Психотормоз безкрай

Свикнали сме да смятаме насилието за физически акт. Ако няма следи от него по тялото ни, значи всичко е „наред” – не сме били насилени… Дали е така?
Някои следи не се виждат с просто око и не зарастват с времето. Те не могат да бъдат забелязани от другите, но съществуват вътре в нас, понякога прикрити зад престорена усмивка. В други случаи ние дори не си даваме сметка за тях, доколко са ни засегнали, как и с какво са променили живота и личността ни. Толкова сме свикнали с тях, че ги носим в себе си, без дори да усещаме, защото чувството да ги няма, ни е непознато. Но дори да е така, някъде дълбоко в нас едно гласче ни нашепва, че нещо не е наред, че трябва да има и друг начин, че заслужаваме повече. Повече какво? Повече свобода, повече радост, повече спокойствие… и по-малко психически тормоз.

Но преди това трябва да се научим да го разпознаваме зад прикритата загриженост, с която насилниците се оправдават, да се освободим от чувството за вина, което ни вменяват всеки път, щом ги разгневим, зад стремежа да ни направят зависими, за да не можем да избягаме, зад измамните твърдения, че уж всичко е за „наше добро”.

Понякога насилието има много лица и форми. Психическият тормоз може да бъде добре прикрит, защото след него не остават доказателства. А и насилникът е толкова убедителен пред околните, че дори да признаете, че сте тормозени, има голяма опасност да не ви повярват и точно като него – да ви обвинят. Или ще ви кажат, че преувеличавате, въобразявате си, преиначавате истината. Но дълбоко в себе си вие я знаете, защото се прибирате вкъщи със свито сърце, очаквайки поредната доза манипулация и тормоз. И приемате ролята на жертвата, навеждаща смирено глава, съгласяваща се с неща, с които не е съгласна, но се страхува да се възпротиви, водите живот, който не желаете – от страх и безизходица. Това са двете най-силни чувства, които ви задържат при насилника. Вие се страхувате да му се противопоставите и предпочитате да останете в тази си роля, в която поне знаете какво да очаквате – сценарият се е повтарял милион пъти – знаете го наизуст!

Как да разпознаете психическия тормоз?
Много хора не знаят, че са емоционално и психически насилвани и години наред търпят. Отначало насилието може да се прокрадва тихо в дома ви, в офиса, или някъде другаде, бегло и незабележимо. Нещата могат да започнат така: дребни забележки и подмятания, обиди, безпочвени обвинения, ревност, безкрайни разпити къде и с кого сте били, какво сте правили – пълен отчет. Отначало обикновено сцените се разиграват единствено пред вас, но с времето насилникът добива увереност да ви излага и публично, като не пропуска възможност да ви унижава. Така лека-полека той ви смачква, защото иска да ви подчини изцяло на себе си, потъпква самочувствието ви, прави ви плахи и неуверени. Смазва ви. Шантажира ви емоционално. Знае от какво се страхувате най-много и го използва срещу вас. Самият той също се страхува и да властва над вас е единственият начин, по който може да се чувства сигурен, че владее положението и че той е силният. Той ви контролира.

Например ако знае, че го обичате, насилникът може да ви заплашва, че ще ви напусне, без реално да има такива намерения, за да изпълнявате желанията му. Често това е съчетано и с икономическа принуда, което ви държи в постоянно подчинение и страх. Той, разбира се, знае това и прави всичко възможно да продължите да бъдете финансово зависими от него. А ако знае нещо за вас, което може да ви навреди, заплахите, че ще ви издаде, със сигурност присъстват в ежедневието ви.

Хората, които упражняват психически тормоз, може никога да не ви ударят, но дълбоко да ви наранят. Те буквално могат да ви сринат със земята, ако им го позволите. Страхът да им се противопоставите може да ви отнеме страшно много. Хитрите и умеещи да се контролират психо-насилници знаят как да ви въздействат и манипулират. Те ви удрят там, където сте най-слаби и уязвими, защото добре ви познават. Те дори могат да предвидят реакциите ви, да бъдат крачка преди вас. Те могат да бъдат вашият кошмар и изцяло да направляват живота ви, да диктуват вашите действия. Да ви държат в емоционален затвор.
Ако това описание провокира у вас надигането на познати, но потиснати чувства, ако докато четете, на гърлото ви застава буца, а в душата ви е коктейл от болка и гняв, то имате знак, че сте или сте били жертви на психически тормоз. Знаете, че първата крачка към преодоляването на всеки проблем е в неговото осъзнаване и признаване пред себе си.


Има ли изход?

На първо място трябва да осъзнаете, че насилникът е по-слаб от вас, противно на онова, което ви внушава. Неговата увереност и сила са измамни, те целят да ви държи в лапите си, за да се справи със собствените си страхове. В много от случаите той просто преповтаря онова, което се е случвало в неговото семейство – насилието поражда насилие. Може би самият той е бил тормозен някога, от някого.
За да не ви залеят тежките чувства на омраза и желание за мъст, погледнете на насилника, който вгорчава живота ви и трови душата ви, именно по този начин – като на малко дете, което е било жертва, но за разлика от вас, не е успяло да се освободи от негативните си чувства и ги е прехвърлило върху друг, а този друг сте вие. И му помогнете, като помогнете на себе си. Освободете се. Намерете начин да го направите. Прекратете тази взаимна зависимост.

Спрете да живеете с илюзията, че насилникът ще се промени и изведнъж ще стане мил и добър – дори да го прави, то е само, за да продължи да издевателства върху вас, особено ако усеща, че сте на път да си тръгнете, той ще използва всички средства да ви накара да почувствате вина и разкаяние и да останете, защото „ще се промени”. За 2 дни, после пак ще е същият… Може да се промени наистина, само ако положи огромни усилия – например започне терапия, има намерението да стане „нов човек” и т. н., но в повечето случаи това са само празни оправдания. Защото самият насилник не си дава сметка, че е такъв. Той смята поведението си за нормално – тогава защо да го променя?!

Поговорете с някого, на когото можете да се доверите. Ако се страхувате или срамувате да говорите с близки хора за проблема, обърнете се към неправителствена организация, оказваща такава подкрепа. Можете да потърсите съвет на анонимна гореща линия, където обучени специалисти ще ви изслушат и ще ви насочат какво да предприемете.

И най-дългият път започва с първата крачка – направете я. Това ще ви даде увереността, че можете да се справите. Не се примирявайте с насилието, когато можете да живеете без него – дори да ви се струва, че нямате друг избор, опитайте. Повярвайте, че заслужавате щастие точно колкото всички други. Не е нужно да знаете предварително къде е вашият изход от ситуацията – понякога той е там, където най-малко очаквате, или е бил пред очите ви през цялото време и е чакал да станете готови да го видите.