Изгубени в храната

Дългият път на здравословното хранене
Пътят към здравословното хранене е наистина дълъг и трънлив. Освен с ядки, той е осеян и с доста противоречия, които не могат да бъдат отстранени с едно вълшебно „дотук бях, ще се храня разумно“. Подобна мантра е добра идея, но се нуждае от време, за да стане по-силна и все по-често да можем да се обръщаме към нея, когато навсякъде около нас хората дъвчат пици.
Темата за храната в нашия живот и за малко позабравеното й предназначение става все по-популярна, но въпреки това веригите за бързо хранене продължават да стоят начело в класациите по годишна нетна печалба.

Една по-различна парадигма от избори
На съвременния човек се предлага невероятно изобилие и то все от неправилни избори. Излизането от подобен порочен кръг често се оказва доста сложно. Свикването с това, че предпочитанията трябва да се насочват в съвсем различна посока от общоприетата е трудно и изисква време. Когато се зачетем в етикетите на продуктите, които се предлагат по магазините и видим какво ли не на тях, със сигурност ни се приисква да намерим алтернатива. Там е работата обаче, че пътят на здравословното и съзнателно хранене е доста встрани от магистралата, наречена хранителна индустрия.

Движение в насрещното
Веригите за бързо хранене ти предлагат напълно „здравословно“ изпържени неща плюс голяма газирана напитка, но имаш „избор“ – можеш да отидеш за баничка. Със сигурност ако искаш да си пийнеш фреш от моркови и цвекло ще почувстваш като шофьор, навлязъл в насрещното. Това прави предпочитанието ти трудно осъществимо, но не и невъзможно. Трябва само да искаш да го спазиш.

Борба на няколко фронта
Освен със собственото си съзнание, избирайки разумното хранене, ни се налага и да се борим с всички други стереотипи извън нас. Дори да успеем да преодолеем собствените си предразсъдъци, според които трябва да солим всичко, да закусваме обилно, да смятаме животинските продукти за единствен източник на протеини, списъкът на заблудите е дълъг. Рано или късно ни се налага да се изправим и пред доста схващания за храната, които масовата култура постоянно налага. Телевизионните канали са пълни с реклама на всякакви сюжети: щастливи семейства около маса, усмихнати похапват пържени кюфтета, баби и дядовци приканват внуците си със салами, пастети и майонези, въобще екранът прелива от примамливи хранителни добавки и неустоими гледки на сокове и напитки, при това винаги пресни, макар и в кутия.
Всички тези телевизионни идилии уютно си съжителстват с рекламата, на какви ли не лекарства против газове и подуване, имуностимулатори и вълшебни хапчета за отслабване. Тук вече здравословното хранене не е влизане в насрещното, а направо съвсем друга отбивка.

Солените вафли
Най-видимият и лесноразпознаваем белег за неблагоприятния състав на нещата, които хранителната индустрия неуморно произвежда и не спира все повече да „овкусява“ е солта. Всички знаят, че солта е вредна. Може би по-малко известният факт е, че човек се нуждае от не повече от два до четири грама сол дневно. Зачитайки се в етикетите на продуктите обаче откриваме сол навсякъде, дори във вафлите и бисквитите. Странните коктейли от захар, сол, оцветители, ароматизатори и консерванти са навсякъде, под различна форма и етикет. Наистина ли това е храната на съвременния човек?

Позабравените принципи на храненето
Крайностите във всяко нещо са вредни, особено в храненето. Разбира се, че човек трябва да слуша тялото си и да преценява сам за себе си, какво е добро за него и организма му.
Единственият проблем тук е, че все повече не си даваме сметка, че ограничаваме преценката си в твърде тесни рамки. Като че ли сме позабравили или просто ни е по-лесно да не си спомняме, колко е важно да ядем хубава храна и да внимаваме с какво „третираме“ телата си. Зеленчуците и плодовете не са клишета, същото важи за суровите ядки, различните естествени хранителни добавки като мака, спирулина, пчелен прашец, конопено семе и други такива дарове на природата, които ни дават така необходимите хранителни вещества.

Никой не иска от нас да се държим фанатично с начина си на хранене. Напротив, „прегрешенията“ са част от баланса и не ни струват нищо, ако са инцидентни. Въпросът е само да умеем да се държим към тях като към изключение от правилото, а не да се губим в лъскавите им опаковки и да забравяме за истинската същност и предназначение на човешката храна.