Не влизайте в капана на пасивната агресия

Гневът и недоволството са емоции, които всеки човек изпитва, но в съвременното “цивилизовано” общество адекватното им изразяване не е лесна работа. На всеки се налага в определени ситуации да премълчава, пренасочва или трансформира гнева си. Когато обаче човек системно маскира гнева си и го изразява само индиректно, включително и в най-близките си отношения, твърде вероятно е да става въпрос за пасивно-агресивен стил на поведение. Такъв човек може да изглежда изключително приятен, но да изразява враждебните си чувства по трудно доловими и дори парадоксални начини.


Как да разпознаем хората с пасивно-агресивното поведение?


Оплакват се от другите зад гърба им.

Пасивно-агресивните хора не са неспособни да изразят негативните си чувства към другите, а са неспособни да го направят открито. Много често те се оплакват на всички, освен на човека, от когото се оплакват. Този индиректен подход не позволява проблемите в отношенията да се разрешат и на практика съсипва отношенията.

Казват “да”, когато не го мислят

Тъй като избягват да казват “не”, хората с пасивно-агресивно поведение са склонни да се съгласяват с неща, с които всъщност не съгласни. Така че ако са приели да свършат нещо, в последствие те могат да се откажат, да “забравят”, да го отложат или просто да ви проглушат ушите с оплаквания, докато го правят с
нежелание.

Често влизат в ролята на жертва.

Тъй като имат усещането, че не контролират живота си, хората с пасивно-агресивен стил на поведение често се чувстват жертва на обстоятелствата или на определени хора. Те са много по-склонни да обвиняват другите, отколкото да поемат отговорност за поведението си. Пасивно-агресивните хора никога не възприемат неуспехите си като резултат от собствените си действия, а като последствие от гигантски заговор срещу тях с многобройни участници.

Цупят се, мълчат упорито или игнорират човека срещу себе си.

Когато гневът не се изразява вербално, той става по-интензивен и несъответен на събитията, които са го отключили. Способността на пасивно-агресивните хора да мълчат, когато са гневни, е феноменална и колкото и да ги разпитва човек, трудно може да разбере истинските им чувства и причините за тях. Като цяло поведението и “езикът на тялото” им са много по-показателни от това, което ще ви кажат. Така че ако физически усещате, че сте обект на тяхната враждебност и гняв, това най-вероятно е така.

Отмъстителни са.

Макар да избягват открита конфронтация, хората с пасивно-агресивно поведение са склонни да кроят и организират отмъщения срещу човека, който ги е наранил. Те нито забравят, нито прощават.

Манипулират и контролират хората около себе си.
Крайният резултат от тактиките им да се справят с гнева е това, че те съумяват да манипулират средата си, като съхранят у другите впечатлението за своята невинност и вменят на другите усещане за вина. Много често те разчитат на другите да изразят техния собствен гняв.

Те са саркастични.

Сарказмът е идеалното изразно средство за хората с пасивно-агресивен стил на поведение, защото им позволява да изразят враждебността си половинчато, маскирайки я като шега.

Макар да е удобно и социално приемливо, пасивно-агресивното поведение действа изключително деструктивно върху близките отношения. Справянето с директната агресия може да се окаже по-лесно от справянето с пасивните форми на агресия, защото те са по-прикрити, невидими и непредсказуеми. Логиката и плановете на пасивно-агресивния човек са тайни и изненадващи.

Ако наш близък, приятел или партньор предпочита да маскира гнева си по някой от гореспоменатите начини, е важно това поведение да не се насърчава и подхранва. Тези хора имат нужда от спокойни, открити и търпеливи хора до себе си, които да им разясняват собствените им емоции и да ги “приземяват”, като им помагат да боравят с фактите и реалността. Пасивно-агресивният стил на поведение е резултат от начина, по който е бил отглеждан съответният човек и от начините, по който най-близкото му обкръжение (в общия случай родителите) са се справяли със собствените си негативни емоции. Това са хора, които от ранна детска възраст са научили, че агресията им е нежелана. Промяната, разбира се, е възможна, но тя се случва постепенно, чрез самоосъзнаване и като резултат от цялостно психологическо съзряване.