Бал с маски

В ежедневието си срещаме стотици хора с най-различни маски, носени в зависимост от това, което правят. Ние от своя страна, волно или неволно, също им се показваме със своето малко или голямо разнообразие от лица. Правим го като вид конформизъм, понякога от възпитание, понякога, за да се впишем. Дори да си мислим, че не носим маска, еднакво ли се държим със съседа, с някой неприятен за нас човек, с любимия?

Понякога казваме неща, които в друга ситуация не бихме, държим се по-различно, дори стигаме до правенето на непривични избори, в зависимост от случая. В психологията наричат това персона (на латински “persona” значи маска), т.е. начинът, по който се представяме на света сред различните групи и в различните ситуации.

Има случаи, в които се съобразяваме с обществото, без това да ни пречи да изразяваме собствените си възгледи и мнение. Понякога се съобразяваме изцяло с околните, но само в тяхно присъствие. Най-неприятното е, когато започнем да зачитаме твърде много мнението и стандартите на другите и забравим да си “махнем” маската, когато вече не сме в тази група.

Случвало ли ви се е да говорите с някого открито и първите няколко минути, той да не успява да реагира на това което казвате, защото му е трудно да си свали маската или поне да я смени с друга?

Проблемите могат да започнат само ако се слеем с маската си и загубим своята идентичност. Така започваме да живеем изкуствен живот, в който губим връзка със себе си и отдаваме прекалено голямо значение на това как изглеждаме пред останалите. В този случай изникват непрестанни противоречия, смътно или по-обострено чувство, че не сме на правилното място, желание да избягаме и депресия.

Към маската може да се погледне и като към някакъв вид овладяване на иначе хаотичнаната ни и постоянно търсеща същност. Защото, както казва Ницше, може да искаш да се покажеш гол пред приятеля си, но той пък може да не иска да види голотата ти (“Пред приятеля си ти искаш да се покажеш без дреха ли? Чест и трябва да бъде за приятеля ти, че му се разкриваш такъв, какъвто си?”).

Вярно е и че социалните маски понякога са предпазна мрежа, която улавя недоброжелатели, нахалници и вредители. С нея покриваме това, което е ценно за нас и го показваме само на хора, на които искаме. Не желаем да бъдем съдени или криворазбрани заради истинското си аз и да изпадаме в неприятни ситуации.

От друга страна обаче, конформизмът, от който всички неспокойни духове и най-вече младежи много се плашат, не е толкова страшен. Въпрос на желание да бъдеш приет и на една по-изтънчена форма на “обличане”, за да можеш да си вършиш работата, например.

Всъщност вместо да мислим колко ужасно е, че трябва да се държим различно в различна среда, по-добре да вложим усилията си в хубави маски от истинските си аз-ове, модифицирани според средата. Все пак не е добра идея да се появим с пижама на интервю за работа, макар да не е изключено.
И така, няма нищо драматично в това да се разтваряме в различни социални контексти. Многообразието от хора е многообразие от катализатори на нашето поведение. Ами ако това в крайна сметка не са маски, а естествено ни идва да сме различни, защото сме многообразни и многоаспектни същества.

Ние не сме черно-бели и това, че някои хора не са искрени в маските си не означава, че да се държиш различно е лицемерие. Между това да останеш верен на себе си и да се съобразяваш с обстановката в крайна сметка няма противоречие. Въпросът е да сме наясно със сложността от кодове, които отделните части от обществото са свикнали да използват.