаслива а от това да бъда щаслив и аз ,но явно тя ме беше приела за даденос и незабелязваше нищо от това което правех за нея.сега вече 3 месеца не знам кой съм какво искам направо едно голямо нищо.правих опити писах и дори и днес но тя пак ме съсипа със същите думи както преди.Моля скъпи дами дайте ми съвет как да продалжа напред като я обичам и харесвам както преди 15 години. 2014-11-12 #94 Mirela Здравейте, от много болка и мъка прочетох форума. Искам да ви разкажа моята и история и да ми дадете съвет. С моя приятел бяхме заедно от 6г от 1г и 6м живяхме заедно, сами. Преди 10 дена ми каза, че иска да се разделим, не изпитвал вече същото, не ме обичал. Когато ми го каза това реагирах с безразличие, на следващият ден като осъзнах какво става живота ми се преобърна, мисля само за него и за това колко мн го обичал и как искам да му дам всичката си любов. Постоянно се обвинявам, че аз съм виновна защото скоро смених работа бях мн напрегната, ходех на курсове, също така и на университет. Мн го пренебрегвах изкарвах си всичкото напрежение на него, обвинявах него за всичко. След като се разделихме направих и не възможното за да се съберем постоянно му звънях, опитах се да обясна, че няма да е така видяхме се няколко пъти аз мн го разтроих с мойто реване , но просто не издържах да не го чуя и видя. В момента съм в същото положение мн съм наранена, мн съм виновна за раздялата, мн ме боли знам, че няма да ми мине никога. Не съм сигурна, че вече не ме обича защото като се видяхме последния път той мн се натъжи, винаги ми е показвал че мн ме обича до последно за това сега не мога да го повярвам, знам че няма друга жена. Моля ви дайте ми съвет искам да му покажа колко мн го обичам, не искам да го наранявам като му звъня не знам как да постъпя. 2014-11-10 #93  адк Охх и аз да си кажа...... Бяхме заедно 1г и 8м заедно, познаваме се от почти 8г. и първите 6г не се получи нищо кой знае какво между нас, заради редица неща, но преди една година (2013, краят на януари месец) нещата малко, по-малко започваха да се случват и само след месец тръгнахме, всичко беше хубаво, е първите 3 месеца се карахме , пречеше в началото разстоянието ( и двамата сме от Варна, но аз уча в София редовно, а той в София задочно и работи във Варна, т.е не може да се премести тук, защото вече си беше уредил всичко във Варна) , та успяхме да се справим и се задържахме 1г и 8 месеца, до преди няколко дни 8.11, когато усетих,че има нещо и с голямо молене по телефона ( тъй като той не искаше да ми акже по този начин, а да се видим на живо, тъй като се прибирам за седмица и остават точно няколко дни до прибирането ми) ми казва,че не си представя семейният ни живот ( защото искахме семейство заедно), защото смята ,че имаме различен начин на живот, неговият е по-динамичен, работи голяма част от времето си, кариерист е, и понеже аз съм може би по-лежерна личност, обичам да гледам често филми, да чета книги и да гледам сериали, а не съл толкова динамична като него и нямам точно определен план за живота си като него. Та така...всичките ми приятели смятат,че ще се съберем пак, някога или скоро, аз не мисля, че ще стане, защото го познавам, не е защото не ме обича, два дни плакахме по телефона , не просто е принцип, който той не може да пристъпи, разбирам го, защото го познавам, не го приемем, но разбирам. И сега ще се видим за последно, за да му дам забравени вещи от вкъщи и да решим дали искаме да сме приятели, защото нито един от нас не иска да загуби другият от живота си, тъй като сме си дали много. Не мога да реша дали мога да съм му просто приятелка, винаги ще бъда до не го и ще го подкрепям ако има нужда, но си мисля, че може би няма да сме наистина приятели.......... 2014-10-31 #92 Нели Здравейте, незнам дали ще ви допане и какво ще си помислите за мен, но все пак ще ви разкажа моята връска. От 1г и 6 месеца сме заедно имаме бебче на 4 месеца .... Не се разбираме обижда тормози психически и физически.... Не се грижи за детето. Чудя се какво ме държи тук при него?. Защо не си отида, просто ме е смазал психически нямам вяра в самата мен много не приятно да знаеш че можеш, но да не го правиш защото се съмняваш .... 2014-10-23 #91 Габи Доста коментари изчетох,но не намерих нищо подобно на моята история и дали някой се е справил в подобна ситуация. След 20 год. брак мъжът ми се изнесе от дома,който двамата построихме,обзавеждахме с каквото можахме.Докато не се забърка с жена- бизнес дама,която започна за купува маркови стоки и да го води на екзотични екскурзии.Няколко месеца след като се разделихме,той ме помоли за търпение,за да се освободи от тази жена.И аз като най големият найвен глупак,повярвах.Да ама не след 7 м. ми каза,че не иска повече да живеем заедно. И това не е всичко запозна дъщеря ми с въпросната жена и тя направи същото с нея,започнаха скъпи подаръци и глезотии,сега и тя не иска да ме вижда. Не казвам,че съм оставила без внимание /до нейната 10годишнина не съм работила/ и скъпи неща,но не мога,а и не исках на тази възраст /17г./ да изглежда като фолк певица. Сега съм сама и не знам как да се справя със цялата помия,която ми изляха. 2014-09-29 #90 тест Благодаря за добрата статия. Какво става обаче ако има дете? Детето остава при единият родител, който обаче има доста работа, другият се грижи за него, виждаме се почти ежедневно? Какво да правим? УЖАСНО Е! 2014-09-20 #89 Ивайло Здравейте, моята история също не е нещо особено, освен, че любовта беше от разстояние. Тя живее в България, аз в чужбина. Тя не искаше/можеше да дойде при мен, защото има син и извеждането му от България не е лесна работа. Аз също имам син тук, който живее при мен. И така 4 години. Уж планове, уж бъдеще, скоро разбрах, че от 2 години си има някой в България и ни лъже и двамата. Самосъжалявам се на моменти, яд ме е, че съм бил толкова глупав, ей такива. Щеше ми се българка да имам до мен, а тук няма голям избор. Трудно ми е да намеря начин дори да започна да търся другата (надявам се истинска) любов. Знам, че трябва време. Ако някой има идеи, нека ми пише на bakalski@hotmail.com 2014-08-25 #88 Еси Здравей, Нели! Щастлива съм че се обърна към мен защото се чувствам изгубена за пореден път. Какво да ти кажа... за добро или лошо още сме заедно. Лутам се между крайностите от липса на сила да изградя живота си от нулата. Липса на сила, кураж, вяра и липса на предразсъдъци най-вероятно.. Ще се радвам да ми пишеш на мейл insomnia_2014@abv.bg 2014-08-25 #87 Нели Привет, Еси, Историята ти е много вълнуваща. Все едно описваш нещата, които са се случили на мен. Защо не споделиш какво се случва сега. Как се чувстваш? Има ли промяна в живота ти? Ще ми е интересно да рабера как си се справила със ситуацията. Аз мога да кажа за себе си, че в момента в който спрях да пиша писма и да пращам СМСи започнах да градя себе си на ново. От тук започва битката и тя е много тежка и дълга. Не си струва да се поддържа контакт с човек за който си един ненужен и досаден елемент от живота. Дори да иска да сте приятели е защото има нечиста съвест, а също му трябва фонд \"бивши\" в случай на неуспех на новото място. Развличай се с каквото можеш. Пробвай нещо екстремно, спорт, или пък нещо което винаги си искала да правиш. Поздрави! 2014-08-24 #86 ani Здравейте и от мен болката ми е голяма маЪжа с който живеех сеоказа голям лицемер имахме общ бизнес всичко ми взе а 3и останах без пари без стотинка имам син който ходина училище не мога сда си събера мислите болката е угромна непрестано плача страшноподли хора имало пишете ми как да се справя много ще съм благодарна anidanger@abv.bg 2014-08-22 #85 Нели Ким Няма средство, което да потуши болката от раздялата. Аз пробвах с какво ли не, антидепресанти, психоаналитици, срещи с приятели. Трябва да мине време, освен това смятам, че когато човек общува с други хора преживяли същото може доста да се успокои. Аз преживявам още всяка секунда от последния месецна съвместно съжителтво с моля бивш любим, мислейки си че можеше да се промени нещо. Струва ми се, че човек не трябва да показва колко много обча, явно това отблъсква парньора. Мина половин година и все още чакам да забравя за да почна да живея спокойно. Бях толкова щастлива, сега не знам къде съм. Чувствам се изгубена и ненужна. Желая ви скорошно оздравяване. Успех. 2014-08-06 #84 Мария Здравейте навярно моята история ще Ви се стори много,много банална, но реших да споделя и аз .Имах връзка около 2години и 4месеца постояно пренабрегвах себе си зареди човека ,който обичах и мислех ,че и той ме обича разделихме се преди месец и още немога да го преодоля спазвам съветите който прочетох по-горе и малко ,по-малко се справям ,но все още ми е трудно ,защото непрекъснато се срещаме ,а пък той от негова страна непрелъснато ме обижда с апсуртни убиди ,а най-лошото е че ме остави зареди най-добрата ми приятелка и пред мен ми казваше ,че обича и да както казах банална и много съжелявам ,че ви загубих времето  просто знам има много по -важни неща и се опитвам да забравя спомените , но проблема , е че никога не забравяме просто свикваме  2014-06-29 #83 Зехра Здравейте, Болката е отвратителна! Всички чувства се объркват! Човек незнае какво да предприеме!но в действителност ако се замисли добре човек, че има много по големи болки за които трябва да намерим сили!Приятели горе глава! Аз в момента съм също в такова състояние ! И най -тежкото е че по време на нашата връзка имах психологичен проблем! Депресия ! И в момента ми много по тежко! Но след като прочетох вашите статии ! Намерих в себе си вътрешен покой! Не си попилявайте здравето , защото много хора по света го нямат ! И се борят да оцелеят ! В един такъв момент човек страда! Определено! Но мислете за вас ! 2014-06-24 #82 Ганелин Наистина раздялата е тежка особено когато чуствата не са изчезнали и от двете страни.При мен госпожо или госпожице стана точно така.Беше ми адски трудно но за да постигна целите си и да оправдая доверието и да покрия тестовете -нямаше друг изход.Плакал съм като дете Напивал съм се Но не се върнах обратноРазбира след нея имаше много други жени но в малко от тях съм бил влюбен.За разлика от Вас аз не мога и не смея да давам рецепти за лекуване на душата след раздяла Всеки сам трябва да извърви пътя към своята голгота.с уважение-ганелин 2014-06-12 #81 kris Аз се разделих с приятелката си преди дни и не мога да я забравя . Тя за мен е всичко . Моля ви който знае как мога да си върна да пише на E-mail ми Kristofar000@abv.bg 2014-06-04 #80 Лис Преди няколко дена се разделихме с моя приятел... и ние бяхме заедно 4 години. Всичките ми мисли и планове са свързани с него.. На някой хора просто им писва да са с някого.... 2014-05-24 #79 Ася здравейте с моя мъж сме от 4 години заедно наскоро се разделихме болката е ужасна неспа не ям нищо немога да права постоянно ми е в главата ще се съсипа от пъка кажете ми как да го забрава по не за малко да не мисля за него мола за савет 2014-05-06 #78 didi Здравейте! Да споделя и аз накратко моята история..Бяхме с приятеля ми близо 2 години заедно- но от разстояние, тъй като аз уча в чужбина, той си е тук, в България. Запознахме се много случайно на един концерт и от тогава до сега той е единственото момче в съзнанието ми. Изобщо не е лесно да се поддържа такъв тип връзка, още повече,че дори и малкото време, което прекарвам в България ни се налапаше да сме разделени, тъй като сме от различни градове. Била съм с няколко момчета, и смея да кажа,че точно с този изпитах най-истинските чувства. Въпреки цялото разстояние и всички трудности,той беше единствения, при когото изтръпвах цялата когато ме целуваше, и т.н. Тъпото в случая е, че аз смятам, че човек има една единствена половина и аз съм сигурна,че той е/беше моята.. И въпреки,че се виждахме за ужасно кратко време, винаги е било прекрасно. Но просто, сме адски различни, колкото и банално да звучи. Той иска да сме заедно, но аз съм тази, която не вижда бъдещето в тази връзка, тъй като сме говорили много пъти,че той не мисли да излиза извън България и е адски зависим от родителите си. И естествено, още куп проблеми, които се надявам да нямам за в бъдеще. Та, осъзнала съм, че може би трябва да потърся щастието си с друг, другаде, но ме е страх, защото наивно мисля,че той е единствения... 2014-04-24 #77 Ivv 9 - всичко ми напомня за него, всичко! ужасно е... 2014-04-09 #76 Митко Аз бях с мойта съпруга 17г.Преди два месеца каза,че ме напуска.Това са най тежките 2 месеца в живота ми.Голяма болка.Тя е студентка в друг град и идва да вижда децата(родителските права са при мен) ни в моето жилище. Когато е тук болката намалява но после е същото.Не знам какво трябва да направя.Вече едвам издържам. 2014-03-09 #75 Еси Йовко, благодаря за отговора ти. Това, че в момента имам възможността да споделя с някого, който би разбрал положението ми, донякъде ме разсейва... Зная, че най-добрият вариант е да приключа, да се откажа, но във всеки момент на слабост и силна болка, хващам телефона. Самата аз не вярвам, колко ниско мога да падна - да умолявам и обещавам нещата да се променят. Да проявявам такъв "егоизъм", както казва той, и не ни дам шанс да бъдем щастливи с други... Не мога да стоя на краката си при мисълта да не споделя деня си и преживяното, с него. Възможно ли е да съм толкова зависима... В началото на връзката ни той искаше да е част от всичко, ревнуваше много. Лека полека завъртях всичко в живота си, САМО около него. И сега.. не знам какво да правя живота си... Мислех, че след изневярата малко ще ми трябва, за да го оставя. Но възможно ли е да нямам никакво достойнство, до такава степен?! Благодаря за съвета ти! Опитвам просто да разсъждавам на глас... защото иначе не знам какво да правя... 2014-03-09 #74 Йовко Еси здравей. Преди няколко месеца и аз имах почти същия случай и писах в този форум. Пиша ти, защото искам да разкажа за това как се справих аз с тази наистина непоносима болка. Много добре знам какво е да те боли и да се чувстваш безпомощен. Искам да знаеш, че това момче не мисли да бъде заедно с теб за в бъдеще. Ти за него си само източник на лесно достъпен обект, който задоволява неговите първични потребности(това е мое мнение) и в момента, в който си намери ново момиче ще те зареже. Имаш три възможности, да го оставиш с надеждата да те е обичал наистина и да осъзнае, че те обичал и да се щастливи за напред(което е най-малко вероятният вариант), да го оставиш напълно и да го изтриеш напълно от живота си или да му се оставиш да те използва още дълго време. Препоръчвам ти(ако наистина го обичаш и все пак искаш да му дадеш шанс) да се разделите за дълго време, примерно 1 или 2 месеца.Не се дръж добре с него, ако след това не стане по-мил към теб и не ти се кълне в любов мисля, че трябва да преминеш към фазата на забравянето му.В никакъв слушай не си мисли ,че животът е спрял за теб и в никакъв слушай НЕ МИСЛИ ДА ПОСЯГАШ НА ЖИВОТА СИ, това е най-глупавото нещо, което може да се направи за човек , който не държи за теб(въпреки че аз съм го правил). 2014-03-09 #73 Еси Здравейте от мен. Пише едно отчаяно до болка момиче. Чувствам се толкова слаба и безпомощна, че едва мога да споделя. Но имам нужда. След връзка 6г и половина виждам че е неизбежна раздялата с любимото ми момче. През годините имахме проблеми, предимно породени от разлика в характерите. Въпреки това любовта ни беше уникално силна. Навсякъде бяхме заедно, всичко правехме заедно. Затварях очите си пред дребните спречквания. За мен те бяха наистина дребни. За него бяха индикация, че не сме един за друг. Казвали сме си милион пъти 'край', но не сме издържали и 2 дни разделени. До момента, в който не ми каза, че обича друга... Ден преди нова година. Въпреки това бил объркан... 2 дни след Нова година (2.01.2014) ми каза, че не може без мен и иска само мен... Как да не се поддам? Как да не простя?? Обеща ми куп неща.. Но ето че към момента получавам отново 'аз ти казах, че искам да се разделим'. Зная какво трябва да направя. Отдавна е ясно. Но не мога! Не мога повече да плача на рамото на приятелите си. Вдигнаха ръце от мен. Дори те не ме гледат с уважение, щом му простих изневярата. Виждам в погледите им 'ти си виновна'. Страх ме е и че не ставам по-млада.. на 26г съм и така мечтаех за семейство с него. Не мога да си представя живота без него и давам всичко, което давах на друг, да започна отначало с друг, да мечтая за всичко ценно в живота си с друг.. И боли от това, че той си представя живота с друга, че може да е толкова рационален, когато е намесена любов, като нашата.. Защото вярвам, че ме обича.. Имам нужда от вашата подкрепа и помощ - вие поне знаете какво е и колко безпомощен и ирационален можеш да бъдеш в такъв момент. Наистина ме е страх от болката, която изпитвам. Нетърпима е... 2013-12-29 #72 Andi Аз преживях раздяла, с моята приятелка. Скъсах с нея, тя ме дразнеше известно време след това. Имам си психологични натрапливи проблеми. И някак се активираха, и това ме много обърква дали не искам да съм с нея. А дори не съм сигурен че е човека за мен. А също вече си има и приятел. Сабирахме се 2 пъти след като се разделихме. За по много кратко време, но някак и бях загубил доверие като ме замени толкова лесно с друг. А сега има и втори това стана за 2 месеца. Чувствам се като пълен глупак, защото аз скъсах с нея и после се разколебах заради дразнението дето ми налагаше. И в последно време не мога да ям, да спя и да си уча уроците в университета. А напуснах и работа за да мога да уча. И сега съм в някакъв капан, и не спирам да си мисля за нея за капак на всичко. Моля ако някой може да даде съвет или да каже нещо успокоително защото вече се чувствам мн. зле. 2013-12-29 #71 Радо Е,явно се случват такива неща,само който го е усетил знае.Болката е неописуема когато най-човека за теб ти съобщи немислимото.Аз съм мъж и имах 16г. брак ,страхотно дете и един ден след толкова време,давайки всичко каквото си помислите,всяка минута само за тях .Моята прекрасна жена ми каза ,че има връзка с шефа си .Аз даже не подозирах ,правила го е докато съм бил с детето!Е КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕШ ТАКОВА НЕЩО? Няма лек !А моята любов е неизмерима към двамата!Разбирам всички които пишат .Сега От най-богат(не финансово) се превръщам в развалина .Молбата ми е ,преди някой да развали чуждото семейство или своето,да помисли много добре.Обичайте се........................!Само това има значение! 2013-12-16 #70 Люси Мили момичета и при мен е така, след 14г прекрасен (поне аз така го виждах) семеен живот. Разяждам се от... не знам как да го нарека това чувство. Минаха 3 месеца, но има дни, в които сякаш се случва сега... много е болезнено! Знам, че всичко което изчетох, и се опитвам да правя, засега не помага... 2013-12-14 #69 Еми Здр Ели в абсолютно същата ситоация съм,дванадвсет години на вятърт и две прекрасни малки принцеси и всичкото това заради някоя разбивачка на семейства и аз съм мн объркана ,но всичко се върща всеки ще си плати сметката   2013-10-25 #68 Eli Разделяме се със съпруга ми след 12 год. връзка заради друга жена.И се чудя и сега на къде?Имаме две дечица които ни свързват постоянно.Как мога да го забравя , като ще го виждам постоянно?Всяка вещ в къщи ми напомня все за него,всяка песен всяко място всичкоооо. Знам ,че в момента трябва да се стегна ,мобилизирам и да гледам само напред заради мен и децата.Но е многоо трудно.Как се прощава след такова предателство. 2013-10-15 #67 Yana В никакъв случай не е навик 2013-10-15 #65 Yana А ако работите заедно и го виждате всеки ден, кое би помогнало? Това утежнява още повече нещата. И може би поради тази причина се разделяме вече за трети път - просто не можем да преодолеем чувствата си, като се виждаме всеки ден. 2013-09-06 #64 Боби Не мога да преодолея една раздялата. Връзката ни продължи години. Сега той иска време, за да се случат нещата по естествения начин. Страхувам се, че иска всичко да приключи окончателно. Непрекъснато плача. Не разбрах какво стигнахме до тук. Искам да си го върна. Липсва ми ужасно . Има и други жени. Това допълнително ме побърква. Търся го. Винаги ми каза, че ме обча и не знам това надежда ли е или раздялата. 2013-04-18 #63 anna няма да си посегне никой но когато не сте го изживяли не знаете какво е не ви го пожелавам никой няма право да съди другия всеки го изживява по свой начин 2013-04-17 #62 Ехо О боже, последните коментари са потресаващи, пък и не само.. Това са много леки работи.. Тази страница не е ли с ободряващ ефект? Мисля, че всеки би трябвало да сподели, кое му е помогнало и го е накарало да се почувства по-добре след раздяла? Какви са тези черни мисли, че нищо не лекува.. Ако го прочете човек след раздяла може и да си посегне, толкова много негативизъм.. Не е това правилната крачка към нещо по-добро, а напротив! Мисълта, която на мен ми помага винаги е "И това ще мине.." 2012-11-27 #61  nikolai е не нети предлагам ништо такова далече сам од тази мисал заклевам се просто меил в които можеш да ми пишеш каквото и да било без да се 4ете от всеки сажаливам ако сам се изразил по друг начин и не си ме разбрала правилно така е и аз не сам готов то ште си е направо насила а нестава така по това се разбира много за човек 2012-11-27 #60 anna била съм интимна с него и а аз съм учена да правя секс само с 1 а ако се съглася с друг нарушавам обета 2012-11-27 #59 nikolai не в този смисал просто вав форома всеки чете и незнам дали е добронамерен не смеиа да кажа всичко но може би си права така и други четат и обмениат опит но все пак ако решиш аз ште ти дам моиа меил 2012-11-27 #58 anna още ми е рано да предприема стъпка да се виждаме 2012-11-27 #57 niki ако искаш можем да си разменим имейлите така можем да си кажем много повече 2012-11-27 #56 anna да Ники разбирам те но по интернет не става намери друг начин да ходиш някъде на партита концерти театри и други мероприятия защото по интернет няма такива които искат и срещи 2012-11-27 #55 niki не мислиa и да опитвам за момента просто търся сродни на мен хора и да намеря приятел най ве4е след това нещо пов4е 2012-11-27 #54 anna благодаря не слушай другите които ти казват да опиташ с друга направи го само когато си напълно готов 2012-11-27 #53 niki успокояваш ме само като пише камо ли ако си говорим ти си добър приятел 2012-11-27 #52 anna преодоляла трудно да се каже не мисля за момчето но не мога да започна връзка с друго не се чувствам готова за това освен това тук не може да намериш хора с които да се срещаш в интернет не попадам на сериозни казвам ти го за да не хабиш излишни нерви 2012-11-23 #51 niki много дълго период радвам се че си преодоляла по голямата част от разочорованието аз сега съм явно в начален стадии които е много болезнен 2012-11-23 #50 anna 3 години и едва сега отминава 2 месеца е малък период докъм 2 -та година е ужасно после отминава не си давай парите за психолози не помагат нищо бъра бъра 2 чадъра вземат си парите а ти не се чувстваш по-добре 2012-11-23 #49 niki при теб колко дълго продължи аз страдам два месеца и всеки ден се засилва все повче 2012-11-23 #48 anna изживяла съм го същото и зная трябва дълго време преди да успееш да се съвземеш 2012-11-23 #47 niki бях толкова общителен и забавен човек а сега не успявам да говоря правилно какво остава за правописа ,диди извини ме анна благодаря ти за подкрепата 2012-11-23 #46 anna не си заслужава да скърбиш за такъв човек казвам го от личен опит а за правописа не е важен в случая така че Диди засрами се за забележката на момчето му е тъжно 2012-11-23 #45 niki знам но толко ми е смотано и не обръщам изобщо внимание на това в главата ми е пълен хаус 2012-11-23 #44 didi Човече, Niki, имаш толкова много правописни грешки, че може да му презлее на човек 2012-11-23 #43 niki според вас такъв 4овек дали наистина заслуjава да скаrбиш за него,незнам подлоста си по хората но ние я разбираме последни 2012-11-23 #42 Anna точно това е жалкото жертваш се губиш приятелства заради някого а идва ден в който разбираш че не си заслужава 2012-11-22 #41 niki ако някой знае социална меja ,или група която се събира на някое местеце да си споделя ,да се опитват да проодолеиат такива трудни моменти като някакав клуб така казано моля да ми пише благодаря predvaritelno 2012-11-22 #40 niki про4етох вси4ките коментари намерих много сходни ситуации с моята действително много е трудно аз самия не намирам на4ин да я забравя незнам сигугно съм някакав мазохис немога да се разделя с ништо нейно .заради нея изоставих вси4ки бивши приатества с jени заради нейната ревност а сега нямам никакви контакти заради пренебрегването по време на връската ни и го намирам за грешка трябва да създавам вси4ко от на4ало но е много трудно всеки ме васприема като jертва и 4е то4но това заслуjaвам не обръщах внимание на други моми4ета за де се 4увства тя спокойна но така съм се прецаках а в същото време тя си е дебнела своя момент казва ми 4е мейду нас нещата не вървели защо бяхме заедно три години тогава незнам питам се всеки ден ,в момента в които срешна друг и дойде гениалната мисъл 4е ве4е немойе да с мен и 4ак сега разбирам 4е просто не е искала да сама искалае сигурност та да направи тази кра4ка подло а 2012-10-19 #39 Анна ще си хванеш но ти трябва време да осъзнаеш нещата при различните хора това време е различно 2012-10-18 #38 Ангел Според вас ммм мислете ли че е трудно да се хване друго момиче след като си имал връзка 4години ????? защото при мен нешо такова е на път да стане и много е така съм мислил дали е възможно да си хвана след време друга мацка ама единствения проблем при мен е че немога е така да отида и дасе запозная с някое момиче се нешо ме спира и точно за това един вид съм се притеснил2012-10-08 #37 Ангел Исках дави благодаря на всички за помоща сега наистина се чуствам нов човек друго си е като вече не се филмирам и най вече за това че човек дори и да остане сам край живота свършва направо се срамувам от себе си нищо че съм на 23  2012-10-07 #36 anna и хиляди причини могат да се изтъкнат но не и несходство в характерите 2012-10-07 #35 anna не съм гевендия за да опитам с друг по-добре сама до живот отколкото с друг то е равносилно на смърт 2012-10-07 #34 Най трудния период Разбира се , че времето лекува може по някога да се сещаме за този човек , но времето лекува на 100 процента. А след като си намерил и друг човек в живота всичко се забравя. Трябва да разберем едно колкото и да ни е трудно щом сме се разделили не сме били един за друг хубост на сила не става. Трудно е много пожелавам на всичките по малко болка в такива моменти включително и на мен самата ))2012-10-03 #33 anna не лекува времето болката е до гроб по-добре сама отколкото с друг ти изказа мнение но е твое лично уважавам го но не съм съгласна с него 2012-10-03 #32 ANNA прилича ти на един и същ човек но не е 2012-10-02 #31 Alex Абе Ангел и Анна и различните им псевдоними ми приличат на един и същи човек Иначе... Лекува времето, но трябва пълно откъсване от човека... Дори най-малкият контакт просто няма да позволи да се откъснете.. 2012-09-25 #30 anna няма да ти каже не бъди мнителен 2012-09-24 #29 Ангел еми опитвам се да нея ревнувам и съм и дал свобода ама ми е трудно чуствам се като глупак и аз нз как даго кажа постоянно я мисла просто ме е страх да неми каже че вече неме иска зашото нз какво ще права 2012-09-24 #28 anna не я ревнувай дай и свобода запази си връзката с нея ако я обичаш 2012-09-24 #27 Ангел аз в момента несъм сам хода с момичето което обичам много но ми призна че се била целунала с някъв си и ме е шубе да нея загубя защото после ще ми е много трудно страх ме е дане направа няква глупост и просто си мисла че след нея няма да мога даси намеря друго момиче2012-09-24 #26 anna не се влияй от други имай собствено мнение 2012-09-24 #25 Ангел Anna съгласен съм с това което си написала но въпроса е там че се влия от приятели колеги където са по големи от мен а си нямат приятелки и сички се оплакват от това че немогат даси намерят защото като ходат с някоя и като разбере оная кифла че зима еди колко си пари и че няма кола и ше ходи до нея с метрото или реис и т.н и сичко отива подяволите така че мен реално това ме притеснява че никога няма да имам момиче защото не изкарвам много пари и кво ще доиде дами мрънкя ее за кво си ми като не изкарваш много пари как ше гледаме дете и така 2012-09-21 #24 ANNA Ангеле виж то е до човек и аз нямам пари но това не е решаващото във връзката нито че нямам кола това е материално не духовно за мен във връзката с момче е важно духовното не материалното 2012-09-20 #23 Ангел Еми добре съгласен съм с написаното ноо немога даси обясна само едно нешо зашо толкова момчета са сами и постоянно чувам да говорят че си нямат приятелка защото нямат много пари аа нито са киорави,сакати,грозни и т.н ето както и аз нормално свестно момче съм нямам самочуствие изкарвам някви пари за сметки и квоо постоянно дасъм си сам тззз 2012-09-20 #22 ANNA браво госпожо така е времето не лекува а съм съгласен и с другите неща 2012-09-20 #21  Десислава Ив. Симеонова До Ангел, Дидо и Йовко Имах 7 -годишна връзка, на която сама сложих край. Защото: нищо не се случваше, момчето не планираше сватба/деца/живеене под един покрив (твърдеше, че ще му се случат тези неща, когато стане финансово стабилен - в момента той е в Канада, изключително е "стабилен", но е сам). А за една жена, поне за мен, това е от първостепенно значение. Главното е между двамата да има любов, чиста и силна, но следващото по "важност" е партньорите да гледат в една посока и житейските им стремления да не са коренно различни. И, да, времето не лекува, особено ако става дума за загуба на най-любимия. 2012-09-19 #20 Ангел Здравеите значи хода с една мацка вече 4години но преди няколко месеца ми призна че се била целунала с друго момче аз и простих ноо някак си ме измъчва тази мисъл че един вид след нея аз повече никога няма да мога даси намеря момиче защото не взимам много пари нямам кола и просто ме е страх да не си остана сам 2012-08-01 #19 Aya Йовко, това, че многократно сте се разделяли и събирали, те кара да се надяваш отново, нали? Но пък е показателно, че във връзката ви нещо куца. Спри да се надяваш. Защото има вероятност тя да се върне от съжаление към теб, както сигурно го е правила и преди. А това не е любов. И после пак да се стигне до раздяла. Ще преживяваш, ще се измъчваш отново и отново.. Дали би искал да се чувстваш изоставен.. отново? Дали би искал тя да се върне, защото те съжалява, а не защото те обича? Помисли си добре. Ти избираш как да се чувстваш и какво да правиш. Нещата не зависят от никой друг, само от теб. Искаш ли да обичаш някой, който също те обича? Само ако се отърсиш от зависимостта на настоящата "токсична" връзка, ще откриеш това, което търсиш. Уважавай себе си, цени се и не позволявай живота ти да зависи от някой друг. Той е само твой и ти решаваш как и с кого ще го изживееш. Желая ти много сили, упоритост и постоянство, за да преодолееш състоянието, в което се намираш. 2012-07-07 #18 йовко Преди седмица приятелката ми,с която имахме 5-годишна връзка ме изостави с думите "Не те обичам вече".Много ми е тежко и болно,защото съм дал всичко от себе си за тази връзка.Само мисълта,че тя ще е в прегръдките на друг ме влудява.Някакси не мога да го превъзмогна.През тези 5 години сме се разделяли няколко пъти и то все сериозно, но аз не можех да го превъзмогна и се погубвах ден по ден,отслабвах психически не бях добре,разболявах се и всичко това се повтаря.Подяволите не мога да я забравя знам,че времето лекува,но когато сме били разделени 3 месеца с всеки изминал ден ставах все по-зле.Намерих си хоби,научих се да свиря на класическа китара,но пак не се подобрих.Вече мисля или да се напивам по цял ден или да сложа край на живота си. 2012-07-06 #17 Милен Еххх тази любов 15 годишно лапе съм но сам плакал много за момиче 2012-06-23 #16  Катя Ихчиева Ангел, може да не ми вярваш, но те разбирам. Не забравяй, че животът продължава. 2012-06-21 #15 Ангел прости че пиша ще го правя с други хора но не с която искам 2012-06-20 #14 Катя Ихчиева Ангел, истината е, че времето не лекува само. Нужно е и ти да направиш нещо в тази посока. Тоест дай си шанс за нов живот. Не сграбчвай миналото. Защото предстоят много хубави моменти. Но единственото нещо, което можеш да направиш, е да промениш настоящето, за да промениш бъдещето. Прави неща, които са ти нетипични, занимавай се с различни хобита, запознай се с нови хора. Ако успееш да отвлечеш ума си от спомените, значи си победил. 2012-06-20 #13 Ангел времето не лекува това е истината 2012-06-20 #12 Катя Ихчиева Привет Дидо, дано след като са минали няколко месеца, да си по-добре. 11 години е дълъг период и вероятно раните няма да заздравеят толкова бързо. Надявам се да споделиш какво все пак те мотивира да се будиш сутрин. Можем да се научим да виждаме хубавите неща в живота. Просто е нужно усилие. Това, разбира се, не успокоява, но времето наистина лекува. За някои просто е нужно повече. 2012-02-10 #11 Дидо Много боли. Разделихме се с приятелката ми след 11 годишна връзка. Ей така изведнъж тя го реши, нямали сме бъдеще заедно. И това след толкова години. Още съм каот в шок. Не знам на кой свят се намирам. Нямам стимул за живот, а имахме такива планове. Не знам дали ще мога да го превъзмогна някога. Поне сега така си мисля. Просто не знам какво ще правя. Не се радвам, че се буда сутрин... 2011-11-30 #10 Ангел Божиков браво Незабравке само ти казваш истината колкото повече време минава болката става по-силна а не както пишат предните че минава това са глупости 2011-11-30 #9 незабравка и след 7 години болката не стихва 2011-11-19 #8 anna b жалко е че жени но проявяват жестокост ако знаете каква ми е мъката няма да говорите така и жалко е че влязох тук не намирам разбиране 2011-11-19 #7 anna b не гледам сапунки глупости говорите но към втората любов не мога да изпитам никакви чувства а и съм моногамен 2011-11-18 #6 Дени Янакиева И какво от това, че си тръгнала любовта - първата. И защо се предава такова значение на числото 1. Логично е, че нещо като е за първи път да ти останат повече впечатления, но безкрайно глупаво е да се спираш с подобни мисли да изживееш още много прекрасни моменти. Много сериали и сапунки гледате. Не се умира. 2011-11-18 #5 anna b в край на краищата първата любов е първа втората втора не е същото съжалявам че влязох тук макар от жени не получавам разбиране 2011-11-18 #4 Катя Ихчиева Доказано е, че можем да обичаме отново. Всеки е уникален, затова не може да се повтори първата любов, но втората любов може да е по-различна, по-силна и обогатяваща. Ние постоянно се променяме и във всеки етап от живота си срещаме хора, които ни допадат. Две години е достатъчно дълъг период, за да оставиш първата си любов. Не съм психолог, не мога да ти дам съвет. От човешка гледна точка говоря и от личен опит. Раздялата не е край на живота, а ново начало. Анализираш грешките в преминалата връзка и се стараеш да промениш в себе си това, което те дразни у другите. Защото със сигурност и ти не си перфектен. Рано или късно някой друг ще ти направи впечатление и ще разбереш, че всеки има втори шанс, стига да си го даде 2011-11-18 #3  angald друг но не си заслужава не е първата любов някои успяват от раз а аз не съм такъв 2011-11-17 #2 Катя Ихчиева Предполагам при някои хора става по-бавно. Никой не обещава, че няма да боли. Но ти имаш избор. Остави този човек да си върви. Ако наистина си го обичала, го пусни да си тръгне дори от мислите ти. Най-важното е да продължиш напред. И има още нещо - казват, че клин-клин избива. Може би се огледай за друг човек, който заслужава твоето внимание, уважение и любов. |
 Демисексуалност - когато интимността идва с истинската любов
В наши дни сме превърнали секса в спорт, от който не би трябвало да се срамуваме. Много от нас го избират...
  Да си първокласник - то не е шега
Независимо дали искаме, или не, дали я чакаме, или не, датата 15 септември неизменно настъпва. И ако...
 Все на мен ли?
Често чуваме оплакването: „Мъжете са ужасни“, казано от жени или обратното - „Жените са ужасни“, произнесено...
 Тормозът в училище
Този текст е част от наръчника за родители "Как да предпазим детето си от престъпление" на МВР. Целият...
 Рамки за примамки - II
Рамките примамки са един олекотен вариант на стереотипите. Във всяка държава, във всяка обществена сфера...
 Как да пазаруваме, без да има детски сълзи?
Когато ходите с дете на баня, казват, можело да ви изяде сапуна. Разходката по магазините обаче излиза...
 Похвалите към детето
Сигурно помните приказката за дърваря, мечката и лошата дума. Вероятно често пъти сте казвали: “Нямам...
 Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
Труден ден на работа, проблеми с прекия началник, после трафика, съседката от долния етаж, която продължава...
 Най-неустоимото бельо през първата любовна нощ - II
Ето и няколко съвета, които ще ви бъдат полезни в избора на най-подходящото бельо за вълнуваща любовна...
 Манипулаторите в нашето ежедневие
Манипулаторите около нас може да са различни типове, но всичко с тях се свежда до едно - някак успяват...
 Любов или приятелство?
Понякога става така, че имаме чувства към някого, без да знаем дали той ни отвръща със същото. И така...
 Да събудим сексуалността си
Когато стане дума за страст, секс, обикновено говорим за връзки – как да запазим страстта по-дълго, как...
 10 идеи за здравословен обяд на ученика
Здравословното хранене на децата в училище не е мит. Тук можете да видите 10 безплатни идеи с рецепти...
 Детето предпочита баба си
"Не просто баба си! Свекърва ми!!!"
С тези думи ме посрещна приятелката ми Мая - майка на едногодишен...
 Опасността да се влюбиш в приятеля му
За повечето такава опасност звучи еретично и то с основание. Почти гарантирано тя поражда много повече...
 Отличителните белези на идеалния мъж - II
Да бъде най-добрият в работата си
Или най-малкото да се стреми към това. Докато на нас жените, натоварени...
 Страхът от старостта
Всяка епоха има своите страхове. Древните хора тръпнели от зловещите гръмотевици вярвайки, че божествата...
 Моминското парти
Моминското парти вече е неделима част от всяка сватба. Дори да сте избрали традицията с всичките й ритуали,...
 За и против детската градина - II
Защо не бих записала детето на детска градина, ако имам възможност да го гледам вкъщи?
Детската...
 Любовен триъгълник – аз, ти и домашният любимец?!
Появата на трети в двойката логично буди напрежение… и то не само, когато става дума за трети в любовен...
 За дефлорацията и хората
Коя ли от нас не се е разтапяла, когато някой галантен джентълмен й е поднасял цветя? Жестът на подаряването...
 Враговете на добрия секс
Сексуалното желание може да бъде както непобедимо, така и изключително крехко. Често само едно обстоятелство,...
 Детето и правото му на избор
Животът често ни поставя в ситуации, когато е необходимо да направим избор. Качеството - да можеш да...
 Парти в чест на бъдещото бебе
Ние българите сме суеверен народ. От поколение на поколение се предават всякакви ритуали и заклинания...
 Как да обезопасим дома за прохождащо дете
Ето, че малкият пътешественик е направил първите си стъпки.
За него те са огромен скок към независимост,...
 Провалът – разочарование или мотивация
Когато се провалите в нещо, мотивирате ли се още повече за постигане на по-добри резултати, или разочарованието...
 Ужасът на мама – детето пак не иска да яде зеленчуци
В ерата на вредните храни - вафлички, пръчици с подаръци, близалки-играчки, кроасанчета в цветни опаковки,...
 Смело с бебето на път
Да събираме спомени и приятни моменти, да срещаме хора по време на път са едни от най-стимулиращите преживявания...
 Коктейл от приятели - I
Той отново ще работи до късно. Бялата риба с бадемов сос, която приготвях през последните 3 часа, така...
 Ритуали от началото на връзката, които да задържим във времето
Има ли рецепта за щастие, когато сте двама? Обикновено сами за себе си знаем кои неща ни правят щастливи...
|
|
| Здраве Красота Мода Моят дом Двама+ Кулинария Време за мен | RSS Реклама Контакти |
Добави в любими
Отпечатай
Изпрати
Виж всички 182 коментара