На моето силно момиче

Имам момиче и тя не играе с кукли, не харесва рокли и обноските й никак не са мили, колкото и да се старая. Тя е буйна, решителна и винаги знае какво иска - такова момиче в семейството няма. „Характерът й е такъв” казват някои, но тя не е сама - всичките момичета около нея са такива.


Стереотипите за възпитание според пола не са никаква отживелица – все още синьото е за момченца, розовото – за момиченца. И срещам много родители, които се притесняват, ако момиченцата им не са миловидни и не разпръскват чар, а момченцата – кротки и вглъбени в тихи игри. Опитва се да ги вкарат в калъп, тревожат се, сякаш има някаква стандартизация за децата, сякаш всяко трябва "да е като другите".

Да възпитаваш силно и уверено момче днес



Едно от най-големите предизвикателства за родителите е да приемат децата, каквито са. Да се разделят с представите и мечтите си за тях и да нагодят към темперамента, интересите и изобщо – към детето като обособена цялост, а не към нещо, което е тяхно продължение и проекция. Да признаят индивидуалността, която притежават. Защото те я изразяват постоянно и потискането им не само, че не е честно, но и осакатява. Учи ги да бъдат "не себе си", да слагат маски и да се прикриват като възрастни.



Силните момичета знаят какво искат, те не премълчават и не си кротуват, когато някой засегне интересите им. Игрите им са буйни, пълни с рискове и предизвикателства. Обичат спорта, колелетата, дивата природа. Цапат се, карат се, скачат, катерят се по дървета, викат необуздано от възторг.

Предизвикателството за нас, за тях е да съчетаят силата си със справедливост, буйния характер – с добри каузи, да балансират "момчешкото" си държане с предстоящата женственост, която също е неминуема да се случи все някога.

Снимките са на фотографката Кейт Паркър (Kate T. Parker) от серията й "Strong Is the New Pretty" ("Силна" е новото "красива") и е вдъхновение за всички майки на силни и необикновени момичета.