Как да възпитаме днес силно и уверено момче

Да възпиташ момче…Започвам с уговорката, че имам и се опитвам да възпитавам две момичета. Само момиче съм в семейството и нямам ясен пример как се възпитава момче. И може би дори нямам право да разсъждавам по тази тема. Но наблюдавайки момченцата на мои приятелки, съучениците на голяма ми дъщеря - смятам сериозно, че днешните момчета са ощетени.

Другата ми уговорка е задължителна - децата са различни и всякакво генерализиране на полова основа е по природа неуместна и ми е крайно противна, но тенденциите във двата модела възпитание не престават да разделят двата пола пред все по-голяма бездна. Няма да става дума за стереотипите във възпитанието и сексисткия подход – момичетата да играят с куклите, момчетата - с камиончетата. Че не е редно момченце да бута бебешка количка играчка, както не е редно едно момиче да се катери по дърветата и да размахва пластмасов меч.



Защото тя е такава. Да изброим няколко качества, които се смятат присъщи за момчетата: буйни, палави, невъздържани, енергични, неукротими. За момичетата: кротки, нежни, тихи, социални, послушни (вслушват се). Но докато на момичетата постоянно им се повтаря, че заради еманципацията са забравили женствеността им, на момчетата никой не се наема да определя мъжествеността им в какво положение е. И разбирането за мъжественост се неглижира, което води и до родителски грешки във възпитанието.

Разбира се, всичко е субективно, зависи от много лични фактори, извън пола, но не можете и да се отрече, че в мнозинството си, момчетата се отглеждат една идея по-трудно от момичетата, усещам едно безсилие дори. Защото такива са обществените порядки - те изискват, но не ти казват как. Хем да е добро дете, хем да е кротко, хем да е себе си, хем да е енергично - и всичко това, когато и както се налага, за да тече всичко „нормално, безпроблемно, учтиво”

Мозъците ни обаче също са пра-програмирани - момчетата е трябвало да бъдат физически по-силни, агресивни, енергични, за да се учат да ловуват и да оправдаят очакванията към ролята си – осигуряващ храната и даващ защита. Момичетата са учени да стоят мирно в пещерата, да помагат на майката, да усвояват занаяти и домашни умения. Очакванията към ролята й са – да бъде грижовна и да пази домашния уют.

Ролите разбира се днес се разменят, но ДНК то трудно приема социалната промяна и много житейски проблеми – във връзките, между поколенията, в обществените групи - са породени от пропастта между истинската ни същност и очакванията към нас. След епоха на необходима еманципация, борба за равноправие и други социални движения, които продължават и до днес и които е редно да се случат, стремежът беше ролите да се дефинират наново, но сякаш се размиха тотално и никой не предлага решение как да се избяга от крайностите.

Накъде бия всъщност? Всичко лъсва наяве в предучилищната и училищната възраст, когато децата са принудени да се подчиняват на един авторитет – учителя и една цяла институция – училището. Преди да стъпят децата в училище, те се намират в една социална среда, която отрича техните основни характеристики – в детската градина те са просто деца. Но ролите, които усвояват тогава, се проявяват в училище, където са изправени пред сериозен авторитет. Стихийната момчешка същност трудно се вписва в нормите на обществото, то предпочита момичетата – те са тихи, предпочитат социалните контакти, имат добри маниери и … умеят да манипулират с външния си вид и чар.



Фирмите предпочитат енергични мениджъри, търговци, в политиката агресията е основна движеща сила. Да не говорим пък жените, които уж искат мил и грижовен мъж, всъщност биват покорени именно от самоуверените до агресивност мъже, които знаят какво искат и как да го вземат.



Парадоксът е, че момичетата се представят толкова добре в очите на обществото, защото и критериите към тях са силно завишени – те са натоварени с повече социални роли, борят се повече в университетите (все още балът за прием за момичетата е по-висок) и на пазара на труда.

Защо пиша всичко това? Не бих искала да намесвам половете, да ги сблъсквам и да товаря болезнената тема за равноправието още по-болезнена. Не!



Поощрявайте момчешките игри и не ги оценявайте като "тъпи" или "неразвиващи". Гледката на момче, тръгнало към поредната си мисия по дърветата или гонка с колелета, е не по- малко очарователна от гледката на чаеното парти на дъщеря ми. Това е тяхната същност, в играта те я проявяват свободно.

Ако се оплакват от лошата дисциплина на малкото ви момче в клас или в детската градина – че не стои мирно, че говори и се бори с другите момчета (без елемент на неоправдана агресия все пак) в междучасието, не взимайте тези забележки толкова на сериозно. Това трябва да прави едно момче, ако искате да стане уверен мъж. В тях е закодирана конкуренция, единоборство, страст за победа.

Обърнете внимание на ролята на баща му в живота му. Децата винаги ще търсят вашите два авторитета, през целия си живот и докато жените са навсякъде около тях – бабите също са по-активни в грижата от дядовците, после учителките, от яслата до зряла възраст, се още предимно са жени, то мъжете сякаш остават по в сянка. Поощрявайте мъжкото общуване – баща, чичо, дядо. Нека момчетата свободно да бъдат момчета, без някой да им развява пръст.

Ако вашето момче е кротко, общително, впечатлително, обичливо, в някаква степен се различава на общия фон, приемете го, каквото е. Ако иска да рисува рокли и се справя добре, от него може да излезе моделиер. Ако готви – да стане шеф на известен ресторант. Както знаем и в тези две професии мъжете се справят много по- добре. Същото е за рисуването, например. Макар момичетата да обичат да сядат тихичко и да оцветяват, наистина известните жени художници са много малко.

Изкуството да си родител е много сложно и никой не може да се нарече маестро. Не позволявайте обществените порядки да определят отношението ви към момчето ви. Нека да е буйно, нека има енергия, нека прави бели – това ще го направи активен, уверен мъж и един ден поне една друга жена ще ви бъде благодарна.