Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Когато вещите се превърнат в цел


„По дрехите посрещат, по ума изпращат“. Вярно, облеклото и вещите говорят много за нас. Те са първото впечатление, което оставяме за себе си, но какво става, когато само те „говорят“, а ние мълчим... умът и съзнанието ни „мълчат“ и започваме да се изтъкваме и идентифицираме единствено с онова, което притежаваме?

Нова кола, нов бюст, нов лаптоп или мобилен телефон... Много е хубаво да ги имаме, но е жалко, когато се превърнат в единствена цел. ДА ПРИТЕЖАВАМЕ!

Когато чух как съседът гордо се фука с Мерцедеса си и заяви, че това е била целта в живота му, изпълнил я е и се счита за преуспял, се замислих сериозно. Наистина ли това е целта му? После започнах да се оглеждам и какво видях: надмощието на скъпите вещи и лукса е навсякъде и във всичко. Стремежът да ги притежават кара хората да излизат извън закона, да работят нещо, което изобщо не желаят, да преглътнат гордостта си, жените – да се обвързват с мъже, които не обичат, мъжете – да купуват лъскави коли, за да привличат вниманието и да си „купят“ обич... дори малките деца се фукат с това, което притежават и са им купили, а се подиграват на нямащите или на онези със „скапаните вещи“. На въпроса вещите ли определят хората все повече не ми се искаше да чуя отговора... Нещо в цялата система ми се струваше сбъркано...

Вещта като средство да представиш себе си. Това да се изтъкваш единствено с притежаването може би крие някакъв сериозен дефицит у личността... нима няма нищо друго, което да покаже и с което да се гордее? Пропаднал ли е онзи, който не притежава скъпи вещи, но има добро сърце, принципи и морал? Който има някакви други, по-различни цели в живота си? Представата за провал вече се изгражда на базата на материално постигнатото, на натрупаните материални, а не духовни ценности, на ИМАНЕТО. А този, който няма, е неудачник. Какво има той, освен себе си? - нито Мерцедес, нито нищо... значи не става.

За щастливо омъжена жена се счита финансово обезпечената, а успял е човекът с доходна професия, независимо каква е тя – върху тази плоскост стъпват убежденията на повечето „модерни“ личности. Благородството, добротата, човечността, са непознати думи в речника на „успелия“ човек. Той се стреми вече знаете към какво...

Аз имам ценен предмет, значи и самият аз съм такъв. Може изобщо да нямаш нужда от даден предмет или да не го харесваш, но е важно да е актуален и когато се появиш с него навън, хората да ти завиждат. Сигурно сред познатите ви имате такива, които непрестанно изтъкват стойността на вещите си или на тези на своите близки - „баща ми има...“, „мъжът ми кара кола за... евро“, „купих си много рядка порода котки, която струва майка си и баща си“... Такива хора са склонни да продадат себе си и всичко, което имат, за да се покажат навън с ценното си притежание. И горе-долу с това се изчерпват целите им.

Цел номер едно на красивата жена е да си намери богат съпруг. И, разбира се, да притежава скъпи вещи. Така приятелките й ще й завиждат, а майка й ще твърди, че е преуспяла, няма да й се налага да работи, да чисти и да „слугува“, ще бъде отдадена на „шопинг“ и дефилиране. Какъв часовник, какви бижута... какви обувки! Тя има ВСИЧКО. Стреми се всеки ден да го обновява и сред морето от красиви и скъпи вещи никой няма да забележи тъгата в сърцето й, липсата на личностни качества, защото те са скрити зад пластовете грим и са изгубили своето значение. Всичко се превръща в една лъскава опаковка и единственото, което трябва да направиш, е да я обновяваш и поддържаш.

Вещта като утеха. Когато нямаш друго, вещите могат да бъдат твоето спасение и да ти доставят радостта, която ти липсва. Вероятно това откриват в тях самотните души, които не искат показност, но се стремят да притежават. Но когато притежанието е самоцел, с добиването на вещта радостта настъпва за кратко и е последвана от ново желание за още придобивки. Накрая, насред купа от вещите си, там някъде посредата, сме забравили кои сме и защо ни е всичко това. А ако сме достатъчно умни, разбираме, че притежанието има далеч повече измерения от тези, които можем да видим с очите си и да докоснем с ръцете си. Че то не се изчерпва само с новия ултрамодерен лаптоп, а и с човека, който стои зад него. Че ако е работил усърдно, за да си го купи, то той е средство да продължи да се развива, работейки с него, а не за да го има сам по себе си като цел. Че в притежанието няма нищо лошо, стига да не го превърнеш в единствен смисъл на живота си и да газиш всичко по пътя си, преследвайки сляпо желаното. Че в живота има избори, от които не се печелят пари и скъпи вещи, но това не ги прави грешни и глупави, а просто различни.

Роби на вещите. Съпругът на приятелката ви спира дъха си всеки път, щом тя затръшне вратата на колата му „твърде силно“, защото може да я увреди. А ТЯ – колата, си има собствено име и е по-ценна от всичко друго. Толкова е ценна, че си заслужава всички скандали, заради невниманието спрямо нея... Мъжът й с усърдие ще търка всяка драскотина и отпечатък от невнимателната съпруга... ще й бъде роб, ако трябва, стига да не позволи нещо да й се случи. Подобни хора третират вещите като одушевени предмети, а с живите се отнасят като с предмети... И в това има нещо сбъркано и нередно. Каквато и стойност да има една вещ, тя е просто вещ и нищо повече. Независимо колко струва, откъде е взета и колко екземпляра може да се срещнат от нея по света. Защото човек има само един единствен екземпляр в оригинал, а стойността му отдавна е принизена. Всичко друго може да се замени, поправи, или изхвърли. Ако сме вещомани обаче, дори да сме складирали ценни за времето си вещи, след нас биха останали просто куп непотребни вехтории. А всичко ценно, което бихме могли да запечатаме наистина в съзнанието на другите, не се продава.
Коментари
2014-05-26 #1
Десислава Ив. Симеонова
Когато ида на село или в по-малък град, или когато съм на плажа или за ден-два в планината - тогава разбирам пределно ясно от колко малко има нужда човек, за да е в унисон с истинското си "аз". Напоследък ми идва в повече, в много, МНОГО повече непрекъснатия стремеж за трупане, за пазаруване, за притежание на вещи, предмети, за нови дрехи, обувки, телефони... Честно, не откривам смисъла - или поне това не е моят живот. Всеки градски човек, като мен, има безкрайна нужда поне веднъж годишно да поговори с човек от село, да отвори очите си за живеещите в недоимък, да спре с бързането и жаждата за имане.... Много дълга тема. Но и простичка.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Био продуктите за дома и ползите за здравето
· Иновативните технологии, които промениха света на телевизорите
· Испания пуска приложение, за да разбере избягват ли мъжете домакинска работа
· Въображаемите ни врагове
· Уморена ли е душата ви?
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Есенната умора + 5 стъпки да се справим с нея
· Как да избегнем пролетната умора
· Невролог: Сапунените сериали увреждат мозъка
Сряда
29
Ноември 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Ски упражнения - Да подготвим краката - II
Кое е първото нещо, което трябва да научим, когато караме ски? Как да падаме! Падането е неизменна...
Не се задоволявайте с посредственост, сияйте за себе си
Има жени, които имат в повече от всичко. Те са изключителни, изпъкват, вдъхновяват, завихрят вниманието...
Зa уютна и щастлива зима
Ако трябва да бъдем честни, за повечето от нас студеното време не е любим сезон. За мен също, въпреки...
Истината за комплексните витамини
Каква е разликата между различните видове комплексни витамини и кой от тях да изберем? Този въпрос си...
Чувството, че си неудачник
Чувството, че си неудачник, е именно чувство – може наистина да си такъв, а може и да не си. Независимо...
Канистерапията – общуването с кучета лекува
„И зная – ако Бог ме попита: „Дете, на обичане кой те научи?”, ще Му кажа с ръка на сърцето: едно куче!“...
Консумацията на риба от реки и езера е равносилна на месец пиене на замърсена вода
Изяждането на една сладководна риба, уловена в река или езеро, е равносилно на пиенето за един месец...
Национална лятна АНТИСПИН кампания "Животът е безценен!"
За десета поредна година Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН”, финансирана от Глобалния фонд за...
Другарче по неволя
Решили сме най- сетне да се заемем със себе си. Да отслабнем, да стегнем тялото, да проверим що е то...
Може ли телевизията да е полезна за децата?
Силно вярвам в това, че твърде дългото стоене пред телевизора не е от полза на децата. Много сме говорили...
Масаж за извайване на тялото
Независимо, че в методиките за моделиране на тялото постоянно се множат, масажът остава един от най-предпочитаните...
Полезни ли са диетичните храни?
Свидетели сме на истинско наводнение от продукти с надписите „диетична храна” и „по-малко калории”. В...
Приучаването към гърнето става с повече търпение и разбиране
Безспорно махането на пелените и приучаването към ходене на гърне е преломен момент в детското развитие....
Смутито завладява с финес здравословното хранене
Всички искаме в динамичния си начин на живот да успяваме да се храним здравословно. Това вълнува все...
Антиоксидантите – къде да ги намерим?
Сигурно сте чели доста неща за антиоксидантите и знаете, че липсата им в организма може да доведе до...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook