Hera.bg - Как детето ни да се справи с тормоза в училище

Как детето ни да се справи с тормоза в училище - II

Нормално е децата, които са тормозени, да се чувстват изплашени или ядосани. Но те биха могли да отблъснат атаката, като покажат увереност и все пак не реагират прекалено остро.

Макар да няма просто решение на проблема, следните стратегии могат да са от помощ:

Не бива да се показва страх пред хулигана. Може да научите детето как да изразява увереност с езика на тялото си. Например как да ходи изправено, да гледа хората в очите и да говори с повече увереност. В никакъв случай не е добре да бяга от хулигана – това би потвърдило представата за надмощие у него.

Не бива да се отговаря на обидите, защото така се провокира повече агресора. Ако не е опасно, обаче, детето би могло да погледне в очите грубияна и да каже твърдо, но спокойно: „Не ме интересува какво говориш” или „Не ме плашиш.”

Трябва да стане ясно на хулигана, че ще бъде съобщено за поведението му на учител или родител. Децата се притесняват да издават съучениците си, защото смятат, че ще ги подиграват или ще им се ядосат повече. Но да се разкрие тормозът пред някой възрастен, е единственият начин да се спре с него.

Разговаряйте с учителите или директора, за да сте сигурни, че ще се вземат мерки срещу подобни бъдещи прояви. Опитайте да поговорите и с родителите на другото дете. Възможно е обаче то вече да им е разказало различна версия на случката.

Разиграйте с детето си различните възможности, по които може да реагира на обидни коментари или действия. Репетирайте спокойното, но уверено посрещане на подигравките. Така ще намалите напрежението и синът/дъщеря ви ще се чувства по – уверен/а в бъдеще.

Окуражавайте го да развива своите интереси и способности. Запишете го в извънучебни активности, които му допадат. Помагайте му да развие положителна самооценка за себе си. Напомняйте му какво харесвате в него.

Подтиквайте детето си да търси приятели, които го ценят и приемат такова, каквото е. Ако намери истински приятели, то ще се чувства ценено и съответно ще бъде и по – устойчиво на опитите за сплашване.

Напомнете му, че вие винаги ще сте там, ако има нужда от вас. Дори само, за да го изслушате, присъствието ви ще му помогне.

Учете децата да се подкрепят едни други. Тормозът в училище се подсилва от това, че се игнорира. Затова опитайте да измислите със сина или дъщеря си начини, по които да се помогне на малтретирания. Такива примери са самият отказ да се наблюдава и участва в нагрубяването или пък започването на разговор с хулигана, за да се отвлече вниманието му. Някой би могъл направо да го попита следното: „Защо се заяждаш с него? Ако мислиш, че си интересен така, се лъжеш.” Понякога, разбира се, е прекалено много да искаме от децата да постъпят толкова зряло и да защитят другиго. Задължителното, което трябва да направят в такива случаи, обаче, е да поискат помощта на някой възрастен.

2014-01-14 #8

Цвети

Вики, а родителите ти щом знаят, нещо предприеха ли. Среща с класната поне? Приятелите би трябвало да те поддържат и защитават...Бих те посъветвала да не му обръщаш внимание и да не провокираш с нищо това момче, да му отвръщаш, той това цели - провокация. И знам, че сигурно много ти тежи, но скоро ще му омръзне и ще намери някой друг вероятно. Ако отвърнеш, показваш, че това ти влияе и наранява, трябва да изглеждаш силна. И скоро ще станеш

2014-01-14 #7

Виктория

При мен е ужасно на 13 съм 7 клас, едно момче е решило да ми се подиграва и обижда аз нито говоря с него нито някога съм го обиждала.Явно той е комплексар защото е много дебел а аз нямам никакви дефекти даже момичетата ми се възхищават. Изведнъж преди 1 година дойде и започна да ми се подиграва измисли ми прякора мумия и само ме обижда с това. Сега вече всички ме обиждат и ме е страх да викна родителите си но те знаят. Моля ви за помощ и подкрепа. Имам си приятели но ги е страх да ме защитят а и аз ги разбирам. Предварително ви Благодаря

2013-12-02 #6

Десислава Ив. Симеонова

ГЕРИ, споделяла ли си за случващото се с майка си, татко си, класната? Категорично това трябва да престане - защото не е редно. Родителите ти трябва да се заемат със случая - и, по какъвто и да е начин, да опитат да ти помогнат - без съдействието на класния ръководител обаче няма как това да се случи. Сигурна съм, че ти имаш други предимства и плюсове - давала ли си сметка за това? Ако прецениш, че искаш - защо не започнеш да спортуваш? Аеробиката и разновидностите и са добър вариант за по-бързо сваляне на килограмите. Но бих искала да подчертая: децата, които ти се присмиват са комплексари/злобари - като дори самите те едва ли си дават сметка за това. Обикновено вкъщи няма кой да ги изслуша и гушне, така че - по този неприемлив начин целят себеизява. Гери, на всяка цена, още днес потърси подкрепа от някой възрастен.

2013-12-02 #5

Цвети

Мила, Гери! За съжаление, никакъв съвет не може да ти помогне. В тази възраст човек толкова силно изживява нещата, че който и съвет да даде възрастен - бледнее на фона на емоциите ти. Но едно знам със сигурност - нищо не провокира повече такова отношение от факта, че то ти влияе. Ако привидно дори не им обръщаш внимание, ще им вълна от още по- настоятелни подигравки, но ако това е твърдата ти политика - ще се откажат. Сама трябва да се справиш. Това е вътрешна битка. И не помисляй да правиш диети, има време и за това

Успех!

2013-12-02 #4

Гeри О.

На мен ми се подиграват в училище заради това че съм пълничка викат ми слон или гигант и ме удрят понякога се правя нна болна за да не отида да ме обиждот! :'(

2013-04-23 #3

Gal

Истината е, че този проблем се разрешава много трудно, в повечето случаи не се разрешава. Ученикът-жертва си мълчи от страх, че ще бъде обвинен, че не може да справи със ситуацията, или че ще му се подиграват още повече след това, след като узнаят, че е споделил с родителите и учителите, никой не обича да го мислят за слаб и несправящ се, особено в пубертета. Веднъж нарочат ли те за обект на тормоз и край - много трудно се променя хорското мнение за теб. В по-елитните училища учителите дори не искат да признаят за наличието на този тормоз, зашото това уронва престижа на училището или пък мислят, че това не е тяхна работа - нали си преподават уроците, пишат оценки, децата завършват - това е. Кой как се оправя, какво чувства не ги интересува. Това, което може би малко помага е наличието на истински приятел в групата, който да не се страхува да те защити пред всички, когато "хулиганите" те нападат, но такива приятели за съжаление не всички деца имат. Разговорите с родителите не помагат много, защото всеки родител е склонен да защитава детето си и не може да го види по същия начин по който го вижда жертвата на тормоза или родителите на жертвата. Обикновено жертви на тормоз в училище стават различните по някакъв начин деца, или пък прекалено тихите и чувствителни деца, които са прекалено добри и не умеят да се защитават и показват, че действията и думите на тези, които ги тормозят ги засягат. В много случаи тормозът остава незабелязан, защото се случва когато наоколо няма учители, в двора, в междучасията, понякога и пред учители в час, когато тормоза е вербален и психологически. Според мен може да помогне наличието на психолог и класен ръководител, които да бъдат запознати с проблема от родители и проблема да бъде обсъден пред целия клас, без да се прикрива нищо, жертвата трябва да знае, че не е направила нишо нередно, а този, който я тормози, че това не е правилния начин за самоутвърждаване и въпреки това, това не е гаранция, че тормоза ще спре.

2013-04-14 #2

Ellie Ward

В случай на тормоз от дете, директорката и учителката не помагат, защото не искат да създадат лошо име на училището си. След оплакване при директорката, учителката се озлоби срещу дъщеря ми, жертва на тормоз от едно дете в класа.

2012-12-05 #1

Venelina Jeleva

Смятам,че тази статия обяснява някои странни прояви на поведение на децата у дома,след училищния ден.Споделянето е много важно,но тук открих и варианти за решаване на проблем в практиката.