Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Когато вещите се превърнат в цел


„По дрехите посрещат, по ума изпращат“. Вярно, облеклото и вещите говорят много за нас. Те са първото впечатление, което оставяме за себе си, но какво става, когато само те „говорят“, а ние мълчим... умът и съзнанието ни „мълчат“ и започваме да се изтъкваме и идентифицираме единствено с онова, което притежаваме?

Нова кола, нов бюст, нов лаптоп или мобилен телефон... Много е хубаво да ги имаме, но е жалко, когато се превърнат в единствена цел. ДА ПРИТЕЖАВАМЕ!

Когато чух как съседът гордо се фука с Мерцедеса си и заяви, че това е била целта в живота му, изпълнил я е и се счита за преуспял, се замислих сериозно. Наистина ли това е целта му? После започнах да се оглеждам и какво видях: надмощието на скъпите вещи и лукса е навсякъде и във всичко. Стремежът да ги притежават кара хората да излизат извън закона, да работят нещо, което изобщо не желаят, да преглътнат гордостта си, жените – да се обвързват с мъже, които не обичат, мъжете – да купуват лъскави коли, за да привличат вниманието и да си „купят“ обич... дори малките деца се фукат с това, което притежават и са им купили, а се подиграват на нямащите или на онези със „скапаните вещи“. На въпроса вещите ли определят хората все повече не ми се искаше да чуя отговора... Нещо в цялата система ми се струваше сбъркано...

Вещта като средство да представиш себе си. Това да се изтъкваш единствено с притежаването може би крие някакъв сериозен дефицит у личността... нима няма нищо друго, което да покаже и с което да се гордее? Пропаднал ли е онзи, който не притежава скъпи вещи, но има добро сърце, принципи и морал? Който има някакви други, по-различни цели в живота си? Представата за провал вече се изгражда на базата на материално постигнатото, на натрупаните материални, а не духовни ценности, на ИМАНЕТО. А този, който няма, е неудачник. Какво има той, освен себе си? - нито Мерцедес, нито нищо... значи не става.

За щастливо омъжена жена се счита финансово обезпечената, а успял е човекът с доходна професия, независимо каква е тя – върху тази плоскост стъпват убежденията на повечето „модерни“ личности. Благородството, добротата, човечността, са непознати думи в речника на „успелия“ човек. Той се стреми вече знаете към какво...

Аз имам ценен предмет, значи и самият аз съм такъв. Може изобщо да нямаш нужда от даден предмет или да не го харесваш, но е важно да е актуален и когато се появиш с него навън, хората да ти завиждат. Сигурно сред познатите ви имате такива, които непрестанно изтъкват стойността на вещите си или на тези на своите близки - „баща ми има...“, „мъжът ми кара кола за... евро“, „купих си много рядка порода котки, която струва майка си и баща си“... Такива хора са склонни да продадат себе си и всичко, което имат, за да се покажат навън с ценното си притежание. И горе-долу с това се изчерпват целите им.

Цел номер едно на красивата жена е да си намери богат съпруг. И, разбира се, да притежава скъпи вещи. Така приятелките й ще й завиждат, а майка й ще твърди, че е преуспяла, няма да й се налага да работи, да чисти и да „слугува“, ще бъде отдадена на „шопинг“ и дефилиране. Какъв часовник, какви бижута... какви обувки! Тя има ВСИЧКО. Стреми се всеки ден да го обновява и сред морето от красиви и скъпи вещи никой няма да забележи тъгата в сърцето й, липсата на личностни качества, защото те са скрити зад пластовете грим и са изгубили своето значение. Всичко се превръща в една лъскава опаковка и единственото, което трябва да направиш, е да я обновяваш и поддържаш.

Вещта като утеха. Когато нямаш друго, вещите могат да бъдат твоето спасение и да ти доставят радостта, която ти липсва. Вероятно това откриват в тях самотните души, които не искат показност, но се стремят да притежават. Но когато притежанието е самоцел, с добиването на вещта радостта настъпва за кратко и е последвана от ново желание за още придобивки. Накрая, насред купа от вещите си, там някъде посредата, сме забравили кои сме и защо ни е всичко това. А ако сме достатъчно умни, разбираме, че притежанието има далеч повече измерения от тези, които можем да видим с очите си и да докоснем с ръцете си. Че то не се изчерпва само с новия ултрамодерен лаптоп, а и с човека, който стои зад него. Че ако е работил усърдно, за да си го купи, то той е средство да продължи да се развива, работейки с него, а не за да го има сам по себе си като цел. Че в притежанието няма нищо лошо, стига да не го превърнеш в единствен смисъл на живота си и да газиш всичко по пътя си, преследвайки сляпо желаното. Че в живота има избори, от които не се печелят пари и скъпи вещи, но това не ги прави грешни и глупави, а просто различни.

Роби на вещите. Съпругът на приятелката ви спира дъха си всеки път, щом тя затръшне вратата на колата му „твърде силно“, защото може да я увреди. А ТЯ – колата, си има собствено име и е по-ценна от всичко друго. Толкова е ценна, че си заслужава всички скандали, заради невниманието спрямо нея... Мъжът й с усърдие ще търка всяка драскотина и отпечатък от невнимателната съпруга... ще й бъде роб, ако трябва, стига да не позволи нещо да й се случи. Подобни хора третират вещите като одушевени предмети, а с живите се отнасят като с предмети... И в това има нещо сбъркано и нередно. Каквато и стойност да има една вещ, тя е просто вещ и нищо повече. Независимо колко струва, откъде е взета и колко екземпляра може да се срещнат от нея по света. Защото човек има само един единствен екземпляр в оригинал, а стойността му отдавна е принизена. Всичко друго може да се замени, поправи, или изхвърли. Ако сме вещомани обаче, дори да сме складирали ценни за времето си вещи, след нас биха останали просто куп непотребни вехтории. А всичко ценно, което бихме могли да запечатаме наистина в съзнанието на другите, не се продава.
Коментари
2014-05-26 #1
Десислава Ив. Симеонова
Когато ида на село или в по-малък град, или когато съм на плажа или за ден-два в планината - тогава разбирам пределно ясно от колко малко има нужда човек, за да е в унисон с истинското си "аз". Напоследък ми идва в повече, в много, МНОГО повече непрекъснатия стремеж за трупане, за пазаруване, за притежание на вещи, предмети, за нови дрехи, обувки, телефони... Честно, не откривам смисъла - или поне това не е моят живот. Всеки градски човек, като мен, има безкрайна нужда поне веднъж годишно да поговори с човек от село, да отвори очите си за живеещите в недоимък, да спре с бързането и жаждата за имане.... Много дълга тема. Но и простичка.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Да превърнем балкона в нашето магическо убежище
· Минимализъм през Коледа
· Как да: Почистим телефона си, за да се защитим от зараза с коронавирус?
· Въображаемите ни врагове
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Манипулаторите в нашето ежедневие
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Когато се страхуваш се запитай...
· Имаш нужда от безплатна психологическа подкрепа?
· Класация: Златни хитове, песни които ни правят щастливи
Сряда
16
Юни 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Краят на приятелството
Подобно на любовта, приятелството върви ръка в ръка с усещането, че ще продължи завинаги, но също както...
Искате да контролирате всичко? Спрете още днес
Мислили ли сте си някога, че без вашата намеса всичко на работа ще се срине, че децата ще останат гладни...
Растителните белтъчини
Всички знаем, че белтъчините са основната градивна единица на нашето тяло. Затова, трябва да си доставяме...
Научихме ли житейските си уроци?
Повтарят ли се негативните сценарии в живота ви? Все ви изоставят мъжете или пък постоянно попадате в...
Камут или корасан? Истината за древния сорт пшеница
Напоследък камутът става все по-популярен сред почитателите на здравословните храни, но какви факти...
Слабо известните витамини
В общи линии всички сме чували за витамините A, C, D, E, F, K, P и повечето от комплекса В, както и за...
8 съвета - Как да се справяме по-лесно по време на пандемията
Новите мерки означават, че отново има ограничен достъп до приятели и семейство, за няколко седмици хората...
Състезателният дух, който ни прави нещастни
В човешката природа, в различна степен е заложен състезателният дух. Нуждата да се конкурираме е свързана...
Шампионите на суровите ядки - II
Маслото от бадеми притежава многостранни полезни свойства. В козметиката то има успокояващо, омекотяващо...
Сенната хрема – причини и профилактика
Сенната хрема е една от най-разпространените алергии. Името й идва от сено, тъй като се причинява от...
Животът е кратък
"Животът е кратък. И трябва да можеш. Трябва да можеш да си тръгнеш, когато филмът е лош. Да захвърлиш...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 18
Ден 18 от Коледните пости. Ехе, почти сме ги преполовили! Все още се чудя как моето момче реши да пости,...
Колко "натурални" са натуралните сокове
Повечето хора чистосърдечно се заблуждават, че всеки т. нар. "натурален сок", купен в магазина, е част...
Зеленчуковите сокове - II
Сокът от цвекло без преувеличение може да се нарече универсална панацея. Той стимулира образуването на...
Целината - от кулинарията до здравето
Зеленчук, подправка или лекарство – не бихме могли да дадем еднозначно определение на целината. Може...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook