Храненето и холестеролът

От толкова отдавна медиците и диетолозите спорят около холестерола, че дори споменаването на самата дума, започва да буди раздразнение у болшинството хора. Към това се присъединяват и производителите на хранителни продукти, които често изписват на етикетите, че именно тяхното олио не съдържа холестерол. Въпросното вещество обаче, така или иначе не се намира в растителните продукти и информацията им е по-скоро подвеждаща.

И така – основните храни, които са обвинявани за високия холестерол са сланината, свинското месо, колбасите, яйцата и кравето масло. Но значи ли това, че е трябва, да се откажем от употребата им?

На първо място не бива да забравяме, че холестеролът е жизненоважен за нашия организъм. Той се съдържа в стените на клетките и е необходим за синтеза на хормоните и жлъчния сок. По-голямата част от веществото се произвежда в черния дроб и едва около1/5 приемаме с храната. Затова не винаги лишаването от животински продукти повлиява количеството на холестерол в кръвта.

Сигурно сте чували, че на холестерола се приписва морална категория – наричат го „добър” и „лош”. Става дума обаче за едно и също вещество, а разликата идва от транспортния белтък, с които се свързва. Резултатът е два вида липопротеини, които си противодействат, за да се поддържа необходимият баланс. Тези с по-малка плътност (LDL) пренасят току-що приетият с храната и произведен от организма холестерол към клетките, но ако количеството му е прекалено голямо, се отлага по стените на кръвоносните съдове. За щастие обаче липопротеините с висока плътност (HDL) пренасят веществото в обратната посока – от клетките към черния дроб, където холестеролът се изхвърля от организма. По пътя се изчистват и излишните количества, които са се отложили по артериите. Тоест, за да се поддържа здравословния баланс в организма е необходимо нивата на HDL да надвишават тези на LDL. В противен случай артетиите постепенно се стесняват от натрупването на склеротични плаки. Въпросът е доколко това зависи от приема на храна, богата на холестерол?

През 70-те и 80-те г. в САЩ се разразява истинска борба срещу холестерола. Започват да се произвеждат заместители на холестериновите храни (например маргарин вместо чисто масло), а на етикета да се изписва, че продуктът не съдържа въпросното вещество. Въпреки това смъртността от инфаркти и инсулти не намалява съществено.

В същото време французите и италианците, които обичат да похапват мазни меса, сирена и сосове, в пъти по-рядко страдат от сърдечно-съдови заболявания и се славят с голямата си продължителност на живота. Съответно връзката между консумацията на животински продукти и опасните нива на холестерола не е толкова елементарна, колкото сме свикнали да мислим. Това, на което обикновено не отчитаме са останалите храни, които влизат в менюто ни.

По време на кампания срещу холестерола в САЩ животинските мазнини в храните се заменят с хидрогинезирани растителни масла (иначе казано маргарин). Те са евтини, придават по-голям обем, трайност и аромат на продукта и освен това позволяват на етикета да се изпише „без холестерол”. Производителите толкова ги обикват, че започват да ги влагат в абсолютно всичко – полуфабрикати, чипс, бисквити, хамбургери, кроасани, пуканки и т.н. Наистина сам по себе си маргаринът не съдържа холестерол, но става причина да се наруши обмяната на веществото. Редовната консумация, на храни, които го съдържат води до повишаване на опасния LDL и намаляване на полезния HDL. По този начин заместването на животинските мазнини с маргарин не само не малалява риска от артеросклероза, а многократно го увеличава.

Италианците и французите използват много по-успешна тактика за балансиране на голямото количество холестерол в менюто си – просто обилно го допълват със зехтин, червено вино и много свежи плодове и зеленчуци. Тези храни съдържат голямо количество полифеноли и ненаситени мастни киселини, които не позволяват на холестерола да се отлага по стените на артериите.