Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Когато вещите се превърнат в цел


„По дрехите посрещат, по ума изпращат“. Вярно, облеклото и вещите говорят много за нас. Те са първото впечатление, което оставяме за себе си, но какво става, когато само те „говорят“, а ние мълчим... умът и съзнанието ни „мълчат“ и започваме да се изтъкваме и идентифицираме единствено с онова, което притежаваме?

Нова кола, нов бюст, нов лаптоп или мобилен телефон... Много е хубаво да ги имаме, но е жалко, когато се превърнат в единствена цел. ДА ПРИТЕЖАВАМЕ!

Когато чух как съседът гордо се фука с Мерцедеса си и заяви, че това е била целта в живота му, изпълнил я е и се счита за преуспял, се замислих сериозно. Наистина ли това е целта му? После започнах да се оглеждам и какво видях: надмощието на скъпите вещи и лукса е навсякъде и във всичко. Стремежът да ги притежават кара хората да излизат извън закона, да работят нещо, което изобщо не желаят, да преглътнат гордостта си, жените – да се обвързват с мъже, които не обичат, мъжете – да купуват лъскави коли, за да привличат вниманието и да си „купят“ обич... дори малките деца се фукат с това, което притежават и са им купили, а се подиграват на нямащите или на онези със „скапаните вещи“. На въпроса вещите ли определят хората все повече не ми се искаше да чуя отговора... Нещо в цялата система ми се струваше сбъркано...

Вещта като средство да представиш себе си. Това да се изтъкваш единствено с притежаването може би крие някакъв сериозен дефицит у личността... нима няма нищо друго, което да покаже и с което да се гордее? Пропаднал ли е онзи, който не притежава скъпи вещи, но има добро сърце, принципи и морал? Който има някакви други, по-различни цели в живота си? Представата за провал вече се изгражда на базата на материално постигнатото, на натрупаните материални, а не духовни ценности, на ИМАНЕТО. А този, който няма, е неудачник. Какво има той, освен себе си? - нито Мерцедес, нито нищо... значи не става.

За щастливо омъжена жена се счита финансово обезпечената, а успял е човекът с доходна професия, независимо каква е тя – върху тази плоскост стъпват убежденията на повечето „модерни“ личности. Благородството, добротата, човечността, са непознати думи в речника на „успелия“ човек. Той се стреми вече знаете към какво...

Аз имам ценен предмет, значи и самият аз съм такъв. Може изобщо да нямаш нужда от даден предмет или да не го харесваш, но е важно да е актуален и когато се появиш с него навън, хората да ти завиждат. Сигурно сред познатите ви имате такива, които непрестанно изтъкват стойността на вещите си или на тези на своите близки - „баща ми има...“, „мъжът ми кара кола за... евро“, „купих си много рядка порода котки, която струва майка си и баща си“... Такива хора са склонни да продадат себе си и всичко, което имат, за да се покажат навън с ценното си притежание. И горе-долу с това се изчерпват целите им.

Цел номер едно на красивата жена е да си намери богат съпруг. И, разбира се, да притежава скъпи вещи. Така приятелките й ще й завиждат, а майка й ще твърди, че е преуспяла, няма да й се налага да работи, да чисти и да „слугува“, ще бъде отдадена на „шопинг“ и дефилиране. Какъв часовник, какви бижута... какви обувки! Тя има ВСИЧКО. Стреми се всеки ден да го обновява и сред морето от красиви и скъпи вещи никой няма да забележи тъгата в сърцето й, липсата на личностни качества, защото те са скрити зад пластовете грим и са изгубили своето значение. Всичко се превръща в една лъскава опаковка и единственото, което трябва да направиш, е да я обновяваш и поддържаш.

Вещта като утеха. Когато нямаш друго, вещите могат да бъдат твоето спасение и да ти доставят радостта, която ти липсва. Вероятно това откриват в тях самотните души, които не искат показност, но се стремят да притежават. Но когато притежанието е самоцел, с добиването на вещта радостта настъпва за кратко и е последвана от ново желание за още придобивки. Накрая, насред купа от вещите си, там някъде посредата, сме забравили кои сме и защо ни е всичко това. А ако сме достатъчно умни, разбираме, че притежанието има далеч повече измерения от тези, които можем да видим с очите си и да докоснем с ръцете си. Че то не се изчерпва само с новия ултрамодерен лаптоп, а и с човека, който стои зад него. Че ако е работил усърдно, за да си го купи, то той е средство да продължи да се развива, работейки с него, а не за да го има сам по себе си като цел. Че в притежанието няма нищо лошо, стига да не го превърнеш в единствен смисъл на живота си и да газиш всичко по пътя си, преследвайки сляпо желаното. Че в живота има избори, от които не се печелят пари и скъпи вещи, но това не ги прави грешни и глупави, а просто различни.

Роби на вещите. Съпругът на приятелката ви спира дъха си всеки път, щом тя затръшне вратата на колата му „твърде силно“, защото може да я увреди. А ТЯ – колата, си има собствено име и е по-ценна от всичко друго. Толкова е ценна, че си заслужава всички скандали, заради невниманието спрямо нея... Мъжът й с усърдие ще търка всяка драскотина и отпечатък от невнимателната съпруга... ще й бъде роб, ако трябва, стига да не позволи нещо да й се случи. Подобни хора третират вещите като одушевени предмети, а с живите се отнасят като с предмети... И в това има нещо сбъркано и нередно. Каквато и стойност да има една вещ, тя е просто вещ и нищо повече. Независимо колко струва, откъде е взета и колко екземпляра може да се срещнат от нея по света. Защото човек има само един единствен екземпляр в оригинал, а стойността му отдавна е принизена. Всичко друго може да се замени, поправи, или изхвърли. Ако сме вещомани обаче, дори да сме складирали ценни за времето си вещи, след нас биха останали просто куп непотребни вехтории. А всичко ценно, което бихме могли да запечатаме наистина в съзнанието на другите, не се продава.
Коментари
2014-05-26 #1
Десислава Ив. Симеонова
Когато ида на село или в по-малък град, или когато съм на плажа или за ден-два в планината - тогава разбирам пределно ясно от колко малко има нужда човек, за да е в унисон с истинското си "аз". Напоследък ми идва в повече, в много, МНОГО повече непрекъснатия стремеж за трупане, за пазаруване, за притежание на вещи, предмети, за нови дрехи, обувки, телефони... Честно, не откривам смисъла - или поне това не е моят живот. Всеки градски човек, като мен, има безкрайна нужда поне веднъж годишно да поговори с човек от село, да отвори очите си за живеещите в недоимък, да спре с бързането и жаждата за имане.... Много дълга тема. Но и простичка.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Вашата бутилка с вода е развъдник на бактерии – миете ли я достатъчно често?
· Преобразяване на хола с фототапет: Как да го направим стилно?
· Домашна мода - как да изглеждате модерни по всяко време на деня?
· Въображаемите ни врагове
· Разликата между самокритика и саморазрушителност – как да бъдем по-добри към себе си
· Три прости невербални навика, които ще подобрят живота ви
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Без уважение няма въздух: как да се справим с тихото пренебрежение на работното място
· Слушането като суперсила: Как да изградим по-дълбоки връзки чрез истинско присъствие
· Есенната умора + 5 стъпки да се справим с нея
Сряда
18
Юни 2025
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Връзка между желание и действие
Има разлика между желание и действие, между това, което искаме и това, което правим. Но до голяма степен...
Семената от чиа - суперхрана без глутен
Любителите на здравословното хранене и начин на живот, фитнес натурите и всички, занимаващи се активно...
"И баба ми клекна да си набере джоджен..."
В една своя статия, цитирам по памет, Георги Лозанов разделя  бабите на два вида – такива, които се разхождат...
Акупунктура и акупресура - древно лечение на тялото и душата
Акупунктурата и акупресурата нашумяват все повече и повече и са официално приети алтернативни терапии...
Даването и получаването като големи житейски уроци
Една от най-важните ни мисии в този живот е тази да даваме. Да даваме внимание, обич, разбиране, помощ,...
Интимната хигиена
Интимната зона се различава коренно от останалите части на нашето тяло. Затова трябва да полагаме специални...
Тайните на малца
Поради специфичните си свойства и в комбинация с останалите пивоварни суровини, малцът е основна суровина...
Ски упражнения - Да подготвим краката - II
Кое е първото нещо, което трябва да научим, когато караме ски? Как да падаме! Падането е неизменна...
Защо е важен подборът на правилните средства за лична хигиена
Добрата лична хигиена ни помага да се чувстваме и да изглеждаме добре. Тя играе важна роля при предотвратяването...
Богинята в нас
В митологията на повечето древни народи от Азия, Африка, Америка и Европа се среща образа на Жената Богиня....
Най-полезните растителни масла
Традиционно в българската кухня се използват две растителни масла – слънчогледовото олио за готвене и...
Какво представлява „времевата перспектива“ и как да определим към кой тип принадлежим?
Колкото и странно да звучи, всички ние пътуваме във времето: често се връщаме към спомени от миналото...
Музиката в ежедневието – оръжие на оптимизма?
„Музиката пряко имитира страстите и състоянията на душата. Слушаме ли музика, която изразява една определена...
Спящата красавица
Сънят за хубост не е мит. Хората, които спят достатъчно (около 8 часа на денонощие) изглеждат по-млади...
В плен на … тестото
Замисляли ли сте се какво чак толкова изкушаващо има в една кифла. Отговорът е много прост - леснодостъпни,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook