"Детето ми се срамува от мен"

Не е нужно да ви го казва, но вие го знаете. Начинът, по който ви игнорира пред приятелите си, как не отвръща на погледа ви на публични места и предпочита да не сте рамо до рамо. И да, става дума за прекрасната възраст на пубертета.

Нищо не е в състояние да нарани толкова много родител, колкото срама на собственото му дете от него самия. Искано, раждано, гледано, кърмено, ден след ден. Всички болести, всички първи неща – първи зъб, първи рожден ден, първи клас и ние сме все там, до тях. С цената на какво – ние си знаем, но има ли смисъл да го изтъкваме? Не! Само можем да се надяваме, един ден сами да разберат какво е.



Пубертетът е периодът в живота, в който децата стават възрастни и за да стане това, те трябва да се освободят от родителския авторитет, който ние така грижливо сме градили до този момент. Колкото е по-силен, толкова по-тежко преминава всичко. Тогава те се обръщат към своя приятелски кръг като най-близкото място, където да потърсят и градят своята самоличност. Дотук добре, но какво се обърква?

Децата опитват различни начини да се освободят от нас, понякога прибягват до печални крайности. В объркаността си каква стратегия да имат към нас, в собствената си несигурност, случва се така, че ни нараняват по начин, за който знаят, че боли – любовта ни към тях. Къде съзнателно, къде – не. Намразват музиката ни, приятелите ни, критикуват принципите ни, тръшкат врати, бягат от дома – всичко, за което знаят, че ще ни заболи.

Увлечени от връстниците си, те отдават значение на външния си вид, на кодовете за достъп в определена среда. В повечето случаи в техните очи сме старомодни, с остарели маниери и скучни лафове. Дори и да имаме приличен вкус за каквото и да е, децата няма да го харесват, но докато едни си кажат. „Мама е старомодна и скучна, но добре, какво ме интересува, важен съм аз” и ще игнорират, други ще ви се подиграват и ще ви намират смешни.




Да си върнем доверието на тинейджъра

Постарайте се да опознаете вашия тинейджър с всичките си възможности и без предразсъдъци, насмешка. С кой дружи, къде ходят, какво слуша или чете. Без познание няма да как да намерите подхода към него.

Не се паникьосвайте и запазете спокойствие. Ако целта на детето ви наистина е да ви нарани, то не трябва да разбира, че я е постигнало, нали. Защото това само ще го вдъхнови за още по-силни удари. Когато запазите хладнокръвие, вие не се държите някое дете едно от компанията му, а както то всъщност иска да се държите – като родител.

Не изменяйте на себе си. В желанието да заслужат одобрението на тийнейджърите много родители „се подмладяват”. Сменят гардероба, начина си на живот, приятелския си кръг и т.н. Това само ще докара допълнително презрение към „мама пък почнала да се прави на млада”. Лицемерието в докарването пред детето ще го подразни и ще затвърди мнението му, че възрасните са неискрени.

Но погледнете критично на себе си. Как се обличате, как носите косата си – изобщо – поддържате ли външния си вид актуален. Става дума и за вашето самоуважение, за начина, по който гледате на себе си – с грижа и любов. Ако обновите гардероба според вкуса си, разширите социалния си кръг и интересите си, това ще ви се отрази цялостно, дори и на брака ви.

И разбира се, поговорете с детето си по въпроса – спокойно и без обвинения, без самосъжаление „Аз всичко правя за теб, а ти как се държиш”. Обяснете му как се чувствате и се постарайте да се разберете мотивите му. Искреността може да го обърка и смути в началото, което е добър старт за хубав открит разговор. Може би ще забрави за миг тийнейджърското си позиране и самомнение и ще проведете един искрен, пълноценен диалог.

Преди всичко – не оставяйте нещата така. Детето ви да ви отбягва, да се срамува и да ви иронизира. Това може да отмине и да е само настроение, но може да е знак за скъсаната връзка помежду ви.