Сърцето не трябва да мечтае за нищо, което не е вътре в него

Ушите не трябва да слушат приказките на другите.
Устата не трябва да говори това, което останалите искат да чуят.
Тялото не трябва да се движи, както другите пожелаят.
Сърцето не трябва да мечтае за нищо, което не е вътре в него.

Сун Симиao

Може би си мислите, че това са думите на някой източен мъдрец и не сте далеч от истината. Сун Симиао е древно китайски лекар, а знаем, че в източната традиция болестите на тялото са краен израз на болест на духа. И немалко от тях са лекувани именно с мъдростта, които древните лечители събират по житейския си път.

Сън Симиао е може би най-известният древнокитайски лекар в дългата история на това изкуство. Живял е 581 до 682 година преди Хрииста по времето на две династии и упорито е отказвал да приеме поста придворен лекар, защото напълно в духа на Конфуцианството, е смятал, че лекарите трябва да служат най-напред на народа си. Още повече, че самият той е основал практиката и методите си на народната медицина.

Той остава в историята с много ценни идеи за здравето на човека и има принос в много области от медицината. Преди всичко, обикаляйки страната надлъж и на шир, той пръв въвежда теорията, че храната е лекарство. Много важна част от здравето е и физическата активност: "Една врата няма да завъди червеи, ако е постоянно в движение", но в същото време: "Ключът към здравето е лекото, но постоянно натоварване, без да се пресилваме в дейности, които не умеем."



В своя труд "Основни рецепти при спешни случаи, струващи хиляда златни монети" (652 г. пр. Хр.) той събира над 5000 рецепти от народната медицина. Цялото това огромно наследство е подробно описано и проучено и се превръща в безценно наследство на всички лечители след Симиао. Той издава и едно допълнение с още 2000 рецепти. Друг принос в дейността му е, че той пръв обръща внимание на женското здраве. Много от рецептите са за гинекологични болести, препоръки при бременност, аборт и тежки състояния.

На Сун Симиао китайската медицина дължи и клетвата на лечителите, която наподобява Хипократовата, но е близо 150 години преди нея. Тя поставя и етичните норми на лечителството на ново ниво и определя стандарти, към които се стреми всеки лекар и до днес: "За пълната почтеност на великите лечители":

"Великият лечител не трябва да обръща внимание на статус, богатство или възраст, нито трябва да пита, дали пациентът е привлекателен или не, дали е приятел или враг, дали е китаец или чужденец или сетне, дали е образован или не е. Той трябва да лекува всички наравно. Той трябва да прави така, все едно му е близък роднина."