Всъщност се справяте много по-добре с живота

Обземат ли ви мрачни мисли често-често? Може би сте убедени, че в живота хич не ви върви, особено на фона на сестра ви с новата й работа, колежката в офиса отляво, която скоро се омъжи, приятелката ви, която често пътува насам-натам. Сега ще ви убедим, че не всичко е толкова зле, колкото изглежда на пръв поглед и че вашият живот всъщност си струва усилията да не изпаднете в черногледство.

Да започнем с една уговорка, едно задължително условие – спрете да се сравнявате по този начин: "тя има това, аз го нямам; тя е такава, защо аз не съм". Колежката ви скоро се омъжи, да, но и неотдавна изгуби майка си. А вие, може и да не се разбирате особено с нея – все пак я имате, да е жива и здрава. Ценното за един е безсмислено за друг и обратното – успехът в една житейска област може да се измерва с отрицателен знак в друга. В повечето случаи – ние не знаем цялата история и нямаме никакво логично основание да сравняваме така. Но ако погледнем в по-широк план и се видим като частица от нещо по- голямо, част от човечеството, каквито сме, тогава ще намерим много повече поводи за благодарност, отколкото си мислим.

Ето, че сестра ви има страхотна нова работа. Значи все пак имате сестра или пък брат. Е, да й позавидите е малко или много човешко. Но я се замислете, че много хора, които са расли като само дете в семейството, мечтаят да имат брат или сестра. Това, че си имате толкова близък човек, това не е ли прекрасно? Колко сте преживели, колко време е минало, колко спомени имате през годините. Децата ви растат заедно, семейството расте и емоциите също. Обадете й се и я поздравете за новата работа, зарадвайте се за успеха й, а мислено или на глас, благодарете, че имате именно тази сестра.

Фактът, че имате сестра, води веднага друг факт след себе си – отраснали сте с майка и баща. Или поне с някой от двамата. Дори и да са разведени. В случай, че не познавате родителите си и сте расли в дом, пак има повод за усмивка – колко ли приятели ли сте намерили там...Семейството може да е доста широко понятие при определени житейски събития. Поради различни причини, според SOS Детски селища, в световен план има около 150 000 000 деца, от новородени до тинейджъри, които са изгубили поне един родител. Вие може би сте от онези щастливци, които са имали и все още имате двама живи родители, които в по- добрия случай са дали всичко, за да растете щастливо дете или поне да имате необходимия минимум. Обадете се и им благодарете.

Колежката се е омъжила и в момента се пръска от щастие и гордост с любящия си съпруг. А вие скоро се разделихте я с голямата си любов, я с поредното недоразумение в опит да я намерите. И вместо да се чудите как да реагирате на новината, първо погледнете от тази страна – имате колежка, значи имате работа. На фона на неотминаващата криза, емиграция и безработица – вие имате постоянен или пък не, но някакъв източник на доходи. Това ви дава свободата да си купувате храна, да си плащате сметките изобщо да си харчите парите, както сметнете за добре. Това е свобода, с която не всеки разполага. Икономически жените все още са твърде зависими от мъжете си, и то не говорим за жени от Близкия изток. Може да не харесвате особено работата си, но фактът, че я имате, би трябвало да ви даде някакво самочувствие. И вече ще успеете да се зарадвате за нея.

Щом имате работа, предполага се, че имате някакво образование. Може да не сте член на МЕНСА или IQ- то ви да бие тавана, но сте грамотни, имате базови математически умения или пък имате занаят в ръка. Достъпът до свободно светско образование е голям световен проблем, в Нигерия например насилственото изолиране на децата от образование е форма на робство. Знанието е свобода, която също не е даденост. Елементарната грамотност, възможността да четете книги и да плащате на касата в магазина, да имате личен подпис, с който да се идентифицирате пред света, е немалко постижение за днешния свят.

Приятелката ви много пътува, а вие се оплаквате, че сте се закотвили здраво у дома и от работа - вкъщи, от вкъщи – на работа. Ами я го погледнете от тази гледна точка – та вие имате дом. България, нашата страна, която е част от всякакви коя от коя по- черни статистики е на едно от челните места в света по притежание на личен имот на глава от населението. Може да е селска къща, полусрутена, но си е лично недвижимо имущество. А ако сте като повечето хора от развитите страни и живеете с ипотека или под наем, пак имате покрив над главата си.

И ако не можете или не искате да видите колко добре се справяте с живота - не се разбирате със семейството, нямате връзка, деца, работа, собствен дом, престижно образование, то имате нещо по- важно дори и от тях - имате себе си, свободата да бъдете себе си и ресурсите да създавате живота си.

Ако свикнете да разсъждаваме по-скоро така, вместо да мрънкаме или да сравняваме несравними неща и хора, ще открием със задоволство, че се справяме с живота по- добре, отколкото си мислим. А ако добавим семейството, което сами създаваме - любимия, децата, домашните любимци - те малък източник ли са на щастие?

От друга страна - достъпът до здравни грижи, телекомуникации, липсата (относителна) на медийна и политическа цензура, състоянието на мир, наличието на 4 сезона - все неща, които приемаме за даденост. Но дори изгревът след най- тежката нощ не е даденост - тя е избор.

Всичко добро или лошо, което ни се случва, е въпрос на нагласа. Не е нужно да искаме максимума, а да забелязваме, че имаме минимума, който за други е максимум. Този, който не вижда хубавото в живота, доброто у хората и малките чудеса на деня, той е обречен да е нещастен, сам се обрича. Този, който умее да благодари за тях и да им се радва - той е щастливец и животът за него винаги ще е прекрасен.