Когато емпатията се превърне в проблем

Днес терминът "емпатия" е много популярен и се въвлича в какви ли не контексти. Като цяло се утвърждава, че да си емпатичен човек, значи си по-осъзнат, по-щастлив от това познание, което интуитивно придобиваш за хората. Емпатите са чувствителни хора, които могат да се настройват на чуждите вълни, без дори да могат да контролират тази съпричастност и разбиране. Може ли обаче емпатията да навреди на притежателя си и кога става опасно да сме твърде емпатични?

Емпатията като своеобразно "откритие" (макар че не е нищо ново) напоследък се появи като отговор на много сериозен дефицит в общуването - невъзможността да се свържем, да бъдем съпричастни и да дадем утеха. Държим се все по-арогантно, бездушно. Но все по-вече хора от бизнеса и от обществената сфера разбират колко е важна емоционалната интелигентност и то точно този много фин пласт в нея - способността да се поставиш на чуждо място, да съпреживееш.

А как да развием емоционалната си интелигентност?

От учители до топ търговци и мениджъри - всеки иска да подобри общуването си с другите и за възможно най-кратко време то е да колкото се може по-ефективно. Затова сега се изтъква как емпатията трябва да бъде развивана, как емпатичните хора трябва да се ценят, какво богатство са за всяка компания и колектив. Всичко това е чудесно, но дали по този начин емпатичните хора не се подлагат на твърде голям натиск?



Емпатите имат много богата чувствителност, която попива емоциите, настроението, вниква в ситуацията на тези, с които общуват. Това на емпатите им носи колкото ползи - толкова и вреди. Изтощително е, още повече когато става дума за негативни състояния като афект, агресия, депресия. Тези емоции попиват в емпатите и те ги приемат като свои.

Особено трудно е за тях, когато се налага да общуват с нарцисисти, его-маниаци и енергийни вампири. Може да се погледне на този топ хора като хищници, а емпатите са тяхната плячка. Общуването с този тип хора изцежда докрай силите им и те имат нужда от дълго възстановяване. Около хора, които лъжат или се преструват, емпатите обикновено блокират, защото не могат да уловят бързо истинската същност на човека. Най-добре е да избягват такива хора.

Как да противодействаме на нарцисистите?

Емпатичните хора прекалено отдадено се стремят да оправят чуждите проблеми. Желанието им да помогнат, човекът да се почувства по-добре, ги води в дълбоки драми, обвързва ги с чужди избори и нерядко към тях се отправят и обвинения. Те често се явяват страна в битки, които не са техни.

Един основен проблем на емпатичните хора е, че те не могат да се контролират. Нерядко срещат хора, които се държат зле с тях, но те все намират начин да ги оправдаят, да намерят добрата страна, истинската причина за това поведение. Липсата на контрол прави емпатичните хора уязвими пред злонамерени хора.



Емпатичните хора трябва да се учат да контролират това постоянно настройване на чужди вълни, за да запазят чистотата на своите. За тях е жизнено важно да казват "Не". На хора, срещи, истории. За да се съхранят и да могат да изявяват своята индивидуалност.

Как да отстояваме себе си по-ясно?

Емпатичните хора трябва да даряват с внимание по-близките си хора и приятели и да го ограничават към всеки срещнат. Да, случайните хора в живота ни понякога играят огромна роля в него и не бива да затваряме сетивата си за тях, но за емпатичните хора е особено важно да ограничават контактите си.

Емпатичните хора трябва да търсят такива, които ги ценят и обичат, каквито са. Които не се възползват от желанието им да помагат, да изслушват, да утешават. Хора, които вадят индивидуалността им на показ и просто ги обичат.

Емпатичните хора трябва да намират начини да се лекуват и възстановяват от срещи с токсични хора. Независимо по какъв начин - усамотение, общуване с природата, музика, разходки, сън. Но те трябва да отделят това време за себе си.



Емпатичните хора трябва да се учат да ползват тази дарба като социално умение - да я правят част от избора си за професия или среда, но и да я ползват като възможност за себеопознаване, авторефлексия. Каква полза има от нея, ако е неконтролируема, изтощителна и води до изгубване на собствената идентичност, Никаква! Даже напротив.