Да надникнем в мъжкия мозък

Често упрекваме мъжете, че са безотговорни или безчувствени. Опитваме се да ги променим, да им “дадем” малко от нашата емоционалност, да ги направим по-загрижени и нежни. И макар да знаем, че е твърде невъзможно, много често не си даваме сметка, че силният пол не е толкова по-различен от нашия. Просто мъжете са тези, които възприемат нещата малко по “по мъжки”, без прекалени страдания, но това в най-малка степен означава, че те са безчувствени същества, не обичащи достатъчно жените или децата си. Всъщност, има няколко неща, над които може би никога не сме се замисляли по отношение на половинките си, а се оказва, че те са твърде интересни и доказани твърдения относно мъжкия мозък.

На първо място това е емоционалността. Скорошно проучване доказва, че мъжете не само, че не са по-малко емоционални, а напротив- че са по-емоционалният пол. Доказано е, че малките момченца са по-експресивни от малките момиченца. Така, че следващият път, в който обвинявате партньора си в бездушие, замислете се за вероятността той просто да не иска да покаже чувствата си и си избийте фикс идеята, че “той не е такъв, защото е мъж”.

На второ място идва ред на съчувствието. И тук един много изненадващ ни, но доказан факт- мъжете са по-склонни да проявяват съчувствие. Те усещат и реагират много по-бързо от жените, когато някой е напрегнат и нещастен. След това, обаче се стремят да променят това по някакъв начин , а не просто да стоят и да се вайкат с въпросния човек. Ние жените понякога драматизираме доста повече от необходимото.

Следва страхът от самотата. Оказва се, че той е по-силно изразен при силния пол. Това се дължи на факта, че мъжете по-рядко търсят помощ, за разлика от жените, а това в много случаи води до задълбочаване на самотата им. От там пък идва по-голямата им уязвимост в миговете, в които се чувстват самотни.

Не веднъж сте се замисляли за начина, по който мъжете се справят с родителството, нали? Голяма част от нас жените не рядко недоволстват, че половинките им не са достатъчно отговорни към децата и не им обръщат необходимото внимание. А и много от нас ще признаят как не откъсват поглед от детето си, дори когато то играе с баща си. Това разбира се, не означава, че мислим, че мъжете не са способни да бъдат добри родители, но нали затова сме майки- за да се безпокоим за всичко. Силният пол има специфичен начин за игра с децата, който е по-спонтанен, по-грубоват, някак недодялан и с повече предизвикателства. Оказва се обаче, че благодарение на него малчуганите усвояват повече умения за справяне в живота и развиват по-голяма увереност. Вероятно мъжете могат да бъдат и по-добрите родители?

Нещо много важно, което често ние жените не разбираме, но което е много силно изразено по природа във всеки мъж. Мъжете са много силно териториални- защитават територията си подобно на представителите на животинските видове. Еволюционно погледнато, голяма част от ролята на мъжа е да защитава своя ареал.

Не знаем със сигурност дали мъжете са по-емоционалните или по-териториалните. Но в интерес на истината те не са много по-различни от нас. И не могат да съществуват заключения от сорта на “жените са по-грижовната половина на човечеството” или “мъжете не искат да се женят”, защото всичко е много индивидуално.
Със сигурност побаче общо нещо между нас е, че всички, независимо от пола ни, търсим обич и разбиране. И само тогава, когато ги намерим, си даваме сметка колко сме различни или еднакви.