Как да възпитаме мъжа - I

Най-често любовната ладия се разбива не от големи катаклизми, а от най-обикновените битовизми. В този смисъл празното руло тоалетна хартия, може да се окаже много по-голяма заплаха за семейното щастие от съпружеската изневяра. Докато все още не споделяме битието си с любимия, винаги се заричаме, че каквото и да става , няма да станем като “онези истерични жени”, но само след няколко месеца съвместно съжителство, „миличкият” започва да ни лази по нервите.

Навикът е като втора природа. Веднъж създаден е много трудно да бъде променен. Затова не трябва да приемаме като лична обида, факта че за пореден път благоверният отваря пакета със захар, така както не трябва (според нас) или захвърля чорапите си на пода. Той не ни прави напук, дори най-вероятно не регистрира съзнателно действията си. Затова е толкова трудно да разбере какво точно ни дразни. Често дори ние самите се затрудняваме да обясним, но въпреки това продължаваме да се сърдим.

Всъщност не сме виновни нито ние, нито любимият. Причината за неразбирателството е късната възраст, в която обикновено узряваме за семейно гнездо – над 25-30 години. Дотогава вече сме си изградили определени навици и стремежът на другия да ни откаже от тях, приемаме като посегателство над собствената ни личност. Сигурно често сте чували от вашата баба, че вие сте тази, която трябва да се нагоди към мъжа. При нея това е станало леко и естествено, защото се е омъжила в крехката възраст преди 20. Тогава все още характерът и възгледите за живота са неоформени, а навиците могат безболезнено да се моделират.

Днес обаче се случва точно обратното. Още преди да се задомят, жените създават свое домакинство със строго установени правила. Затова мъжът е този, който трябва да се нагоди към тях. Но как това да стане, без да посегнете на човешкото му достойнство? Обикновено ние жените си служим с постоянни упреци. Този метод обаче е не само неефективен, но и направо зловреден за отношенията в двойката. Да пуснете всичко на самотек, с надеждата да се получи от само себе си? Опасявам се, че в този случай, ще трябва да почакате до края на живота си. Необходима е друга тактика.

Когато говорим за възпитание, първият образ, които изниква в съзнанието ни е този на майката. Именно от нея трябва да вземем пример. От една страна тя възпитава детето си с търпение и любов, от друга – не се помайва, ами от невръстната му възраст се залавя със задачата. Така и ние трябва да започнем с възпитанието на любимия още от първия ден на съвместното съжителство. Повечето жени се присещат за това по-късно, когато в мъжа вече е узряло твърдото убеждение, че миенето на чинии и другите домакински задължения изобщо не му влизат в работата. А оттук нататък да промените тази нагласа, би означавало междуполова война – битка, в която победители няма, а предизвиква само безсмислена враждебност и отчуждение.